Намира се на 36 км от София и на 15 км от границата със Сърбия. Има един работещ хотел. Любителите на екстремни спортове могат да се качат на парапланер от близкия връх, който е един от най-подходящите места за този вид спорт. Любителите на птици също има какво да видят. А децата - да научат много за местната флора и най-вече фауна в модерен посетителски център. 

Да, това е Драгоман. И по-точно местното блато, което допреди години е било изчезнало. Това е може би един от най-непопулярните маршрути на час път от София заедно със задръстванията.

Това изобщо не е станало в резултат на климатични промени и последвалите ги естествени процеси. Причината е повече от банална. Някъде през 30-те години на миналия век се решава, че на Драгоман блато не му трябва на фона на недостига на земеделска земя. Това е началото на края.

Пресушаването започва и трае чак до избухването на демокрацията. Това насилие над природата бива прекратено едва през 2000 г., когато започва връщането на блатото на неговото си място. Тогава група природозащитници решават да дадат нов шанс на тази "карстова влажна зона" и съответно на завръщането на живелите тук редки видове птици и растения. Може на някой да не му звучи особено вълнуващо, но всъщност дълбоко няма да е прав. Дървени пътеки-мостове позволяват разходка из папура и тръстиката на блатото, което се е разположило върху 350 хектара.

Впрочем май месец е и най-подходящ според разбирачите за разходка тук. Заради шума. Без майтап! Само дето той не е от клаксони, аларми и човешка необходимост да се говори за безсмислени неща на висок глас. Полето и издигащия се не много нависоко връх Чепан са огласяни от онова, което имат да кажат представителите на над 200 вида птици. Жабешкия хор няма защо дори да го споменаваме, само че той почти не може да вземе думата в разгара на пролетта.

Насред "влажната зона" е издигната кула с ужасно стръмни стъпала, които водят до малко помещение на върха. Там, възкачили се на пейки и въоръжени с бинокли, можете да наблюдавате какво всъщност правят шумните пернати – от стремителния полет на орела-рибар до любовните игри на синигерите.

Поглед встрани и попадате  я на цъфнали водни лилии, я на някой друг изящен представител на местната флора. От комари не се безпокойте, защото няма. Поглъща ги насекомоядно растение. То не е единственият растителен уникат. Тук се среща и водна леща. Тя е уникална с това, че цъфти веднъж на 100 години. Но пък кой знае – може да уцелите точно този момент.

Из блатото можете да се разхождате на собствен ход. В този случай обаче буквално ще пропуснете да видите много важни детайли, няма да научите неща, които не е чак толкова интересно да гугълнете и ще трябва сами да си носите бинокъл за наблюдение от "вишката". В самия град, точно при отклонението за блатото, има изграден модерен Център за опазване на влажните зони "Драгоманско блато".

Създали са го от Сдружение за дива природа "Балкани" в началото на 2009 г. в сградата на бившето читалище. Тук преди да тръгнат на разходка по дървената пътечка посетителите имат възможност за малка теоретична подготовка, която е напълно в духа на 21 век. Той е атрактивен най-вече за децата. Таблото, на което под формата на пъзел от магнити са наредени блатните обитатели, независимо от възрастта ни, може да се превърне в първата ни среща с торбогнездест синигер. Неговото гнездо в стари времена хората покрай Дунав са ползвали през зимата за търлъци. След известна обработка.

Други неща няма да кажа – вижте ги на място!

След като се насладите на блатото, не си тръгвайте право за вкъщи. С много леко отклонение можете да стигнете до Разбоишкия манастир и скалната църква към него. Първо се отива до автобусната спирка на село Разбоище. Паркирате някъде там и следвате пътя. В началото е равен, после неекстремно спускане по скалист клон. Спирайте за снимки и наслаждение – гледката си струва. При слизането за кратко се следва жп линията и ето го манастира. Единственият му обитател е отец Иван. Той се шегува със себе си, че заема 4 длъжности в един щат, сред които тези на игумен и ратай. Положението никак не е шеговито.

И с просто око се вижда, че парите не стигат за никакви манастирски ремонти. Последният правен тук е на скалната църква над манастира, която ни връща някъде в 16 век. Ремонтът е бил с цената на изчезването на стенописите, които са надрани от незнайните "майстори", за да "хване"  новата мазилка! Ако щете, вярвайте.

По всичко личи обаче, че ако беше отец Иван, нямаше да допусне такава вандалщина дори с цената на това да извади изпод расото законно притежавания пистолет. Около неговата странна персона се вдигна пушилка преди време заради шумните му противоречия с местната власт заради различните им възгледи за това по какъв начин трябва да се меркантилизира манастирът.

Приятно пътешествие!