До името на Ян Тиерсен често присъстват етикети като (нео)класика, авангард, фолк, минимализъм. Със снощния си концерт в столичната зала "Универсиада" французинът събра всичко, което свързваме с него, и го превърна в нещо неопределимо и неочаквано, красиво и виртуозно.

Събитието започна със специалните гости от Берлин Lonski & Klassen. Дуото без проблем привлече вниманието на публиката с интровертния си рок, издаващ на моменти влияния от Radiohead. "Тази песен е за танцуване!", обявиха двамата преди поредната си меланхолична песен. При последната от сета им на сцената се появи изненадващо самият Тиерсен заедно с цялата си група, за да влязат в ролите на беквокали по време на изпълнението.

След кратка пауза авторът на музиката към "Невероятната съдба на Амели Пулен" се качи на сцената на "Универсиада" заедно с още петима музиканти. Подобно на него те също не се ограничиха до един инструмент. През двучасовото си изпълнение през ръцете на Тиерсен минаха китара, банджо, кийборд, триола и, разбира се, типичната за него цигулка. Lonski & Klassen върнаха жеста отпреди няколко минути, като добавяха вокали през голяма част от концерта.

Тиерсен и групата му започнаха с интродукцията Countdown, която плавно преля в Dust Lane, едноименният инструментал от новия му албум, който е и поводът за събитието, организирано от "БГ Саундстейдж". Всичките осем композиции от шестия му студиен проект бяха изпълнени, а самият сетлист беше посветен изцяло на соловите му албуми. Въпреки очакванията, 40-годишният мултиинструменталист не представи нищо от известните си саундтрак произведения.

След няколко песни Тиерсен свали оранжевия си суичър и довърши концерта в черна фланелка с надпис "If you treat us like terrorists, we will become terrorists" ("Ако се отнасяте с нас като терористи, ние ще станем терористи"). Не след дълго, може би тематично, започна Palestine. Сред най-ентусиазирано приетите песни беше Fuck Me, невинна и романтична въпреки заглавието си. Тя беше и сред няколкото изпълнения, в които Ян Тиерсен се включи като вокалист.

Стиловото разнообразие в живите аранжименти на песните беше един от най-впечатляващите елементи в шоуто. Версиите често се различаваха от албумните си варианти, най-вече заради силно изразените китари и изненадващите електронни ефекти, вплетени дори в тези песни, които предполагаха по-акустична трактовка. Сякаш френският цигулар създаваше сложни композиции, които в следващия миг разрушаваше и от това се образуваше нещо съвсем ново.

На сайта си Ян Тиерсен описва Dust Lane така: "Това не е тъжна творба, а изпълнена с цветове – преживяване, което е понякога болезнено, но също така радостно." Със силно акцентирания нов материал в репертоара му първият концерт на композитора в България носеше точно такава атмосфера – колкото изпълнена с музикална прецизност, толкова и отдадена на инстинктите.