Докато Ню Йорк е градът, който никога не спи, то Лондон е градът, в който куфарите никога не спират. Където и да се намирате в британската столица, по което и да е време, навсякъде се чува познатият звук – тък –тък- тък по тротоара. Разбира се, това е нормално за една колониална държава, която е събрала в себе си съкровища от цял свят, разположени в огромни музеи, страна, в която е започнала индустриалната революция, и която е имала метро още в края на ХІХ век.

Една седмица е недостатъчно време да бъде разгледан истинският Лондон, който е целогодишна туристическа дестинация. Сега, ден преди Кралската сватба в града се очаква да пристигнат нови над 300 хил. туристи повече от обикновено, които да станат част от описаното в английските и световни медии като "събитие на годината".

Още с кацането на летището в Лондон, всеки е посрещнат от купища чинии и чаши с лика на принц Уилям и Катрин Мидълтън. Разбира се за по-запалените фенове са изработени и други сувенири – покривки, карти, чайници, лъжици и други. Цените на сувенирите не са еднакви и варират между 2.99 лири за чаша на пример в малкото градче Уинзор до 9.99 лири на една от централните улици - "Оксфорд стрийт".

Най-украсената част на Лондон е центърът и местата, през които ще премине кралската двойка след бракосъчетанието си. Това е районът на Уестминстърското абатство, резиденцията на премиера, площад "Трафалгар" и околностите на Бъкингамския дворец. Една от трудните мисии в Лондон е да срещнете англичани по улиците. Населението на британската столица е около 8 млн. души, но малко от тях имат дълбоки корени на Острова, за разлика от провинцията, където живеят предимно англичани.

Иначе за кралската сватба се говори навсякъде – по радиото, телевизията и вестниците задължително се пуска нова допълнителна информация за бъдещето на височайшата двойка. Какво си купила за медения месец Кейт, какви са плановете за бъдещето на Уилям, как принц Чарлс (първи в реда за короната) ще прекъсне почивката си, за да присъства, кои са гостите на събитието и защо някои не са поканени и т.н.

Очаква се утре камбаните на Уестминстърското абатство да звънят около пет часа, един и половина преди бракосъчетанието и три след него. Районът около абатството е отцепен заради събитието. Сградата, която е един от символите на Лондон и където са погребани Елизабет І и сестра й Мери (Кървавата Мери), където има специален кът на поетите и статуи на Нютон и Дарвин, както и паметна плоча на сър Уинстън Чърчил, ще се превърне в използваема по предназначение вместо обичайната туристическа атракция.

Последната сравнима по пищност сватба е на принц Чарлс и покойната вече принцеса Даяна, които обаче са венчани в катедралата "Свети Павел" (трета по-големина в света, след "Свети Петър" в Рим и Катедралата в Ливърпул) в центъра на старото лондонско сити.

Докато в Лондон тече трескава подготовка за кралската сватба, в провинцията събитието има много по-малък отзвук. В морското градче Сийфорд, крайна гара с един коловоз, единственото, по-което може да се разпознае, че ще има сватба, е продажбата на дребни сувенири.

Местните жители и гостите на града ще могат да усетят празника с две поредни седмици, в които има "Банк холидей" (неработните дни в Англия се наричат така, защото не работят банките в страната). Единят е 25 април (заради Великден), а другият 2 май, заради Кралската сватба. Неработен по изключение ще бъде и 29 април (специално подбраният ден за сватба, заради това, че на тази дата от 20 години времето никога не е било лошо в иначе дъждовния Лондон).

Две седмици преди сватбата западна Европа беше залята от "гореща вълна", която донесе на британската столица средни температури от 26 до 28 градуса по Целзий. Традицията повелява англичаните да се събличат по потници и къси панталонки още при 17 градуса. Масово кралските паркове особено в почивните дни бяха пълни с хора, които се препичат на слънце. Особеност полезно за туристите е да знаят, че шезлонгите, разположени в парковете, не са безплатни и винаги наоколо има общински служители, които след като седнете ще дойдат да съберат дължимата такса. Затова пък тревата е "свободна зона", където всеки може да се разположи.

Дойде денят, в който обичайните места за туристи ще бъдат пренебрегнати за сметка на кралската сватба. Това обаче е изключение. Когато човек чуе за Лондон си представя символа на града – сградата на парламента с нейния прочут часовник – "Биг Бен", "Окото на Лондон" (голямо виенско колело), площад "Трафалгар" със статуята на вицеадмирал Хорацио Нелсън (победил Наполеон при Трафалгар) на върха и Националната художествена галерия отзад, както и типичните двуетажни червени автобуси и телефонни кабинки в същия цвят.

Градският транспорт в Лондон е много скъп (при карта с намаление цената за рейса е 1.40 лири, а за метрото – 1.90 лири, ако се движите само между първа и втора зона), но и изключително добре уреден. Градът е разделен на шест зони, където цената на билетите е различна. Първа зона е централната част на града, където се намират и повечето забележителности. Шестата са крайните райони с летище Хийтроу.

При по-дълги посещения в града, когато ще използвате градски транспорт, почти задължително е да използвате карта за намаление в транспорта "Остеркарт", която струва 3 лири, но дава почти 50% отстъпка от цената на билетите. След използването й тя може да бъде върната, а вие да получите отново своя депозит от 3 лири. Тя се зарежда периодично и се допира до специалните места в транспорта (в автобусите хората се качват само отпред, а в метрото не може да не минете през пропускателните врати). Характерна особеност на лондонските автобуси е, че не спират на всяка спирка, а само по желание. В случай, че чакате отвън, трябва да помахате, а ако сте вътре, да натиснете бутон за спиране.

Един от символите на Лондон – телефонните кабинки - днес не се препоръчва да бъде използван по предназначение, защото в ранните часове на нощта се използва като тоалетна. Миризмата вътре е непоносима, но затова пък навсякъде може да бъдат открити. Уличните тоалетни в Лондон са електронни и платени – цената им е 0.20 лири, а срокът за престои вътре е 20 минути. След уреченото време вратата се отваря автоматично. Безплатни са тоалетните в парковете, където винаги има тоалетна хартия и сапун.

Без пари засега са и по-големите музеи в града – прочутия Британски музей, в който се намира и една от най-големите колекции от египетски мумии, както и Природо-историческия музей, прочут със сбирката си от кости на динозаври. Безплатна е и разходката в Националната галерия, където се намира най-голямата колекция на импресионисти в света. На входа на всеки един от тези обекти е поставена кутия с надпис, "ако искате музеите да останат безплатни, направете дарение" (има и хора, които го правят).

Лондон е финансов център на Европа. Повечето от големите международни компании предпочитат да представят именно в британската столица своите годишни отчети. Така например ръководството на италианската "Енел" обясни, че една година е допуснало "грешката" да представи финансовите си резултати в Рим, но не е бил получен нужният отзвук. Работното време в старото и ново Лондонско сити, където са повечето бизнес сгради свършва около 18.00 часа. Тогава служителите могат да бъдат забелязани в околните заведения на по бира. Традицията е да се пие по една две чаши след работа заедно с колегите.