Уди Алън отново покори Кан

Макар и извън конкурса, на фестивала в Кан най-новият филм на Уди Алън "You will meet a tall dark stranger" успя да привлече тълпи от журналисти и ценители.
Снимана изцяло в Лондон и с участието на звездата от "Мълчанието на агнетата" Антъни Хопкинс, продукцията завладява с обичайното за автора чувство за хумор, този път гарнирано с горчив скепсис и цитати от Шекспир. Историята е завъртяна около объркани и лутащи се хора: застаряващ мъж (Антъни Хопкинс), внезапно решил да изостави своята вярваща в прераждането жена (Джема Джоунс); неудовлетворена галеристка (Наоми Уотс), фатално влюбена в своя шеф (Антонио Бандерас), и писател в криза (Джош Броулин), който открадва романа на най-добрия си, изпаднал в кома, приятел...
В Кан Алън изрази мнение и по казуса "Полански" като изцяло застана в защита на преследвания от американското правосъдие режисьор. На по-любопитните той събщи, че намерението му да снима Карла Бруни в следващия си филм, е съвсем реално. "Тя е "първа дама" и това донякъде ме плаши, тъй като по време на снимките в Париж, може да се случи всякакъв световен катаклизъм, който да я принуди да придружава съпруга си извън Франция..." |
Напомняйки, че е на 74 години и иронизирайки собствената си неспособност да помни имена на актьори, участвали в предишни негови филми, Алън не изрази колебание в позицията си към "човешкото същестуване": "Смятам, че животът е кошмарно преживяване и подобно на Ницше, Фройд и Юджин О'Нийл съм песимистично настроен към него. Мисля, че за да можеш да го издържиш, трябва да си малко луд!"
Проблемът на стареенето, наред с този на самотата, се оказаха централни във филма на британския режисьор Майк Ли "Още една година", който пък се оказа чувствителна интерпретация на деградацията на една алкохоличка на средна възраст на име Мери. Великолепната актриса Лесли Манвил, която с тази своя роля направи първата сериозна заявка за награда за женска роля, нарече Мери "нещастно същество, страдало от провали цял живот". "До този филм не бях играла героиня, зависима от алкохола. За да мога да изиграя състоянието на постоянно опиянение, в което се намира Мери, това състояние трябваше буквално да ми "влезе" в мозъка." - каза Манвил в Кан. Известен с пристрастието си "към хората от лондските предградия" Ли защити драматургическото разделение на филма си на "годишни сезони", през които преминава битовата хронология на едно щастливо семейство с нещастни приятели. "Знам, че винаги снимам един и същ филм, но това занимание е смисълът на живота ми, духовното пътуване, към което не мога да спря да се стремя. Радвам се, че все още имам сили да се изненадвам от страданията на хората! - каза Ли в Кан.
Добър прием получи и показаният в самото начало френски филм на сценариста, режисьора и актьора Матийо Амалрик "Турнето". Единодушно бе мнението, че присъствието на автентични американски проститутки, изявяващи се като певици и танцьорки на различни периферни сцени на днешна Франция е "свежо" и че френският им мениджър (Матийо Амалрик) е "искрен." Безрезервната подкрепа на всеотдайните му "актриси" в лабиринтите на собствената му "родина" бе интерпретирано като знак срещу еснафския консерватизъм.
Твърде доволен от Кроазет остана и Оливър Стоун, чийто втори филм "Уол стрийт - парите никога не спят" (продължение на сниманата през 1987 първа част) с главен герой Гордън Геко и главен актьор Майкъл Дъглас, успя да очарова широката публика. Заради актуалните декларации, отнасящи се до неотдавнашния финансов срив в Щатите, а оттам и в целия свят, филмът бе оценен като "човешки ангажиран". "През 1987 година вярвах, че капитализмът може да стане по-добър, но това не се случи". Тъй като контекстът, в който живеем днес е доста различен, затова разказвам просто една семейна история. Всички в нея имат нужда от любов и подкрепа" - обясни режисьорът на "JFK" по време на претъпканата си пресконференция в Кан.