Животът на френския певец, композитор, поет, писател, художник, актьор и режисьор Серж Генсбур е толкова изпълнен с обрати и скандални моменти, че е изненада, че чак сега е екранизиран. Но най-накрая това е факт, а в рамките на "Киномания 2010" българската публика може да види нетипичния филм "Серж Генсбур" за една от най-харизматичните личности в музиката на ХХ век.

Серж Генсбур, с истинско име Люсиен Гинсбург, е син на руски евреи, които емигрират във Франция след Руската революция през 1917. Детството му преминава по време на окупацията на Франция от Германия през Втората световна война. По-късно променя името си от Люсиен на Серж, за да подчертае руските си корени.

В продължение на години е художник без амбиции и свири в пиано барове. С постоянните си експерименти в почти всички форми на популярната музиката, с провокативните текстове издава над 20 албума. Животът му е белязан и с бурните му връзки с актрисите Бриджит Бардо и Джейн Бъркин. С тях той записва и някои от най-известните си песни като Je t'aime... moi non plus, отначало записана с Бардо, но след раздялата им издадена в дует с Бъркин. Друг емблематичен момент от общата им кариера е концептуалният Histoire De Melody Nelson (1971), за чието ново издание сайтът Pitchfork пише, че това е албум, който е често имитиран, но останал недостижим. Дъщеря им Шарлот Генсбур от години гради успешна кариера паралелно в музиката и киното ("21 Грама", "Антихрист").

През 1978 Генсбур записва скандална реге версия на "Марсилезата", националния химн на Франция, като обявява, че по този начин я връща към оригиналното й значение. В последните си албуми той започва да експериментира с електронната музика.

Умира от сърдечен удар през 1991 на 62 години. На погребението му тогавашният френски президент Франсоа Митеран го определя като Бодлер на новото поколение и отбелязва, че е издигнал нивото на песента до това на изкуството. Кавъри на негови песни са правили Arcade Fire, Portishead, Placebo, Джарвис Кокър (Pulp), Майкъл Стайп (R.E.M.) и много други.

Именно върху детството, кулминационните моменти от кариерата му и последвалото алкохолно самоунищожение акцентира и филмът на Жоан Сфар. Това е дебютното пълнометражно заглавие на режисьора, известен и като един от представителите на т.нар. нова вълна на френско-белгийските комикси. Предишните му творчески изяви дават основата на филма: той е базиран на графичния роман на Сфар за живота на френския ексцентрик, като вкарва магическо-реалистични елементи в иначе биографичната продукция. Можем често да видим как Серж Генсбур си говори с негово анимирано и гротескно друго Аз.

В главната роля е поверена на Ерик Елмоснино, а Джейн Бъркин е екранизирана от Луси Гордън ("Спайдърмен 3"). Актрисата така и не вижда крайния резултат от снимките, тъй като се самоубива  малко преди завършването на филма. Летисия Каста, която се снима в България за "Островът", новият филм на Камен Калев ("Източни пиеси"), влиза в образа на Бриджит Бардо.

Музикалното списание NME поставя оценка 8 от 10 и определя сюрреалистичните моменти като приятно разнообразие от стандартните биографични филми. Сайтът Contact Music отбелязва в рецензията си, че лентата смесва фантазията с реални събития до степен, в която не сме сигурни кое е истина.

Според в. "Гардиън" някои моменти умело показват нуждата на Серж Генсбур от "защитна самоирония, нуждата да се вписва сред хората и едновременно с това да не го прави". Авторът на статията Питър Брадшоу обръща внимание, че екранизирането на брака му с Джейн Бъркин е единственият момент във филма, в който неговото друго Аз не се появява. Според него така режисьорът намеква, че това е жената, с която Генсбур се е чувствал истински щастлив.

Филмът може да се види от българската публика в рамките на Киномания 2010 на 19-ти ноември в кино "Люмиер" в София от 18:30 ч. и в Пловдив на 23-ти ноември в Лъки Синема, също от 18:30 ч.