Тери Пратчет прави документален филм за евтаназията

Изяде хляба на М. Карбовски!

• 31 28
• Докладване

Като става дума за евтаназия се сетих за някои наши партии,които нямат тази смелост,въпреки ,че склерозата е основния им симптом!Тери Прачет явно не знае къде го чакат Оскарите!
Фантастите от форума-дайте му предложения!

• 8 20
• Докладване

Крайно време е да се легализира евтаназията във всички цивилизовани държави. С този филм, Пратчет ще й направи достатъчно добра реклама и се надявам да накара хората да се замислят по въпроса и да изискат от политиците ако не да инициират референдуми, поне да има обществени дебати по темата.
По принцип съм с консервативни убеждения, но няма как да не подкрепя добрите и справедливи идеи, независимо от каква посока идват.

• 11 31
• Докладване

Браво на Пратчет.

• 8 19
• Докладване

До коментар [#8] от "Mohammed":

Да , защо да чакаме баба да си умре сама , за да я наследим...

Не може да се изказваш толкова категорично по такава тема , има десетки хиляди случаи , в които може да си "за" и стотици хиляди "не" или "не мога да преценя".

Същото е като смъртното наказание - стават грешки , а резултата е необратим.

• 29 10
• Докладване

До коментар [#12] от "Karla Miyagi":

За разлика от смъртното наказание, при евтаназията човек _сам_ решава дали да умре или не.

• 7 23
• Докладване

До коментар [#13] от "|":

Или не.

• 19 10
• Докладване

До коментар [#14] от "Karla Miyagi":

Нещо се опита да кажеш ли? Не се получи, пробвай пак.

• 9 14
• Докладване

Не мога да се сетя за смислен аргумент срещу евтаназията.
Някой да се сеща?

• 10 24
• Докладване

Като онколог не мога да се сетя за смислен аргумент "за" евтанасията. Освен че вече 16 години работя клинична онкология, понякога дежуря и на отделението за дълготрайно болни, което е нещо смесено между рехабилитация и хоспис.
С пациентите си на онкологията говоря често за смъртта, за начина, по който може да умрат от едно или друго раково заболяване. Почти никой от тях не иска да умира, дори когато е в безнадеждно състояние. Това, което искат е, колкото им остава да живеят, да го живеят спокойно. Съответно се опитвам с всички възможности на съвременната медицина да умрат достойно, без болка, да не им е зле.
С някои обсъждаме самоубийството - в понеделник например го говорих с 25 годишен пациент, вчера - с 65 годишна жена. Неги спирам да го направят, но не ги и насърчавам, да не говорим да им помагам. И с двамата обсъдихме какво ги кара да го искат, за да знам, дали още не мога да им помогна с нещо. С малдежа се разбрахме, че ще му дам лекарства така, че черният му дроб, който е засегнат масивно, да се стабилизира временно и ще му регулирам наркотиците и успокоителните. В четвъртък ми се обади майка му, да ми каже, че бавно гасне на вилата им, недалече от тук. С антибиотици съм успял да облекча признаците на инфекция и явно изходът (exitus = изход, exitus letalis = смърт на лат.), ще е гладък. Дадох на майка му телефон на изповедник - той си го пожела.
С госпожата се разбрахме, че засега не е необходимо да умира, ще се опитам да стабилизирам белия дроб и тя ще лети за последна ваканция до Константинопол - нейна неизпълнена мечта от младини. Разказах й надълго какво да посети в Града, който обичам най-много от всички градове и се разбрахме да вземе приятелка, та да може да й помага. Говорихме по въпроса защо не е добре да скача от мост или под превозно средство. Рзказахме си няколко черни вица. Насмяхме се.

Относно старите и дементни болни на отделението за дълготрайно болни, те също не искат да умират. След като менталните им функции не работят добре, остават инстинктите, а те са за запазване на живота. В този момент самият термин евтанасия (добра смърт) загубва смисъл. Никаква смърт не е добра за тях, защото техните инстинкти ги водят към преживяване - както при животните.

И накрая, за привържениците на евтанасията - кой от вас е убивал човек ? Не е лесно да живееш със съзнанието, че си отнел нечий живот, макар и по недоглеждане. Ако пък е умишлено е още по-страшно за собствената душа. Не е лесно да си играеш на Бог.

• 12 45
• Докладване

Е не мога да се начудя - някой (т.е. PavelCZ) който вижда всеки ден смъртта на "живо" oписва реалноста а публиката му слага минуси...

