Скорсезе, Ди Каприо и Берлин се харесаха
Ден след прожекцията на въздействащия и много елегантен политически трилър "The Ghost Writer" на отсъстващия от Берлин Роман Полански, наречен от престижното списание "Холивуд рипортър" "най-горещото събитие на фестивала", централното място в немските медии бе бързо заето от участващия извън конкурса филмов гигант "Shutter Island" ("Злокобен остров") на Мартин Скорсезе. Заредената с очаквания и хъс публика на Берлинале стоически изгледа внушителната визуална "симфония" на психотрилъра, чието налудничаво действие се развива през петдесетте години на миналия век.
Стотици немски фенове успяха да видят "на живо" идола си Леонардо Ди Каприо, който пък им "подари" отлично разположение на духа и няколко добре заучени фрази на немски език. Пресата се изпълни с дълбокомислени анализи за характера и произхода на травмите на героя на Ди Каприо, датиращи от времето на Втората световна война.
"С Мартин работим заедно вече десет години. Би било непростима грешка да се размина с творец от неговия ранг. Смятам, че той е един от най-големите режисьори на нашето време! - каза Ди Каприо в Берлин. "Леонардо се разви като актьор по един изключителен начин" – върна комплимента Скорсезе публично и обеща да подготви нови проекти с участието на звездата.
Централно място в най-новия психотрилър на един от най-известните режисьори в света, в който нищо не подозиращ полицай става жертва на злокобен план за подмяна на човешката памет, е дадено и на героя на неповторимия Бен Кингсли. Неговото изпълнение на високо интелегентен, но перфиден лекар допринася за зловещото звучене на творбата и даде допълнителен повод на специализираната преса да похвали великия Скорсезе.
Беше подчертано, че известният със силовото си кино режисьор, този път е положил "нетипични" усилия в търсенето на по-скоро интелектуално, отколото физическо усещане за страх. При това, не чрез динамичен ритъм и острота на действието, колкото с величави образи-пейзажи на един самотен остров. Внушителният алегоризъм на филма и въздействащата му образност се харесаха от публиката, която не остава излъгана и от идола си Ди Каприо. От своят страна той обеща (един ден) да заснеме филм с немски режисьор...
"Най-добрият филм до този момент!" – така бе оценен румънския дебют "If I Want To Whistle, I Whistle" на Флорин Шербан. С неподправена острота и суровост, филмът проследява ежедневието в един поправителен дом за непълнолетни. На прага на освобождаването си, след почти четиригодишен престой "на топло", главният героя отива до края на едно дълго подтискано отмъщение. Той "арестува" млада стажантка и принуждава родната си майка да се закълне, че за нищо на света не би извела по-малкия му брат от Румъния...
Определен като уникален заради "реалистичните си образи в достоверни обстоятелства" Шербан успя да засенчи датския си конкурент Томас Винтенберг (Submarino). Самотните аутсайдери от покрайнините на богатия (западен) град, които бродят безцелно из него и/или се дрогират, не получи спонтанната любов на публика и преса. Историята за двама братя с "трудни съдби", дължащи всичките си нещастия на майка-алкохоличка загуби по точки на важната за Берлинале територия на социалното кино.
Прожекцията на пълната версия на "Метрополис" (Фриц Ланг) на огромен екран пред Бранденбурската врата събра около 2000 души и бе наречена "спектакъл на студените крака". Екипираната с топли дрехи и термоси публика стоически проследи "гордостта на немското нямо кино" и обеща да участва в благотворителната кампания за преодоляване щетите от земетресението в Хаити, стартирана от УНИЦЕФ.
"Полански трябва да получи "Златната мечка" – така група радикално настроени журналисти (почти) "връчиха" престижния приз на (почти) арестувания Полански. "Този филм е не само талантлив, той е и интелигентен!" Но дали журито, водено от именития немски режисьор Вернер Херцог, ще се вслуша в тези "съвети" и ще отличи най-шумния до този момент политически трилър на фестивала, престои да разберем...