Вероятно от момента, в който е проумял смъртността си, човекът е започнал се надлъгва с неумолимото остаряване. A Метусалем, библейският герой, който цял живот крил възрастта си и според Стария завет живял 969 години, е подходящ за символ на съвременната антиейджинг (anti-aging) мания. Последното десетилетие издигна битката с биологичния часовник до култ, чиито поклонници са готови да плащат все повече и повече, за да изглеждат по-млади и да живеят по-дълго. Идеалната фигура, безупречно гладката кожа и искрящата бяла усмивка вече са задължителни елементи от образа на успелия гражданин на ХХІ век - дори с цената да превърнат приносителя си в своеобразна карикатура.

През изминалите 10 години рязко нарасна разнообразието от продукти и услуги за младост, здраве и красота. Според един от популярните световни специалисти - австрийския проф. Маркус Метка, успешният антиейджинг се основава на 5 стълба: хранене, движение, душевност, околна среда и хормони. Нарасналият научен интерес в тази област разви мащабна индустрия. При това този бизнес твърдо се установи сред най-успешните, без да бъде сериозно засегнат от глобалната криза.

Само в САЩ индустрията срещу остаряването реализира годишни приходи от близо 50 млрд. долара, сочат данни на Американската медицинска асоциация. Според маркетинговата агенция TNS Worldpanel през 2007 г. в глобален мащаб е отбелязан ръст от над 70%, а най-бързо развиващият се пазар на подмладяващите продукти се очертава в Азиатско-тихоокеанския регион. В Европа най-много за целта харчат французи и британци - във Франция годишните продажби достигат 3 млрд. долара, а във Великобритания - около 1.3 млрд. долара.

В съзвучие с наложената от медиите дигитална обработка на образа човешката физика също се оказа под силен натиск за манипулации. Като резултат функцията на лицето например като безусловен идентификационен белег през всички столетия досега, в началото на 21-ото, вече не е толкова сигурна. Съвременната пластична хирургия, за чието първо творение се приема лицевата операция на британския войник Уолтър Йео през 1917 г., днес предлага богато разнообразие от възможности за корекция на всички части на тялото. В края на първото десетилетие от новия век опъването на кожата (лифтинг), изсмукването на мазнини (липосукция), имплантирането на силикон или инжектирането на ботокс в бръчките са обичайни и дори вече старомодни  козметични процедури.

През 2006 г. само в САЩ са били извършени 11 милиона козметични операции, като ръстът от началото на десетитителието е над 50%, сочи изследване на консултантската компания Frost & Sullivan. Година по-късно числото вече е 12 милиона. Европа също пада в плен на манията по разкрасяване, макар и с по-бавна скорост. От 2000 г. насам броят на пластичните операции в Стария континент се е увеличил с 10%. В глобален мащаб се наблюдава устойчив годишен ръст от около 25 на сто, показва проучването на Frost & Sullivan.

Естетичните медицински процедури обхващат все повече социални и възрастови групи и заради налагащите се през последните години  по-безболезнени и по-безопасни неинвазивни терапии за подмладяване. Новите уреди за механични масажи и технологиите, базирани на лазера и т.нар. безоперативен лифтинг, са на път да детронират скалпела. Срещу ботокса пък се изправи мезотерапията (или "интердермална терапия") - микроинжекции в горните слоеве на кожата (в епидермиса, дермата или хиподермата), впръскващи витамини, минерали, аминокиселини, хомеопатични препарати, с чиято помощ се изглажда лицето или се намалява натрупаният целулит.

Отделно големите козметични компании пуснаха на пазара отлагащи, ако не напълно отменящи, нуждата от скалпел лифтинг продукти на достъпни за повече хора цени, конкурирани от още по-достъпните хапчета срещу бръчки.

Главоломно разрасналият се асортимент на хранителните добавки в последните години отдавна е надхвърлил капацитета ни да си представим предназначението на безбройните видове хапове, прахове, кремове, гелове и сиропи. Няма и нужда - за всичко, което може да изникне във въображението като проблем или мечта, вече има най-малко един такъв продукт. За него освен това не  трябва рецепта, защото не е лекарство. Цените са разположени в широк диапазон, гаранциите за ефекта - също. Най-трудно е въздържането от покупка.

Бурният подем на пазара на хранителните добавки съществено промени фармацевтичния бранш. Глобално изследване на PricewaterhouseCoopers от април показва, че той изоставя традиционния си бизнес модел и се фокусира върху разрастващия се антиейджинг сегмент. Ако от 1985 до 2000 г. фармацевтичните компании са насочвали вниманието си основно върху разработването на нови препарати и продажбата на лекарства, то новото хилядолетие е поставило тази стратегия на изпитание.

Здравните системи на много от развитите държави са подложени на реформи, а превенцията, интердисциплинарните терапевтични методи и бумът на антиейджинг продуктите ще определят фармацията в следващите години, единодушни са експертите.

В битката за надмощие доминират не повече от 40 световни концерна, водачите сред които са Pfizer, Merck & Co., Wyeth, BASF, Eli Lilly и т.н.

Несъмненият шлагер в храненето днес е определението "био" пред използваните продукти. Бабите на село, които все още гледат свободно разхождащи се кокошки и използват екскрементите им да си торят градината, биха получили сърцебиене от цената на  кило "био" домати.

Това е положението - заради недоимъка от незамърсени с някакъв химикал площи и разточителната производителност на труда за единица продукция биохраните още дълго ще пребивават в луксозния пазарен сегмент. Което няма да му попречи все повече да се разширява - в ерата на антиейджинга употребата на продукти, които не гарантират приноса си за здравето, красотата и младостта, ще е непростим порок