• 8 12
• Докладване

До коментар [#17] от "PavelCZ":

Много емоционално, но без смислени аргументи.

Това, че си онколог и си против не е аргумент, а лично мнение. Със сигурност има онколози, които са за евтаназия (което също е само и единствено лично мнение).
На всичкото отгоре евтаназията не е медицински, а правен проблем.

После ни обясняваш, че повечето терминални пациенти искали да живеят.
Повечето значи не всички, както става ясно и от статията.
Очевидно евтаназията е желан изход за хората, които НЕ искат да живеят и не засяга пациентите, които искат да се борят докрай.

А писаниците за "отнемането на човешки живот" ме разбиха.
В хиляди болници на хиляди пациенти всеки ден накой решава да спре командното дишане. Всеки ден лекари не реанимират хиляди пациенти и ги оставят да умрат, защото са DNR. Това са стандартни практики.
И още нещо- не се притеснявай за душата на другите.
Звучи като изтъркано религиозно клише.

• 8 31
• Докладване

Хареса ми много написаното в #17 - моите уважения към автора!

Но и аз не съм съгласен с тезата му, че евтаназията е убийство.

Ако човек има право да избере дали и как да се лекува защо да няма право да избере дали и как да умре?

В крайна сметка откъде изобщо знаете , че умира? А просто не преминава в друга фаза на съществуване?

И със силата на кой аргумент му се забранява това право?!

Не пречи на другите, всъщност тъкмо обратното.

Разковничето, както и при много други случаи, е в това да се дефинира "нормално състояние" в което решението на човек да може да се приеме, а не да се оспорва като резултат от болест или друго краткотрайно състояние.

И понеже е повече от очевидно, че няма как да има такава дефиниция, то остава чисто практическия способ - ако приемем, че човек е способен сам да се умъртви тогава какъв е проблема да избере метод по който това да стане, вкл. евтаназия, или просто някой друг да го направи вместо него?

Стига да има желаещ и да може да се протоколира начинанието...изобщо не виждам проблем!

А на Тери Пратчет дълбок поклон за творчеството и уважение към избора му на собствен край!

• 7 18
• Докладване

Колеги пак задълбахте в онкоклиниките...
Евтаназията се отрича от всички религии, защото в религиозните общности животът и смъртта са прерогатив на боговете.
Но не всички хора са религиозни Много хора имат силата и твърдостта сами да определят своя живот, постъпки и да се ръководят от свои принципи. Дори те да са вяра в Бог, това пак е избор на човека.
Аз съм за правото на евтаназия, защото най-ужасните за пациента състояния не са онкологични. Има ТАКИВА! болести, които те оставят жив, но се мъчиш и то как... Има недъзи, при които ти се иска да си умрял преди раждането си... Ами деменцията, тихият убиец на личността?
Изборът е на ЧОВЕКА! Достатъчно хора не биха искали да умрат като зеленчук, а като личности.

• 7 17
• Докладване

PavelCZ Вашите възгледи помня, вие сте католик, не е необходимо да ни го натяквате непрестанно. Значи Инквизия да, евтаназия не.
Това не беше ли най-обикновена йезуитщина?
Karla Miyagi Винаги имате мнение по всички въпроси, дори и за тези, за които не сте компетентна. Ако имате завещание, нямате проблем с внуците / наследниците/ . А и това зависи от възпитанието и обичта им. Аз разчитам и се радвам на обичта на внуците си - ветеринари.
И още във ветеринарната медицина евтаназията се прилага при безданеждни случаи за да не страда обичното ни същество, за да не го принуждаваме да страда.
Аз приспах котарака си на 10 годишна възраст, страдащ от нерводермит. 4 пъти го спирах да не скочи от 9 етаж и накрая отстъпих пред молбите на внуците, защото той се успокояваше само и единствено от Урбазона, за кратко.
И не мога да спра да плача, защото го оставих да се мъчи 2 години.

• 10 12
• Докладване

Убийството и самоубийството са смъртни грехове, т.е. непростими. Проблемът не е в болката и страданието, защото те ни съпътстват през целия ни живот, а в смирението. Всъщност убийството и самоубийството са последица от други грехове като гордост, надменност, мания за величие, презрение, гняв. Нито един нормален човек никога не би приел както убийството, така и самоубийството. Тъй като нещата са пределно ясни и точно дефинирани, то е грешно дори да се води дискусия по тези проблеми!

