Василена Радева е един от най-обещаващите режисьори в българския театър.На 28 години тя има зад гърба си спектаклите "Нордост", "Карнавал.com" и "Грозният". Носител е на наградата "Икар" за най-добър режисьор, наградата "Стоян Камбуров" за млад творец и "Аскеер" за изгряваща звезда.

Тя е сред създателите на организацията за алтернативно изкуство "36 маймуни" и част от Асоциацията за свободен театър, която излезе със становище по повод заповедта на Министерството на културата да не субсидира продадените билети от държавните театри за гостуващи и съвместни представления.

Според становището така младите творци се оказват нежелани на държавните сцени, а независимите проекти се оказват с още по-малка финансова подкрепа. В същия ден, в който даде интервюто, Радева беше отличена с грамота "Златен век" за млад талант от Министерството на културата.

- Същността на финансовата реформа беше, че театрите разполагат с парите от билетите си и субсидията, която дава министерството, се начислява на базата на билетите, които са продадени. На един продаден билет министерството дава средно 12.50 лв. Така театрите имат интерес да имат повече публика, тъй като всеки билет се финансира.

Друг е въпросът, че по този начин театрите се насочват да робуват на публиката и не толкова на качеството. Елитарните представления се изключват от тази система. И тъкмо потегли тази реформа и се случи така, че имаше злоупотреби с нея. Няколко провинциални театъра направиха така, че парите, които им се дават всяка година от общините например, са ги отчислили като продадени билети– и така са източили от министерството максималната сума за уж пълни салони.

Получава се абсурдът, че в деня, в който има представление, такъв е бил случаят в Пазарджишкия театър, касата не работи, тъй като всички билети на книга са продадени. Малко като "Мъртви души" на Гогол. Реално публика няма, но билетите са продадени. И заради това министерството излезе със заповедта да не субсидира билетите от гостуващи представления, копродукции и груповите посещения, които имат отстъпка. Това решение обаче обрича на смърт не само ползотворно проходилото напоследък сътрудничество между държавните театри и независимите проекти, но например и детските представления, тъй като родителите на малко деца биха дали 10-12 лв. детето им да бъде заведено на театър от училище.

Има един много важен ресор в театъра, който е много добре развит в Западна Европа, а тук все още прохожда, но го има – това е свободният театър, независимите проекти, които са инициатива на самите творци. Те се случват извън институциите и после търсят място в тях, за да стигнат до сцена. Примерно правиш един проект, репетираш с актьори и съмишленици и след това гостуваш на сцената на Младежки театър, за да се види представлението. Това се прекратява, директорите вече няма да имат никаква полза от това да взимат гостуващи представления, тъй като министерството не признава продадените от театъра билети за гостуващите постановки.

В това се състои нелепостта на заповедта. А много от представленията се нуждаят от сцена, въпреки че са независими.

И да не забравяме, че често свободният театър е по-търсен и по-достъпен за ученици и тийнейджъри, отколкото продуктите на институционалния театър. Нещо, което ние от "36 маймуни" сме го забелязали отдавна, тъй като вече имаме своя публика.

- До голяма степен е въпрос на консервативното мислене на хората, правещи театър. Не ги деля на генерации, тъй като и сред моето поколение има театрали, които смятат, че театърът е възможен само в институцията и на щат. Друга важна пречка е манталитетът ни. Байганьовщината е изконна наша черта и ето че са се намерили веднага "предприемчиви" директори, които да издоят държавата.

Процесът е сложен, но за да се справиш с него не е нужно в опитите си да излекуваш тялото да отрежеш главата. По този начин убиваш самото тяло. Това е много сериозен проблем. Трябва директорите да си дадат сметка, че все пак изкуството преследва високи идеали, не може като мениджър да правиш байганьовски и андрешковски работи и в същото време да си начело на театър, който има художествена цел.

- Не обичам и никога не бих се оправдала със системата. Не бих казала, че не мога да живея в изкуството по начина, по който бих искала да живея. Имаш свобода, доколкото ти я искаш. Доколкото на теб ти изнася. Не мисля, че театрите са репресивни апарати, които поглъщат младите творци, като първо не ги допускат да работят, а после ги асимилират. Всичко това зависи от младия творец, каква нагласа има.

