От друга страна, всички от четворката са останали верни на гнева, яростта, разочарованието, отвращението, изригващи с такова ръмжене и рев от сцената, че със сигурност трето или четвърто поколение започва да тресе глави и коси при всеки риф, идващ като ъперкът. Благодарение на "Болкън ентъртейнмънт кампъни", Марсел Аврам, спонсорите и абсолютно всеотдайната под дъжд и градушка публика в София се пишеше история. Четирите големи свириха заедно на една сцена и това бе видяно на живо от още хиляди хора в кина в 32 държави. Приличаше на документален филм, но си беше реалност.

Разбира се, имаше и няколко лъжици с катран в кацата с мед. Сигурно си има техническо обяснение за проблемите със звука и оправдание със спонсорите защо на терена имаше досадно много пияни до вцепенение (когато двама уринираха до мен в чаши от бира, дори на мен ми дойде в повече).

По-сериозен проблем е разочарованието на мнозина фенове, че колкото и да се стараят, първите три банди (както и българската "Бастардоломи" - достойна работа, момчета!) в крайна сметка изглеждаха като подгряващи на "Металика". Всеки получи по около 45 минути, оскъдно осветление, никакви ефекти и видимо по-слаб звук, а хедлайнерите - 2 часа, огромни мултимедийни екрани, пламъци...

Последователите на МегаДейв Мъстейн или на "Слеър" са го преглътнали, но няма да простят. Логично бе шоуто да свърши с четирите групи на сцената, но след само едно парче "Металика" си продължиха по друга логика - там са големите пари, заради тях дойдоха повечето хора и все пак безспорно е, че тяхна е заслугата за световната слава на метъла.

Първата вечер на фестивала Sonisphere/Sofia Rocks обаче си остава паметно и уникално събитие за България. И, моля, не опитвайте да го повторите вкъщи и пред малолетни. Защото за това си има стадиони за "някои видове музика, създадени, за да си останат ъндърграунд".