• 19 8
• Докладване

До коментар [#20] от "Боби Колев":

"В крайна сметка откъде изобщо знаете , че умира? А просто не преминава в друга фаза на съществуване? "

Разбира се, че преминава в друга фаза на съществуване: за известно време съществува във вид на плът, която червеите правят на пръст; след това преминава в корените на растенията наоколо, съществува като зелена маса по дърветата и т.н.

Но никога повече НЕ ЖИВЕЕ като организирана маса, като разум, като съзнание, като същество, което е имало близки, които са го обичали.

Никога повече...

• 10 11
• Докладване

Гледайте филма за доктор Джак Кеворкян, изигран от Ал Пачино. За хората, които живеят в ужасни мъки години наред, евтаназията е личен избор, ако те са го поискали сами. Всеки роден има и право на смърт.

• 4 13
• Докладване

<U>Всеки роден има и право на смърт.</U>!
Всъщност у всички аврамистични религии се споменава Каин братоубиеца, но малко се говори за наказнието му. Безсмъртие.
От там идва притчата за вечния евреин.
Който иска да се бори докрая, някои нямат сили. Други нямат мотив, трети смятат, че са в тежест на близките си.
Бърборим, обсъждаме, а ако има право на евтаназия колко хора на брой ще искат да се възползват от това свое право?
Именно за това ства въпрос, който иска да може да сложи цивилизовано край на своя живот при определени обстоятелства.

• 5 10
• Докладване

"The philosopher Didactylos suggested an alternative hypothesis: 'things just happen, what the hell'."

• 3 5
• Докладване

Само за протокола - православен съм. И не го натяквам на никого, в моя пост не става въпрос за религия, също мтака не за чувства, а за наблюдения.
Затова и казах, че не ги спирам да се самоубиват и не ги осъждам за това - не съм Бог. Но лекар поел в ръцете си решението за нечия смърт убива. Ние имаме само едно решение и то е живот - прочетете Хипократовата клетва - един съфорумец неотдавна я беше цитирал. Когато съм се клел преди 16 години съм го направил сериозно. Моето задължение пред Бога и хората е да търся решение. Когато го няма - да съпровождам в умирането, а не да убивам.
В Новия Завет Господ Исус Христос казва да не се кълнем, защото трябва да приемаме клетвите си насериозно. И ако все пак се закълнем - да изпълняваме. Старая се да изпълнявам, или да не се кълна.

• 5 15
• Докладване

До коментар [#29] от "PavelCZ":

Още веднъж поздравления за личната позиция.

Но не всеки е правил Хипократова клетва.

Пък и не мога да се съглася, че лекар, поел в ръцете си нечия смърт убива.

Ако човек сам вземе решението дали да живее или умре, докторът е само инструмент на една по-лесна и безболезнена смърт.

Дали този инструмент ще е пистолет, бесилка, отрова или лекар с приспивателно...има ли значение?!

Да, линията е тънка и да, има добри аргументи защо не бива да се популяризира такова нещо.

Всичко, което казвам е, че има не по-малко добри аргументи ЗА него.

И според мен съществува и златна среда.

Достатъчно е хората с едното мнение да не го налагат на другите.

Ако искам да се самоубия никак не ми пречат хората които считат, че това е грях. Нито пък тези, които го одобряват.

Ще ми пречат онези, които влизат в моята територия и ми пречат да го направя, въпреки, че аз не навлизам в тяхната и не им казвам какво да правят.

От дете съм си мислел над тези въпроси и стигнах до следния извод: понеже ВИНАГИ има идиоти, които се бъркат на хората защото знаят по-добре от тях какво и как трябва да се направи, то ако някой ден закъсам до там да ми се доще да се самоубия, то ПОНЕ мога първо да затрия един или повече от тези дебилни същества.

По едно време - преди много години - даже си пазех списък

Естествено за проклетия никак не ми се умираше.

Един ден като ми се заумира съм сигурен, че няма да имам списъка под ръка

• 4 8
• Докладване

Подкрепих изказването ти, но имам една забележка - лекарят/сестрата или друг човек не е инструмент. Има душа и съвест. Затова не може да му се налага чужда воля. Има правило, че ако като човек чувстваш морални задръжки да извършиш нещо, трябва да се оттеглиш от пациента и да му намериш колега, който е вътрешно съгласен с пациента.
Едно от най-страшните неща е да работиш вътрешно раздвоен. Познанията ти в такъв момент са опасни. Не си Бог, нито дори бог и не е сигурно дали ще се овладееш достатъчно, за да действаш безпристрастно и да не повредиш интересите на пациента.

• 2 11
• Докладване

Ако говорим за *налагане* на чужда воля тогава има проблем, да.

Ако обаче пациент иска да умре и има доктор или просто друг човек, който споделя това желание - а такъв винаги ще се намери - то не виждам проблем.

И да, много в вярно това за раздвоените хора.

Само че то е важно навсякъде и във всичко.

Чувал съм, че за да си пилот на самолет не е толкова важно да си умен или силен или интелигентен колкото да имаш стабилна психика.

Нещо като баба Уедъруокс

При всичкото ми уважение към Тери Пратчет - или може би точно заради него - ако реши , че не иска да се мъчи аз пръв бих му дал приспивателното.

И вярвам, че и той би направил същото за мене...нищо , че не съм Тери Пратчет.

• 3 9
• Докладване

До коментар [#22] от "nu6ka":

Именно за смъртта съм особено компетентна , скъпа ми Нушке , защото съм доктор по Forensic Anthropology. И да , евтаназията е правен и морален проблем , от медицинска гледна точка се решава за около минута с едно убождане , внуците ти ветеринари могат да ти го направят със затворени очи , какво ще кажаеш , тъкмо ще ти мине артрита.

п.п. Сравнението с котарака , щеше да е забавно и трогателно ако не издаваше безкрайна глупост...

• 13 5
• Докладване

До коментар [#33] от "Karla Miyagi":

За смъртта като физикално явление може би сте компетентна - поздравления за което! - обаче за смъртта като личен избор и средство за решение на проблеми едва ли сте компетентна.

И, за разлика от Вас, не го казвам от позицията на компетентен.

Казвам го от позицията на видял и препатил, който уважава правото на свободен избор, не го налага на никого и иска единствено същото в замяна.

Сигурно съм много глупав, но за мен пък сравнението с котарака не беше никак глупаво.

Изглежда съм просто по-нисш от Вас.

Но дали е така наистина?

• 3 10
• Докладване

До коментар [#33] от "Karla Miyagi":

Смъртта не е проблем, а най-голямата Стъпка на всеки човек. Правото и морала са алабала пред лицето на Смъртта. Кой познава Смъртта?

• 1 4
• Докладване

Има ли живот след раждането;
Две бебета си говорят в корема на бременна жена.

Бебе 1: Вярваш ли в живота след раждането?

Бебе 2: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.

Бебе1: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?

Бебе2: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.

Бебе1: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса.

Бебе2: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.

Бебе1: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.

Бебе2: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.

Бебе1: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?

Бебе2: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.

Бебе1: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.

Бебе2: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?

• 3 8
• Докладване

До коментар [#36] от "tsvetytkm":

Това го е писал някой йезуит , обзалагам се

До коментар [#34] от "Боби Колев":

Така е , няма никакво съмнение.

• 6 2
• Докладване

До коментар [#21] от "nu6ka":


До коментар [#27] от "nu6ka":

++++++++++++++++++++

• 3 2
• Докладване

До коментар [#33] от "Karla Miyagi":

Ne ми харесва тонът ти към Нушка.Със сериозни неща,човек не може да се лигосва,това е проява на много лош вкус.Антрополозите нямат нищо общо с евтаназията.

• 3 5
• Докладване

До коментар [#1] от "spas27":

Какво искаш да кажеш с това, че е изял хляба на Карбовски? Не те разбирам?

• 0 1
• Докладване

До коментар [#30] от "Боби Колев":

++++++++++++++++++

• 1 3
• Докладване

До коментар [#37] от "Karla Miyagi":

За Вас очевидно няма.

Простено да ни е на нас не толкова сигурните.

Ние никога няма да се извисим до нивото на убеденост на Големите.

Като Хитлер, който е бил убеден, че е Първо Качество.

Или Сталин, който е Познавал Предателите.

Не бих се учудил ако се гордеете да сте в една група с толкова именити личности Без Съмнение.

Поздрави отдолу от нас стъпилите на Земята

• 3 3
• Докладване

Тъй. Аз съм атеист и съм твърдо ЗА ЕВТАНАЗИЯТА. Защото това е лично решение, за останалите си има дефиниции в наказателния кодес (убийство, склоняване към самоубийство и т.н.). Но ако аз съм безнадеждно болен и ЗНАМ ЧЕ УМИРАМ, какъв смисъл има да се опитвам да издрапам и още еди ден, за да видя дали и на следващия ще съм жив?

Поздравления към PavelCZ, но като чета постингите, пациентите не умирав в хосписа, а извън него. Аз имах роднина, която умря от рак у дома си (вече беше на морфин, така че очевидно беше безнадежден случай). Защо тогава си позвляваме да се отнасяме "хуманно" с животните и да ги убиваме (какъв хубав евфемизъм - "приспиваме ги да не се мъчат", но не ни се позволява да се отнесем "хуманно" със самите себе си? Трябва ли човек да мине през деветте кръга на ада само и само психолозите да са доволни (и да си напишат после в дисертацията), че виждате ли, спечелихме още един ден на умиращия? И още нещо - ако аз съм онкоболен и разчитам на системата на българското здравеопазване да не ми осигури нужните лекарства, мислите ли, че бих избрал да загробя семейството си доживот със заем от 100 хиляди лева за лекарсва, че да мога да преживея още 6 месеца, а няма да предпочета евтаназията (или да скоча от последния етаж примерно).

Знам че съм краен, но в момента единствените, които наистина са против са религиозните лица и те са тези, които се занимават активно с промиването на общественото мнение. Някъде по средата са лекарите, които се стараят хем да помогнат на пациента, хем ги гризе съвестта (и клетвата), защото знаят, че той ще умре. Е, аз нямам такъв проблем. Не ми пука дали ще ме опява някой, нито пък съм лекар, че да ме гризе съвестта за това, че съм можел да си спечеля още 2-3 часа живот.

П.П. Рейгън беше казал, че най-хубавото на алцхаймера е, че всеки ден се срещаш с нови хора. Само че дали Рейгън, който е с всичките си спомени и акъл би се съгласил с Рейгън, който в последния стадий на болесста дори не разпознаваше жена си? И дали това е един и същ човек?

• 3 5
• Докладване

До коментар [#43] от "epoc":

Болниците ни са,като лагери на смъртта,а повечето доктори се явяват екзекутури.Баща,ми умря на операционната маса от тяхна неволна грешка,без евтаназия.Как да го тълкувам това убиѝство?Изборът за живота на човек,си е само негов,никоѝ няма право да му се бърка и в дилемата дали да му сложи краѝ.Всички правителства и църкви,да го духат ,те не могат да решават вместо ТЕБ.

• 2 4
• Докладване

До коментар [#42] от "Боби Колев":

Tоѝ си е бил първо качество и си е за мен,за нея нека е Сталин.

• 2 0
• Докладване

До коментар [#44] от "g.markov71":

Оплакване срещу лекарите повдигна ли? В НК има подходящ текст, какво общо има смъртта на баща ти с евтаназията?

• 0 1
• Докладване

Лечение, не смърт?? И това го казва съвременната немощна медицина? Ама че наглост!
Всеки трябва да има право на евтаназия.

• 2 1
• Докладване

До коментар [#46] от "epoc":

Не искам да отговарям за г.марков74, обаче понеже по случайност съм в подобна ситуация ще си позволя да отговоря от собствено име:

Първо, и да подадеш оплакване срещу лекарите това няма да върне човека назад. А е болезнено - и ровенето по спомените и самият факт, че сам причиняваш болка.

Второ, един разумен човек винаги ЗНАЕ, че съществува риск да не е прав. Т.е. докторите може и да не са били чак пък толкоз виновни. Ама може и да са.
Колкото и да е силен човек...човешко е да ги обвинява.
Малко повече е да се вдигнеш да им съсипваш живота само защото ти е ужасно ужасно криво.

Трето, ами то е очевидно какво е общото с евтаназията! Всеки, имал работа първа ръка със смъртта неминуемо е разсъждавал по темата - дали заради други или заради себе си е все едно.
Мислех, че поне това е очевидно.

• 1 2
• Докладване

До коментар [#17] от "PavelCZ":

Приятел, дай Боже повече доктори като теб..

• 0 5
• Докладване

До коментар [#48] от "Боби Колев":

Първо, ако не подадеш олакване срещу лекатрите, това може да се случи пак, защото те ще имат чувство за безнаказаност.

Второ, ако не си прав - ще платиш разноските по делото. Ако си прав обаче, лекарят/рите няма да са толкова самонадеяни или безотговорни следващия път. Да не говорим, че има много прости индикатори - ако има само едно оплакване срещу лекаря, то той е по-скоро невинен, но ако има много (а един, който се е престрашил да съди, обикновено отприщва лавина от пациенти, които ги е било страх/не са искали да човъркат в раната и т.н.) - то сам си прави изводите за качествата на въпросняи лекар.

И пак - какво общо има това с евтаназията? Някой изобщо интересувал ли се е от процедурите по евтаназия, а те хич не са опростени, точно за да е сигурно, че човекът наистина не желае да живее повече. Евтаназията не е като опита за самоубийство - тогава пред самоубиеца има бъдеще, но по някаква причина (психическо разстройство/депресия/емоционално разстройство и др.) той не желае да живее повече, независимо, че е в прекрасно клинично здраве. И е достатъчно малко антидересанти и помощ от психолог и перспективата за пълноценен живот е за години напред. А в случите с евтаназия говорим за смъртно болни, за които животът вече се е превърнал в тежест както за тях, така и за близките им. И след като ПРЕКРАСНО разбират положението си (ЕВТАНАЗИЯ В МОМЕНТА СЕ ПРАВИ САМО СЛЕД НЕКОЛКОКРАТНОТО СЪГЛАСИЕ НА ПАЦИЕНТА), защо тогава трябва да бъдат принуждавани да живеят и още един ден и още половин ден?

• 1 3
• Докладване

До коментар [#50] от "epoc":

За какво дело, какъв съд говориш?! Или и ти като мене не живееш в България?

Тук в САЩ - да, ще ги съдиш ако искаш и можеш да се надяваш на успех.

Обаче точка 2 обяснява защо пък не е толкова ясно трябва ли да ги съдиш или не.
Погледнато обективно докторите *трябва* да се чувстват свободни.
Иначе няма да лекуват ами ще се застраховат постоянно - примери за което съм виждал предостатъчно много тук в САЩ.
Медалът съвсем съвсем сигурно има и обратна страна!
Тези неща се решават от човек и на парче - няма универсално правило.

Освен в България, естествено, където е определено по-добре изобщо да не се замесваш в съдебни дела - за това ще свидетелства всеки, който някога го е правил.

Колкото до пациентите и сигналите - прочети втората Freakonomics - има страхотни анализи точно по въпроса за лекарските проблеми, грешки и т.н.
Нещата не са никак прости и невинаги интуитивно вярното се оказва практически (доказано статистически) вярно!

Накрая за евтаназията не разбирам защо продължаваш да дълбаеш.

Изглежда сме на едно мнение там, та ако имаш въпрос може би ще трябва оригиналния автор да ти отговори по-добре от мене защо намира връзка между описания случай и евтаназията.
Аз връзката я виждам и нямам проблем.

• 0 3
• Докладване

Човек има право да реши за себе си да не живее повече. Без уговорки.
Аморалността на всеки аборт (със и без медицински показания) е неизмеримо по-голяма от личното решение на един човек за собствената му смърт.
Абортите отдавна вече са законни и повечето хора не са против тях. Някои не се и замислят по въпроса и това е адски лошо, но не значи, че ако те са склонни да прилагат аборта като единствено средство за контрацепция, то тогава трябва да бъдат забранени абортите за всички.
Щеше да бъде интересно да прочетем и някой гинеколог, освен онколога.
Един ден ще се определи и законна процедура за евтаназия, също както има такава за абортите.

• 0 6
• Докладване

Тери Пратчет - болен от Алцхаймер! Точно този ум, способен виртуозно да си играе с идеите и същевременно да те накара да се търкаляш по пода от смях! Човекът има пълно право да защитава евтаназията. Алцхаймер те превръща в ходещ зеленчук. А когато вече си станал такъв, как можеш да избереш да умреш? Естествено че няма да можеш, ти вече си никой, нещо, предмет. Как обаче да нацелиш момента да се самоубиеш преди да си станал никой? А после околните няма да го направят заради теб, естествено. И ще вегетираш с години, мъчителен безсмислен живот за теб и за околните. Дето се вика и едно агонизиращо животно го застрелват, за да не се мъчи, а за хората такава милост няма.

• 1 5
• Докладване

До коментар [#53] от "moreni":

Да за съжаление - лудата крава не прощава (и води до Алцхаймер), а болестта се развива за около 10 години, така че в началото изобщо е трудно даже да се засече.

• 0 5
• Докладване