Египет грабна "Златното лале" в Истанбул
Култовият за Египет филм "Микрофон" на младия режисьор Ахмед Абдела спечели най-голямата награда на 30-ото юбилейно издание на международния кинофестивал в Истанбул (2-17 април 2011). За втора година фестивалът връчва "Златното лале" в памет на починалия преди две години уважаван меценат и негов създател Шакир Еджзаджъбъшъ. Основаната на негово име фондация за култура и изкуство предоставя и сериозна финансова подкрепа на отличените филми: Ахмед Абдела получи 10 000 евро, а разпространителят на филма му в Турция – още 10 000.
В края на миналата година, на фестивала в Кайро, "Микрофон" спечели отличието "най-добър арабски филм" и се превърна в безспорния фаворит на публиката. Заради откровеното и нетипично показване на неформални културни течения в Египет, в което се пресрещат хип-хоп, графити и джаз, както и заради участието на звездата Халед Абол Нага, филмът се превърна в предвестник на масовите протести срещу режима на Мубарак.
"Идеята дойде в момент, в който се разхождах из улиците на Александрия" - сподели режисьорът Абдела. "Внезапно пред мен изниква изрисувана стена с лозунг: избери си пътя, избери си съдбата! Започнах да разпитвам за автора на графитито и се оказа, че това е едно 19-годишно момиче."
Подобно на египетската и истанбулската публика посрещна заснетия из александрийските улици филм най-вече като документ за "истинския живот на младите хора с модерно мислене". Наградата беше връчена на Абдела от френската кинорежисьорка Клер Дени, председател на международното жури.
Атрактивният Халед Абол Нага, за когото след "Хелиополис" (2009) това е второ участие във филм на Абдела сподели: "Само месец след прожекциите на "Микрофон" в Кайро се озовахме на площад Тахрир. Бяхме силно мотивирани, защото искахме да покажем, че сме против липсата на творческа свобода в Египет. Ето как филмът ни се сля с реалния живот."
Специалната награда на журито бе поделена между два филма: турския "Велико отчаяние" (Our Grand Despair) на Сейфи Теоман и уругвайския "Полезен живот" на Федерико Вейрох. Първият проследява живота на двама мъже и една жена като партньори в семейство в Анкара. Това бе филмът, който престави Турция в международния конкрус на Берлинале през февруари тази година. Вторият, който е официалната номинация на Уругвай за наградата "Оскар", проследява всеотдайната любов към киното на един внезапно останал без работа дългогодишен програматор във филмотечно кино. Турският филм получи и наградата на публиката, предоставяна чрез ежедневника "Радикал", както и наградата за операторско майсторство (10 000 турски лири).
"Златно лале" за най-добър турски филм (150 000 турски лири, предоставени на продуцента от Министерството на културата и туризма) получи филма "Коса". Създателят му Тайфун Пирселимоолу се сдоби и с наградата за най-добър режисьор и като следствие получи стимул от 50 000 турски лири. Изпълнителката на главната женска роля Тансу Бичер пък бе обявена за най-добра актриса. По този начин изпълненият с многозначителни паузи филм, в който един болен от рак майстор на перуки се влюбва в косата на млада жена, стана рекордьорът на националния конкурс. Негов председател бе нашумелият напоследък с необичайния си филм "Космос" режисьор на "новото турско кино" Реха Ерден. Чуждестранната преса хареса "Коса" заради очевидната му духовна връзка с ранните филми на Нури Билге Джейлан и отстояването на определен авторски стил в националното кино на Турция.
За първи тази година държавата предостави и парична награда от 30 000 турски лири на филм от националния конкурс със специална награда на журито. Носител на наградата стана "Преса" на Седат Иълмаз, който се сдоби и със специалната награда на паралелния конкурс на Съвета на Европа (за защита правата на човека). Журито на ФИПРЕССИ също хареса "Преса" и чрез своята награда му предостави възможността да спечели още 30 000 щатски долара, предоставени от популярната марка бира "Ефес".
"Не съм кюрд, но това не ми попречи да направя филм за нарушаването на човешките права в Диарбекир в началото на 90-те. Всякакъв вид преследване на журналисти е неприемливо за мен, а в случая става дума за небивала "преса" върху създателите на първия вестник на кюрдски език. Филмът ми изразява личната ми солидарност с кюрдския народ" – заяви Иълмаз в Истанбул.
От богатата на турски филми програма впечатление на публика и специалисти направиха и показаният и у нас "Зефир" на сценаристката и режисьорка Белма Беш, както и "Въртележка" на Илксен Башарър. Първият, в който едно 11-годишно момиче убива майка си, защото е изоставено от нея, получи наградата за най-добър сценарий (10 000 турски лири), а вторият, в който баща посяга на честта на собствената си дъщеря – наградата за най-добра музика (10 000 турски лири). Същият филм бе предпочетен и от публиката, гласуваща чрез вестник "Радикал". Беше спазена традицията филмите за т.нар. "природа на греха" да провокират общественото съзнание и да предизвикват противоречиви емоции у широката публика.
Ден преди да бъде обявена официалната селекция на фестивала в Кан, в която най-новият филм на Нури Билге Джейлан "Някога в Анатолия" щастливо фигурира, режисьорът бе награден с френския "Орден на изкуствата и литературата". Престижното отличие му бе връчено на официална церемония, организирана съвместно от консулството на Франция в Истанбул и френско-немския телевизионен канал "Арте". По този начин Джейлан окончателно затвърди позицията си на най-уважавания жив турски филмов режисьор.
В резултат на неотдавна подписано споразумение за насърчаване на филмовите копродукции между Германия и Турция и създаването на фонд от 150 000 евро за подпомагане развитието на проекти бяха раздадени и първите парични награди. Седем бъдещи турско-немски копродукции получиха пари от съвместния фонд, финансиран от два немски регионални фонда (в Берлин и Хамбург) и турското Министерство на културата. Първи в престижния списък с помощ от 20 000 евро се оказа проектът "Късно лято" на носителя на "Златна мечка" Семих Капланоолу ("Мед").
Фестивалът в Истанбул се превърна в естествена платформа за провеждането на важни политически разговори, целящи подобряване условията за създаване на ко-продукции, както с Франция, така и с Италия.