Доста истории се завъртат около солта – кога и колко да ядем от нея, от кой вид да бъде, по колко и как да си поръсим... Върху търсенето на отговорите на тези  дилеми вече успешно стъпва не само диетологията, но и туристическата индустрия. При това и по двата начина – чрез подкрепа и чрез ограничения. Кметът на британския Стокпот например, в опит да прокламира родното си място като град със здравословна кухня и грижа за гостите, призовал ресторантите в града да не слагат солници на масите в заведенията, а да ги  предлагат само при поискване от клиента. Дори снабдил за сметка на общината част от тях със солници с 5 вместо 17 дупки...

В обратната посока – в прослава на уникалността и здравословността, се развиват кампаниите за реклама на определени видове сол, а заедно с тях – туристически дестинации и национални кухни. Розовата сол от Хималаите, черната вулканична сол на Бали, слънчевата сол на пресъхващата австралийска река Мъри са само част и от рекламните послания, и от мечтите, че там някъде ще вкусим нещо различно, здравословно и необикновено.  Щипка легенди за солта - "разменяна преди хилядолетия на цената на златото" - и апетитът към пътуване вече е събуден.

А легендата  може и да е наблизо.  Например в Поморие, където Музеят на солта съществува още от 2002 г., но не всички все още знаят това или поне смятат, че щом е близо, а и евтино, посещението може да се отложи.  В древния Анхиало сол се е добивала още в 5 в. пр. Хр., а в днешните солници към музея може да бъде наблюдавана древната технология.

Натриевия хлорид  тачат и в словенския  Пиран – на Адриатическо море, където - ако попаднете около  Гергьовден, си заслужава да посетите  Фестивала на солта. За девета година поред курортното градче организира празник на солта именно около деня на Св. Георги, когато е започвал новият добивен сезон в солниците Сечовие. Районът е обявен през 2001 г. за национален парк на Словения и местните власти уверяват, че полагат грижи за запазването и на  природното богатство, и на културното наследство  в региона. И словенското пристанище, възникнало около солниците,  се опитва да се впише в солените туристически маршрути, чрез които световните туристически дестинации се рекламират и да "търгува" историята си, ако не на цената на златото, то поне  близо до нея.

Около солта е създаден и се е разраснал и Пиран (съвсем близо до Порторож, но къпещ се само в отблясъците на неговата слава), на чийто централен площад "Тартини" е откриването на проявата. 

Белият град е една от точките на Северна Адриатика, която заедно с целия залив на Триест и пристанищата на Истрия е просперирала благодарение на кристалното злато. Само тук, твърдят местните, обаче е запазен духът на онези стари времена и може да се види начинът на живот на производителите, да се направи разходка по солниците, да се опитат храни, подправени с този местен продукт.   Освен фолклорния концерт, надпяванията и надиграванията, панаира на местни продукти и сувенири, общината организира безплатно посещение на солниците за туристите.

Още информация за това как да стигнем до Пиран, как да резервираме нощувка и какво още можем да посетим в региона - на http://www.portoroz.si/en/position-and-informations.