Руският Селинджър? До неотдавна никой не беше чувал сравнението. Направи го френската критика, която освен това обяви Андрей Геласимов за най-популярния руски писател във Франция. Макар в самата Русия да са доста по-сдържани, горе-долу същите оценки се повтарят и в други части на Европа, където е преведен романът му "Степни богове" (2008).

Сега книгата излиза и у нас (изд. "Ентусиаст", превод Васил Данов) и всеки може да се произнесе дали въздействието й е като на "Спасителят в ръжта".

На собствена територия "Руският Селинджър" отнесе много критика. Нямал нищо общо с класици като Толстой и Достовески. Вместо да получава похвали и отличия (руската литературна награда "Национален бестселър" за 2009 г.), трябва да му бъде забранено да издава. Причината - представя руснаците вечно пияни и все налитащи на бой. И най-тежкото обвинение – че през неговия роман не може да бъде разбрана богатата руска душевност.

Истината е, че романът "Степни богове" носи необикновена атмосфера – той е населен със страшни руски мужици и японски самураи, които разказват легенди, пияни старчета, които препускат в степта и пеят частушки, отчаяни военнопленици, които умират от радиация в урановите рудници, люти бабички, които според законите на онези географски широчини никога не отвръщат и другата си буза, когато мъжът им ги удари, а хващат първото тежко нещо, което видят пред очите си, и отговарят...

Както и хлапета, които тичат по цял ден в сибирската степ между Манджурия и Тихия океан, осеяна с парчета каменна сол, бият се, бесят се по дърветата и осиновяват малките вълчета.

Историите на всички тези хора са разказани на фона на бурните промени през 1945 г. - в навечерието на бомбардировките над Хирошима и Нагасаки, във времето, когато свършва втората Световна война и започва една друга война - между Съветския съюз и Япония. Тогава в едно малко сибирско село едно десетинагодишно момче на име Петка мечтае да си направи татуировка с лика на Сталин и не вярва, че войната някога ще свърши.

Роденият през 1966 г. в Иркутск Андрей Геласимов е добър разказвач. Той създава ярки образи, наситена със събития атмосфера, достоверни диалози, в които има и много хумор. Той представя онзи свят през очите на едно дете – невинно, защото във всичко вижда повод за игра, и в същото време жестоко, защото се е научило да играе само жестоки игри.

Останалите герои на Андрей Геласимов са мъже, които се напиват до смърт и се влюбват; герои от войната, които стават смешни, лекари, които се опитват да излекуват облъчените с радиация деца с шамански ритуали и с хайку: