Турски филм спечели симпатии на "Берлинале"
"Най-после: фестивалът има лице!", тези думи бяха написани в престижен немски всекидневник по повод на чувственото изпълнение на осемгодишния Бора Атлас във филма "Мед" на турския режисьор Семих Капланоглу. Последна част от трилогията на известния режисьор, която се явява тематично продължение на по-ранните "Яйце" (2007) и "Мляко" (2009), показва детството на главния герой, когото публиката познава като юноша ("Мляко") и като зрял писател и поет ("Яйце").
Малкият Бора с "умен, задълбочен и внимателен поглед" буквално омагьоса немската публика с изпълнението си на ролята на дете, чийто баща (Ердал Бесикджиоглу) е пчелар и негов най-голям приятел в живота. Непреодолимият страх на първокласника от четенето на текстове на висок глас в училище и от чашата задължително мляко вкъщи се неутрализират от задушевните разговори с бащата и споделените с него разходки из планината.
Проникването в чувствителната детска психика е активно "подпомагано" от любовното отношение на режисьора към девствената природа: удивително деликатни цветя, опасно високи дървета и искрящи пити мед! Тъкмо медът се явява знаковият елемент в този филм, подобно на млякото и на яйцето - в проследяването (отзад напред) на етапи от живота.
Киното на Капланоглу, което заради дългите си статични кадри, бавния си ритъм и почти тоталното си безмълвие, е определяно като новаторско, тук е надминало предишните си норми за съвършенство. Подобно на предишните два филма, но и много повече, "Мед" е визуална притча за "трудностите на израстването", в която централната роля се пада на бащата.
Той разкрива на сина си тайните на природата, учи го как да вади питите с мед от закътаните пчелни кошери и изслушва сънищата му, разказани шепнешком. И когато умира (в началото на филма бащата се опитва да запази равновесие на внезапно отчупил се клон), детето се скрива в подножието на (може би) същото това дърво.
Класиран на трето място след If I Want To Whistle, I Whistle на Флорин Шербан и The Ghost Writer на Роман Полански от престижното американско списание Screen International, "Мед" вече си извоюва достойната възможност за потенциална "Златна мечка".
"Ловецът" на иранския режисьор Рафи Питс се оказа филм за двама униформени полицаи и един цивилен мъж. Заключени в тясната зона на отмъщението (жената на главния герой е убита в полицейска престрелка, а малката му дъщеря е безследно изчезнала), събитията в този типично "мъжки" филм тласкат зрителите към асоциации с неотдавнашните окървавени протести на опозицията в Иран. Полицията е корумпирана и настървена, а жертвите са невинни хора - с тази констатация режисьорът, който е и изпълнител на главната роля, отправя своята лична критика към проявите на насилие в страната си. Той "принуждава" героя си да убива полицаи, защото те са убийците на жена му.
В по-веселата тоналност два филма направиха добро впечатление: Greenberg на известния с еврейския си хумор американски сценарист и режисьор Ноа Баумбах и А Somewhat Gentle Man на норвежкия сатирик Ханс Петер Моланд. В първия в стил, близък до този на Уди Алън, невротичен интелигент не успява да преодолее екзистенциалните си недоволства от живота в големия град (Лос Анджелис); във втория – със свеж хумор ала Аки Каурисмеки един току-що излязъл от затвора мъж търси пътя към порасналия си син.
В Greenberg героят живее в богатата къща на брат си и Лос Анджелис е показан като "нормално богат" град, а в А Somewhat Gentle Man избраната норвежка урбанистична среда изобилства от евтини панелки и сиви подземия. А самият бивш затворник работи в автосервиз и без наистина да го желае, попада в прегръдките на всяка жена, която се изпречва на пътя му.
"Как прекарах миналото лято", заснет с дигитална камера из заснежените полета на Чукотка от талантливия представител на младото поколение руски режисьори Алексей Попогребски, впечатли фестивалната публика с неподправеното си отношение към северната природа. Заключени в прегръдката на студове и ветрове, двама мъже "държат" действието над два часа.
Единият е по-възрастен и е живял и по тоталитарни времена, а другият - по-млад и е израснал след падането на Берлинската стена. Филмът, в който се лови риба и се ходи със заредена пушка, показва поведението на хора, поставени в екстремни ситуации. Драматургията е лаконична, действията - пестеливи, а природата – аскетична. "Радостен съм, че съм избран в конкурса на един толкова престижен фестивал." Да представяш себе си в компанията на Полански и Скорсезе е повече от чест! – каза Попогребски в Берлин.