Жан-Клод - момичето, което не обича диаманти или жената до Кристо
На последните спомени е запечатана с ярка, тя би уточнила "шафранена" коса, точно като цвета на последния им реализиран проект "Портите" в Сентрал парк, Ню Йорк.
Срещнах се с Кристо след като Жан Клод си отиде от този свят (тя почина на 18 ноември 2009г. - бел. ред.). Затова образът й сглобих парче по парче от думите на близките й, от Кристо, с когото живя и работи 51 години. Той все така отговаря на въпросите в множествено число, говори за Жан-Клод в настояще време, в ателието му стои тяхната обща програма за месеци напред. Следва я.
Възпоменателната среща в края на април в музея "Метрополитън" в Манхатън събра приятели, колекционери, участници в проектите, фотографи, писатели, хора свързани по различен начин с артистичната двойка. Пролетен дъжд отвори чадърите над дългата опашка по 5-то Авеню. Някои дойдоха с лимузини и дълги рокли. И те изчакаха реда си на мокрия тротоар. Сред гостите бяха и двамата братя на Кристо - Анани и Стефан със семействата си. Синът на Анани - Владимир повече от десет години работи с двойката. Кристо пристига последен, небрежно - по джинси и бежово яке.
Никой от поканените да говорят не вярваше напълно, че Жан-Клод не е наоколо и не бди нещо да не се обърка, някой да не нарече "Обградените острови" - "пакетирани", да не сгреши броя на портите, да не произнесе името й не както трябва. И всички се шегуваха с това. Събитието беше като режисирано от нея. Кристо беше поръчал - без сълзи. "Жан-Клод се радва на живота, този ден трябва да е на радост и красота", каза минути преди началото на кмета на Ню Йорк Майкъл Блумбърг.
Всеки от гостите получи чанта с нейния портрет и специално създаден албум и филм за живота й (снимки от албума може да видите в хартиеното издание на "Дневник" - публикувани с позволение от семейството на Кристо - бел.ред.). Прелистване на снимките й показват как младата дебютантка от богато френско семейство, която се забавлява в търсене на подходящия съпруг, се превръща в уверен и целенасочен спътник на един от най-влиятелните артисти в модерното изкуство.
Жан-Клод е особено откровена пред камерата на документалистите Албърт и Дейвид Мейзълс, които с години запечатват битките за реализирането на проектите им и самите арт събития. Ведро усмихната, без излишни претенции пред пакетирания Райхстаг, тя разказва, че когато срещнала Кристо не е имала никакво понятие от изкуството. Кристо й предлага да я заведе в Лувъра, а тя отговаря, че вече е била в него, защото там е най-добрия дървен паркет в Париж, на който като дете се е пързаляла с кънки. Не крие изненадата си, че вътре има и изкуство.
За първата среща с Кристо признава, че го е видяла когато рисувал портрет на майка й и заради дългите му пръсти се е хихикала с приятелките си, че сигурно е хомосексуалист. Запомня обаче забележката на майка си, че очевидно нищо не разбира от мъже и в последствие лично се уверява в правотата на твърдението й. Казва, че отначало умишлено се държала лошо с Кристо, защото усещала ужасно силно привличане. Безпаричният художник-имигрант бил въплъщение на всичко обратно на подходящия съпруг, който си представяла. Това също не било малко предизвикателство. Не я спрял страхът от скандал и напуснала инженера от известно френско семейство, за когото преди месеци се била омъжила.
Кристо безспорно е повратната точка в живота й. Силното физическо привличане издържа изпитанието на времето. Момичето, свикнало с обширна къща и лятно имение се пренася да живее в една стая с любимия си мъж и малкия им син (ателието му е в една слугинска стая). Майка й дълго отказва да повярва в нейното щастие, възкликвайки "Разбира се, че не вярвам, че си щастлива. Ти дори нямаш готвач."
Както обаче Жан-Клод ще каже по-късно при поредното изслушване от комисия за един от проектите – "Кристо просто е срещнал жена, която не обича диаманти. Аз обичам нашите работи, искам с парите, които печели от рисунките да строим "Портите" или "Бягащата ограда" или "Райхстагът". Ако ги влагахме в имоти и яхти за вас щеше да е ок, всичко щеше да е ясно, но ние искаме да ги влагаме в проекти".