Мисля, че трябва да се говори за проблемите, а не да се смитат под килима. За мен днес е един особен ден, тъй като бях наградена от Министерството на култура наред със страшно уважавани творци като Михаил Белчев, Мила Искренова, Илия Раев, артисти, които години наред са работили чудесно. Бях забелязана заедно с няколко мои млади колеги, но това, което ми се случи, наред с чувството за благодарност, че съм поставена до толкова талантливи хора, ме задължава да не замълча доволно. Да не си кажа "Добре, устроих си нещата, забелязана съм."

Много е лесно да влезеш в някакъв конформизъм, когато си забелязан от колегите и властимащите. Всеки се бунтува, докато е млад и непризнат, трудното е, когато започне да бъде награждаван, да не си затвори очите и устата. Защото проблемите си остават, каузата също, въпросът е дали хората остават зад каузата, а не да се подменят с нови и непризнати хора, които когато си изкопаят лозенцето, да спрат да мислят критично.

- Не мисля, че институциите го целят, просто често ефектът е такъв върху самия творец. Казвам го и като червена лампичка за мен самата. Не мисля, че съм постигнала и една десета от това, което ми предстои, наистина го вярвам, тъй като знам, че съм в началото на пътя си. Имам да откривам още за театъра, за света, за себе си.

Напоследък където има награди, там съм и аз. Знам, че "Нордост" си струва и заслужи да бъде забелязано и гледано, но има поне още 7-8 мои колеги, които не само тази година, а от няколко години заслужават да бъдат забелязани и работата им е много интересна. България не е толкова голяма страна, за да няма поглед върху цялото театрално поле, а да се възлагат надежди всяка година само на по една-две "изгряващи звезди", какъвто е случаят и с мен.

- Съмнявам се, че хората, които номинират за наградите за изкуство, са гледали всички интересни представления, които се случват в свободния театърът например. И в нашата гилдия има мода, но аз не искам да бъда част от нея. Не искам да бъда модна, не одобрявам това.

- Мога да говоря само от свое име, тъй като колкото повече типове театър има, колкото повече хора, за които той означава нещо различно има, толкова е по-богат и разнообразен. Аз не отричам зрелищата, чисто атрактивните моменти в театъра. Но моят път в театъра е да търся диалог. Наистина се надявам, че диалогът между сцена и публика се случва в моите представления.

- Всяко етикетче ограничава и изчерпва нещата. Това не е документален театър, тъй като самата пиеса е фикция, художествена измислица, има си автор. Само сме се базирали на реалния случай. Всяка една дума в "Нордост" е дума на автора. Водихме сме от нашето усещане, разтърсване, когато се срещнахме с този текст. За мен това е художествено произведение. Има си документални и политически оттенъци, но на първо място е представление, театър.

- Много зависи. Понякога дълго време търся какво ще ме грабне. Но най-често се вкопчвам в текстове, които не мога да разбера докрай, които са загадка за мен. Имат нещо, което ме карат да заживея с тях, тъй като има нещо, което не мога да си обясня с моята човешка логика и аналитичност. Такива текстове знам, че ще ги поставя, още на първия прочит.

- Винаги това, което правя в момента, е тази история, която ми е най-близката. Наистина заживявам в пиесите, докато ги репетирам. В момента репетирам в Сатирата "Животът, макар и кратък" на Станислав Стратиев, който ще излезе октомври месец. Ако вземем това интервю след година, ще ти кажа друг текст. Театърът е изкуство на мига, така и темите, които разглеждам. Винаги идват в точния момент от живота ми.

- Продължаваме дългосрочната инициатива ProText, който тече четвърта година. Направихме българско издание, в което български режисьори и драматурзи работят в тандем, а догодина предвиждаме нов ProText, но още търсим финансиране за нашите мечти и идеи. Първото издание беше за немска драматургия, второто за френска, после румънска и последно българска. Цялата платформа на ProText е представяне на нова европейска драматургия в нетеатрални пространства и градски среди.