Героите на Колин Таброн са странни и необикновени. Старица, която е страстна сталинистка, въпреки че мъжът й изчезва в ГУЛАГ и която продължава да чете "Как се каляваше стоманата" на Островски и да отхвърля молитвите като фалшиви утешения.

Един уйгурски младеж в оазисния град Черчен до пустинята Такламакан, който сваля маската от лицето си, която ще го предпази него или другите от атипична пневмония, за да разкаже как има девет или десет изоберетения и дори само едно от тях ако преработи, той ще бъде щастлив.

 

Един селянин от Джумгалската долина, който на шега предлага жена си срещу 50 долара, а съпругата му, която е хубава и сръчна, го цапардосва по главата, когато чува офертата.

В Самарканд един студент на име Мансур признава тъжно, че независимостта прави узбеките все по-бедни и че робството май е в кръвта им.

 

Героите на Колин Таброн наистина са необикновени и странни, но причината затова е, че те не са плод на писателско въображение, а са истински. Те не са литературни персонажи, а реални хора, с които Таброн се е среща по пътя си – с някои от тях той прекарва дни или седмици, с други разменя просто няколко думи, преди да продължи напред.

  

"Сенки по пътя на коприната" е добър пример за пътешественическа литература, която не излиза всеки ден. Това е книга, която събира на едно много разкази, всеки от които разказва за нещо различно – един за красиви и сурови гледки, друг – за любов и състрадание, трети – за политика и власт.

 

Книгата на Колин Таброн е пътуване из най-отдалечените, най-екзотичните и дори най-опасните места по света – пътешествие, което минава през Китай, през Северен Афганистан, Иранската равнина и кюрдската част на Турция. Колин Таброн изминава почти 7 000 мили в едно пътуване, което следва пътя на коприната. Той изминава маршрута за осем месеца, а трупа впечатления като за цял живот.

 

Днес това е опасно пътешествие само за авантюристи, но преди десетина века това е бил маршрут, които хиляди хора са прекосявали. Затова книгата на Таброн изследва и как се променя света. Това не е мързелив разказ за едно пътуване от точка А до точка Б, а история, в която всичко е истинско – и героите, и пейзажите, автентично е дори описанието на чашата чай, изпит в някоя номадска юрта.

 

"Сенки по пътя на коприната" може да се сравнява с класически образци в този жанр като "Употребата на света" на "пътешественика от рядка порода" Никола Бувие, който твърдеше, че "Едно пътуване не се нуждае от мотив. "

 

Авторът Колин Таброн е признат за специалиств пътеписния жанр. Дори само тази книга е доказателство за това.

 

"Сенки по пътя на коприната" е заглавие на издателство "Вакон", а добрият превод е на Маргарит Дамянов.