Какво прави човек, когато попадне на книга, която не му харесва? Не я дочита, забравя я... А когато става въпрос за "Апостолоф" на Сибиле Левичаров, предизвикала скандал, след като според немската преса иронизира, а според български отзиви обругава България?  

В този случай Евелина Ламбрева Йекер започнала да пише друга книга. Тя е психиатър и психотерапевт, доцент в Катедрата по психосоциална медицина на Университета в Цюрих, автор на няколко стихосбирки и сборници с проза.

Романът й "Защото говорехме немски" (изд. "Сиела") излезе като своеобразен отговор на книгата "Апостолоф" (изд. Атлантис-КЛ) на Сибиле Левичаров, която в Германия е издадена в началото на 2009 г., а у нас е преведена няколко месеца по-късно.

 

"Сибиле Левичаров плюеше и ругаеше в романа си по България и българското, както баща ми в детството ми. И тогава се чувствувах точно така безсилна, засрамена, беззащитна и смачкана, както сега, когато бях прочела "Апостолоф"! Да, но като малка не съм можела да се съпротивявам радикално, защото съм била дете. Но сега мога, казах си, и няма повече да мълча, няма да щадя никого! Няма да остана заложница на омразата на Левичаров, ще напиша и аз своя роман", казва Евелина Ламбрева Йекер.

 

И в двете книги става въпрос за едно пътуване към България и миналото. Героинята на Сибиле Левичаров си разчиства сметките с всичко българско и баща си, който е българин, и обявява, че най-доброто, което е можело да се случи на българите, е да паднат под турско робство" или че "Самата дума "България" ми е предостатъчна, тя е дума дразнител и предизвиква пристъп".

 

Героинята на Евелина Ламбрева Йекер също има сметки за разчистване – и тя се връща в България, и тя трябва да се прости с баща си и омразата си към него. Той е бивш възпитаник на елитното Deutsche Schule в Пловдив от преди 1944 година и неговата голяма любов към всичко немско и специално към немския език й причинява и страдания, и насилие. Но за разлика от Сибиле Левичаров тя не вижда всичко само в черно и бяло. Но най-важното – намира сили да прости, дори само заради факта, че "смъртта наистина е най-великият умиротворител".

 

Интересното е, че Евелина Ламбрева Йекер пише този роман направо на немски език – преди това и стиховете й, и разказите й са писани първо на български език.

 "За пръв път през живота си прописах художествен текст директно на немски. Пишех в несвяст", признава тя. И е хубаво, че го е направила, защото книгата й се чете леко, героите са пълнокръвни и историята увлича.