Това е едно от лицата на Жан-Клод – язвителна и точна. Но тя е ловък дипломат с неизчерпаема енергия, качества без които постигането на целите им би била немислима. А те са – например да обградят 11 острова, да пакетират Райхстага (идеята е още по времето на студената война и разделения на сектори Берлин), да обвият в плат парижкия символ Пон Ньоф, да разпънат едновременно 3100 чадъра в Япония и САЩ, да прокарат ограда от плат на 40 км през собствеността на 59 ранчери...
Понякога Жан-Клод дори плаче, точно когато убеждава един от ранчерите, че през имота му трябва мине ограда, висока 5.5 метра. Кристо е ядосан от слабостта й. Друг път по женски флиртува за постигане на целите. Трети път е твърда като гранит, въоръжена с цялото търпение на света, до постигне на резултат на всяка цена.
Качествата й на организатор са безспорни, тя е прецизна към най-малкия детайл. Пол Голдбергер, журналист от Ню Йорк Таймс, си я спомня по време на пакетирането на Райхстага – като ръководител на военна операция. По-късно тя ще очертае десетки пъти с черен маркер върху публикуваната му статия погрешно изписаното си име. След дълги години познанство обаче, авторът знае, че това не е проява на себелюбие от нейна страна, а жестока непреклонност към всяка грешка и неточност.
Кметът на Ню Йорк Майкъл Блумбърг я е запомнил като артистът, най-неприемащ думата НЕ.
Някои смятат, че с властния си характер Жан-Клод се опитва да присвои част от славата на Кристо, но не и тези, които я познават отблизо. Камерата на братята Мейзълс е запечатала деликатното й присъствие по време на преговори, когато той ръководи нещата и точната й намеса, когато тактиката трябва да се смени. Уловила е как тича загрижено до него и настоява да си изпие хапчето когато Ширак публично е обявил, че не стои зад парижкия им проект и Кристо е превъзбуден. Обръща се към него с "любов моя", освобождава го от всички досадни детайли, с които големият артист не би могъл да се занимава, но без които проектите им не биха могли да бъдат реализирани.
Има хора, които смятат, че Жан-Клод е причина Кристо да не се е връщал в България, след като напуска страната през 57-ма година. Жан-Клод обаче е автор на прочутия списък с често допускани грешки, които двойката не толерира. Първата грешка е, че Кристо е роден в друга източноевропейска държава, а не България. Тя самата въпреки френския си произход говори за себе си като за нюйоркски артист и по време на пресконференцията за проекта "Портите" отказва да говори на френски за френските журналисти от уважение към града, който им е дал шанс да реализират проекта.
Често я питат от къде имат търпение да се борят години, понякога десетилетия наред за реализирането на проектите им. Тя е лаконична - Не е търпение, а страст.
Антонио Ферара е режисьорът, който трябваше да събере в 30 минути многото лица на Жан-Клод за възпоменателното събитие. Признава, че задачата е била много трудна, но че най-яркото му впечатление от нея е радостта и удоволствиетоот живота. Макар да е много дисциплинирана и точна, според него тя винаги носи детско усещане и страст към момента. Така тя обяснява и временния характер на изкуството им: "Като дъгата – когато ти я посочат, не можеш да кажеш, че ще я видиш утре!"
Тази неотложност води Жан-Клод до последния момент. Зареден с нея продължава Кристо. Той признава, че спътницата му очевидно е труден характер, но е щастлив, че е срещнал момиче, което не обича диаманти и е прекарал 50 години от живота си с него.
Още за голямата любов и голямото изкуство на Кристо и Жан-Клод - във филма на Евгения Атанасова. Оператор е Калин Иванов, номиниран тази година за награда "Еми", режисьор-Милан Кузов, оригинална музика - Калин Николов, монтаж - Андриана Андреева.
БНТ1, На 24 май, специалното издание на рубриката "В кадър" - 22.20 часа