Изложба на китайския художник Зенг Фанжи се открива утре в Националната галерия за чуждестранно изкуство. Ще бъдат показани 18 платна от личната колекция на автора, сред които картини от серията "Маски" (Mask Series), с която той си спечелва световна популярност през 90-те години на миналия век.  През 2008 г. Зенг Фанжи поставя световен аукционен рекорд за китайско съвременно изкуство - картина №6 от серията е продадена за 9.7 милиона долара на търг на "Кристис ".

Изложбата в България е организирана от Спас Русев. А за събитието се очакват фотографката Ани Лейбовиц, дизайнерът Томи Хилфигър, както и моделът Ел Макферсън.

 

Критици и галеристи отбелязват, че с характерния си стил Зенг Фанжи се отличава от колегите си в Китай, много от които възприемали американската поп култура и вписвали в нея типичното за китайската социална реалност. "Израснах в атмосферата на културната революция и идеологията зае голямо място в съзнанието ми, но когато рисувам, се стремя единствено да изобразя чувствата си, както и хората около мен. Никога не съм искал изкуството ми да се превърне в символ на политически идеи", казва художникът в интервю за "Ню Йорк Таймс" през  2007 г.

Зенг се ражда в китайската провинция Ухан през 1964 година, родителите му често го насърчавали да рисува, за да го държат далеч от улицата. Той бързо става популярен в страната си. Още с дипломната си работа привлича вниманието на критиците. Серията "Болница" (Hospital Series) е първата в кариерата му. Пред "Ню Йорк таймс" той разказва: "Живеех до болницата и тъй като къщата ми нямаше нито една тоалетна, ми се налагаше всеки ден да използвам тази в болницата. Това, което видях там, остави силен отпечатък върху мен." В тази серия експресионистът изобразява лекари и уплашени пациенти в операционни зали и спешни отделения.

Зенг не е подвластен на модните тенденции, отбелязват познавачите, а картините му са силно повлияни от случващото се около него. Втората му серия е наречена "Месо" ( Meat Series). Художникът разказва, че всеки ден минавал край кварталния месар, който лежал върху замръзналото месо, за да се охлади и поспи през горещите летни дни. Младият автор изпитвал едновременно чувство на глад и страх. Глад, защото времената били тежки за него, а страх - тъй като виждал как кръвта се стича по лицето на заспалия човек. "Може би затова използвам толкова червено", казва той.

През 1993 година се мести в Пекин, воден от надеждата, че там работата му ще бъде приета сериозно. В малкия град хората го гледали така, сякаш го мислят за луд. Тогава започнал  следващата си серия, с която става световноизвестен - "Маски". На тези платна  изобразявал "добре облечени градски жители, които носят бели маски и гледат с празни погледи". Той е повлиян от големите промени в китайското общество - нахлуването на капитала, урбанизацията. Всички искали да бъдат добре облечени и да отговарят на новите тенденции, но изглеждали фалшиви.

През 1999 артистът започнал да рисува хората без маски. От този период са автопортретите му, както и петте картини, изобразяващи комунистически вождове - Карл Маркс, Фридрих Енгелс, Ленин, Сталин и Мао Дзедун. През последните години рисува пейзажи ( Untitled series).

Днес картините му привличат колекционери на съвременното изкуство, а негови произведения са представяни в Националния музей за изкуствата в Пекин, както и в галерии и музеи в Бон, Барселона, Хонконг, Шанхай.