Феноменално актьорско съзвездие събра режисьорът Роб Маршал (на снимката - правият със сакото) за новия си филм по известния от 80-те години мюзикъл "Девет".

Всички позираха за снимка след вечерното предаване Nightline на Синтия Макфейдън (първата права вдясно), заснето през ноември в легендарния нюйоркски хотел "Плаза" и излъчено миналата вечер по повод премиерата.

Даниел Дей-Люис играе главната роля на творчески изчерпан италиански кинорежисьор. Около неговите терзания с жените се въртят майка му (София Лорен), любовницата (Пенелопе Круз), музата (Никол Кидман), приятелката (Джуди Денч), съпругата (Марион Котияр), проститутката (Фърги) и журналистката (Кейт Хъдзън).

Сценаристи са Майкъл Толкин и Антъни Мингела, а филмът е екранизация на мюзикъл, създаден по шедьовъра на Фелини "8 1/2" (1963).

Режисьорът на "Мемоарите на една гейша" (2005) и "Чикаго" (2002) пое предизвикателството да работи с шестима носители на "Оскар" и многократно номинирани за престижната награда. Единствено Стейси Фъргюсън-Фърги от групата "Блек айд пийс" няма киноотличие, но пък може да се похвали с три "Грами". Специално за нея Маршал сподели, че не е виждал в живота си толкова амбиция по време на кастинга.

Първите реакции на критиката обаче не са много ласкави. "Холивуд рипортър" отбелязва, че изключително рядко се е случвало филм да бъде превърнат в мюзикъл за сцена и след време успешно да се върне отново на екрана. С проблема се е справила серията, започнала от "Нощите на Кибирия" на Фелини, поставен на Бродуей като "Сладката Чарити" и върнат на екрана от Боб Фос.

Само че гръм не пада два пъти на едно и също място, пише изданието. Със сигурност "Девет" няма да възроди жанра "музикален филм".

Суперзвездите не могат да прикрият схематичното редуване мелодрама-песен-мелодрама-песен, продължава "Холивуд рипортър". Актьорите пеят много добре, а Маршал професионално прикрива факта, че никой от тях не е танцьор.

Никол Кидман и Кейт Хъдзън имат скромно участие, Джуди Денч е страхотна в ролята на приятелката - изповедник на главния герой, и слава Богу не й се налага много да пее и танцува.

Идеята на историята е да видим какво се случва в главата на един уморен мъж през 60-те години и затова "Боб Фос на нашето поколение", както наричат Маршал, използва черно-бяла камера и снима в студията на "Чинечита". Той обяснява, че преди десетилетия филми-мюзикъл са печелили оскари, но днес публиката е по-претенциозна и трябва много по-внимателно да преливаш логично от драматична игра към пеене и танц.

Но "Холивуд рипортър" заявява, че Дей-Люис очевидно не е Марчело Мастрояни, "а зрителят накрая се пита дали проблемът му не са прекалено многото жени, а по-скоро прекалено многото песни, започващи от нищото".