Куентин Тарантино, който председателстваше журито на филмовия фестивал във Венеция, многократно обеща обективност и безпристрастност и накрая награди със "Златния лъв" София Копола, с която е имал връзка в миналото. А "Сребърния" за най-добра режисура отиде при испанеца Алекс де ла Иглесия – негов голям почитател, заснет при награждаването на колене пред журито.

В навечерието на решението обаче критиците правеха съвсем други прогнози. Те залагаха на харесалия се на всички руски филм Silent Souls на Алексей Федорченко и на убедителния Barney’s Version на Ричард Луис.

Четирите италиански филма в конкурсната програма на филмовия фестивал във Венеция не оправдаха очакванията на домакините и останаха без отличие, въпреки че това беше един от големите акценти на форума. Специално на тенденциите в италианското кино беше посветен цял раздел, наречен Controcampo Italiano, чието начало беше поставено миналата година. Неговото име е заимствано от футболната терминология и буквално означава "отсрещното поле", а идеята е да се превърне в изложба и поле за съживяване на позамрялата италианска филмова продукция. Ето защо журито тук присъди наградата на "Кодак", която се равнява на филмова лента на стойност 40 000 евро, достатъчна за реализирането на нов пълнометражен филм.

Сред италианските филми най-много коментари предизвика режисираният от Микеле Плачидо филм за известния през 80-те години "модерен Ал Капоне" – Ренато Валанцаска. Валанцаска е прочут с поредица зрелищни обири на банки, убийства и трафик на дрога, за които е осъден на 4 доживотни присъди. Филмът, съпътстван с остра политическа критика за това, че един престъпник е превърнат в герой, се оказа за непредубедения зрител отличен режисьорски опит на Микеле Плачидо с интригуващ ритъм и динамичен разказ.

Подобни мнения бяха отправени и към филма на Бен Афлек (също извън конкурсната програма) – The Town с Ребека Хол, Джеръми Ренър и Джон Хам. На пресконференцията, без да се притеснява, Афлек защити режисьорското си решение да представи престъплението от гледната точка на онзи, който го извършва. "Разбира се, че съм си поставил въпроса дали това е морално, но няма хора с едностранчиви характери – моят герой сам не харесва себе си и това, което прави. Опитва се да се промени, така че това оправдава избора на тази гледна точка."

Други филми, които направиха приятно впечатление, бяха френският Potiche с елегантната на всяка възраст Катрин Деньов, азиатските късометражни ленти и богатият избор на заглавия в раздела "Хоризонти".

Награждаването на Джон Ву със "Златния лъв" за цялостна кариера беше съпътствано от двудневни прожекции на оригинални и преработени версии на известните му филми The Killer (1989), A Better Tomorrow (1985) и световната премиера на последния му Reign of Assassins.

Дори и отличаването на този тип филмово повествование да изглежда малко неочаквано, организаторите са убедени в избора си. Президентът на 67-я венециански кинофестивал Марко Мюлер заяви, че "пред който и да е филм на Джон Ву зрителят не оценява поотделно сценария, стилизирания сет или непостигнатата от други хореография на смъртта и разрушението, а това, че неговите герои постъпват от началото до края на всеки филм, движени от морални подбуди".

Не трябва да се забравя, че преди пробива в Холивуд с Жан Клод ван Дам и Джон Траволта през 90-те години Джон Ву вече е създал някои от своите хонконгски шедьоври като A Better Tomorrow и The Killer, а преди това работи дълго над мюзикъли и комедии, повлияни от Ч. Чаплин, Куросава, Мелвил, Трюфо и Скорсезе. По-късно ще дойдат и известните шедьоври "Лице назаем" (Face/Off) с Джон Траволта и Никълъс Кейдж през 1997 и "Мисията невъзможна 2" с Том Круз (2000).