Последният филм на Хийт Леджър, който за съжаление умира преди завършването му, и поредната приказка за големи на Тери Гилиъм, така накратко може да се представи "Сделката на доктор Парнасъс", който от днес тръгва по кината. Всъщност предпремиерно лентата се върти от миналия петък, но сега се среща с по-широк кръг зрители.

В основата на сюжета е магическо огледало във фургона на магьосника доктор Парнасъс. На пръв поглед то е обикновен обръч, покрит със станиол, но който премине през него, се озовава в света на своите мечти.

Там той трябва да се направи своя избор, като, от една страна, го изкушава дяволът (великолепно изигран от номинирания за "Оскар" Том Уейтс), а от друга, Парнасъс (Кристофър Плъмър). Оказва се, че двамата имат облог, сключен преди хиляди години, залогът за който е дъщерята на вълшебника - Валентина (едва трета роля на чаровната британска актриса Лили Кол).

Реално говорим за нещо като римейк на класическата творба на Гьоте "Фауст", но фантазията на Тери Гилиъм прави филма изключително приятен за гледане. Без да залага на скъпи ефекти, режисьорът на "Бразилия" , "12 маймуни" и "Братя Грим" създава един нереален, но изключително красив свят от другата страна на огледалото.

Интересна тук е ролята на Хийт Леджър, който влиза под кожата на Тони - мистериозен млад мъж, открит обесен под един мост и по чудо спасен от пътуващите артисти. Той твърди, че е загубил паметта си, но проявява голям интерес към огледалото на д-р Парнасъс. Дори се наема да е гид на желаещите да минат от другата страна.

И тук идва големият проблем - преди смъртта на Хийт Леджър не са заснети почти никакви сцени отвъд огледалото. Филмът е спасена от хрумването на Тери Гилиъм, че там човек може да изглежда по-съвсем различен начин, нали все пак това е фантазия.

И така отвъд огледалото веднъж героят на Леджър изглежда като Джони Деп, втори път като Колин Фарел, а на финала като Джъд Лоу.  И тримата са приятели на починалия актьор и приемат да го заместят безплатно.

Така, от една страна, за поколенията остава последната роля на Леджър, а от друга, филмът е завършен без проблем и забавяне, което би станало, ако сцените с Тони бяха заснети отново. Освен това, разбира се, участието на Деп, Лоу и Фарел е допълнителен магнит за киноманите.

Всъщност Тери Гилиъм не за първи път трябва да се справи със сериозни проблеми около свой филми. По-скоро са твърде малко случаите, когато всичко върви по вода - "12 маймуни", "Кралят на рибарите" и "Земята на приливите".

Още при влизането му в голямото кино с "Бразилия" (1985 г.) "Юнивърсъл студио" отказва да разпространи филма, без в него да има хепиенд.

Компанията се налага и лентата тръгва по кината в този си вид. Години по-късно Гилиъм успява да постигне договорка с дистрибуторската компания "Критериън колекшън" (Criterion Collection), да бъде разпространен "Бразилия" с три различни финала, включително с избрания от режисьора край.

При снимките на "Приключенията на Барон Мюнхаузен" през 1998 г. застрахователната компания на продукцията "Филм файнансис" е притеснена от нарасналите разходи и блокира отпуснатите пари. Фирмата първо поставя неизпълним краен срок за финализиране на продукцията, а след това заплашва, че ще съди Гилиъм за измама и ще го замени с друг режисьор.

В крайна сметка "Приключенията на Барон Мюнхаузен" е заснет, но струва 47 млн. долара вместо планираните 23 млн. Като за капак точно когато идва време филмът да бъде пуснат по кината, дистрибуторът "Колумбия пикчърс" е в процес на продажба, не прави нищо да популяризира лентата и в резултат приходите от прожекции в САЩ са едва 8 млн. долара.

Извън салоните в Щатите филмът така и не е пускан и в резултат "Приключенията на Барон Мюнхаузен" се оказва един от най-големите финансови провали в историята на киното.

Още през първия ден обаче се оказва, че за място на снимките е избран терен, твърде близо до база на испанските ВВС. Шумът от прелитащите самолети постоянно е улавян от микрофоните, което прави много от заснетите кадри неизползваеми.

Докато екипът се чуди как да се справи с този проблем, порой отнася декорите и коренно променя цвета на скалите, които присъстват в много от сцените. Това налага те да бъдат заснети отново.

Чашата прелива, когато изпълняващият ролята на Дон Кихот французин Жан Рошфор има сериозни проблеми с гърба, които не му позволяват да работи. Няколко месеца екипът снима сцени без главния герой с надеждата, че актьорът ще се оправи, но се оказва, че лечението ще отнеме много време, и проектът е спрян.

Гилиъм обаче не се е отказал от него и обяви, че през април започват снимките на "Човекът, който уби Дон Кихот". Финансирането, размерът на което не е уточнен, идва от британската Recorded Picture Company, стояща зад заглавия като "Последният император" и "Малкия Буда", като в главните роли ще са Джони Деп (Санчо Панса) и Робърт Дювал (Дон Кихот) в главните роли.

През 2003 година Гилиъм отново има проблем с филмовата компания, финансираща новия му проект "Братя Грим". Първо продуцентите от "Уейнстейн" го ядосват, като сменят оператора по средата на снимките.

След това се появяват спорове около финалния монтаж, като Гилиъм отказва "Брята Грим" да се появи във вида, който спонсорите искат да има. В крайна сметка споровете са изгладени, но филмът се появява с година закъснение - през август 2005 година.

Но както се казва, "всяко зло за добро", тъй като, докато е спряна работата по "Братя Грим", Тери Гилиъм успява да заснеме "Земята на приливите". Всъщност в едно от своите интервюта Тери Гилиъм заявява, че му е скучно на снимачната площадка, когато всичко върви гладко. "Когато нещата се объркат или се промени ситуацията, ти трябва да намериш правилното решение, аз обичам тези моменти", казва режисьорът, който и на 69 е все така щур, както и в годините, когато е част от "Монти Пайтън".