За специалистите в сферата на дизайна третият форум на Sofia Design Week 2011 предложи среща с някои от най-големите и актуални имена в бранша. В голямата зала на Централния военен клуб от 11 ч. в събота до 20 ч. в неделя не спря да кипи дизайнерски дух. Той се оказа заразителен не само за професионалистите, но и за всички останали в препълнената зала, дошли от любопитство или просто заради интерес към модерния поглед към дизайна. 

Откриването в събота направи френската дизайнерка Матали Красе, която срази публиката с многообразието от свои занимания. Тя представи най-общо част от основните си проекти, които започваха от дребни ежедневни предмети, минаваха през мебели, интериор, екстериор, та чак до архитектура.

45-годишната Красе започна представянето си с проект за нож, който удобно се ползва и за сервиране на торта, премина през цветни и многофункционални решения за мебели, изключително интересни интериорни решения и стигна до уникален проект за вече действащ хотел в Тунис.

 

Сред лекторите в събота интерес предизвика и представянето на продуктовия дизайнер Томас Файхтнер, който започна със своя снимка като дете, на която кара скейтборд. След това съвсем естествено представи и първата си работа в сферата като дизайнер на ски и сноуборд и стигна до настоящата си страст - експериментални мебели.

С много усмивки и тънки закачки с немския си произход на подиума излезе Свен Рудолф, единият от членовете на студиото DING3000, състоящо се от него, Карстен Шелинг, Ралф Веберман и едно куче... -  Той наблегна, че при работата им е важно да прекарват колкото се може повече време извън офиса, да се забавляват, но с идеята, когато седнат зад бюрото да умеят да решават проблеми, да внасят магия и красота в ежедневието, да предизвикват усмивка и да бъдат по-природосъобразни.

Той посъветва дизайнерите да не крият творбите си от страх да не им откраднат добрата идея, а да ги показват повече, като завърши с репликата: "Добрите идеи често стоят много близо до големите провали."

За сметка на това Дейвид Пиърсън пък върна ентусиазма на слушателите, като описа дългия си път като дългогодишен дизайнер на кориците на издателство Penguin и колко много сила и емоция може да бъде внесена в корицата на една книга, така че да накара и най-непретенциозния читател да грабне Ницше или Макиавели от рафта в книжарницата. Според него най-добрият инструктаж при поръчката за дизайн на книжна корица е откъс от самата книга...

В неделя, преди обед, лекцията на българския графичен дизайнер Красен Кръстев започна сякаш леко скучновато, но прерасна в истински фурор както за запознатите, така и за незапознатите със съществуването на разликата в типографията на българската и руската кирилица.

Той предизвика интересна дискусия по темата за опазването на българската кирилица, подходящия за четене шрифт, както и как определено изписване само на една буква "т" може да увеличи печатния обем на цяла книга с близо десет процента.

Нели Бен Хайон пък зареди сцената с много емоция и френски пламък. Тя се занимава с дизайн на взаимодействията, което само по себе си изискваше обяснение. Всъщност тя прави нещо средно между арт инсталации, дизайн и пърформанс, които обикновено са свързани с работата на инженерите и постиженията на науката в различни сфери.

Сред експериментите й са пресъздаване на усещането от излитане с космическа ракета, както и избухването на миниатюрен вулкан в собствения й хол. От публиката дойде въпросът дали е мислила да пресъздаде усещането от смъртта, на който тя отговори положително.

С нетърпение се очакваха и тримата американци от нюйоркското студио Rich Brilliant Willing. Накратко те обясниха как са започнали бизнеса си преди 4 години при липсата на каквито и да е връзки с компании - производители на мебели и с простото решение да използват готови компоненти от търговската мрежа, които да преобразяват и сами да сглобяват в собствени дизайнерски решения.

В неделя вечер за десерт в последния почивен ден в програмата беше световноизвестният индустриален дизайнер Константин Грчич.

Излизайки на сцената, той сподели, че най-накрая след две години, в които отказва, има възможността да присъства на Sofia Design Week. Освен това каза, че поради проблем с документи на летището асистентката му не е могла да го придружи.

Приятно откровен, той сподели, че по тази непредвидена промяна на обстоятелствата той не разполага с подготвената за форума презентация, но пък показа стара такава, за която никой не съжали, че е видял. В нея той засегна проблема със създаването на евтини реплики на известни дизайнерски столове, които идват най-често от Азия. Той обясни, че за него това е личен проблем, който едва ли ще бъде решен.

Относно процеса на работа Грчич сподели, че за него е важно да измисля мебелите си директно в процеса на тяхното създаване, като от началния им вид до крайния продукт разликите обикновено са огромни, но изпробвани.

Накрая избегна да заеме категорична позиция по въпроса трябва ли производството на мебели да премине изцяло към употребата на природни материали, като подчерта, че когато една мебел е направена достатъчно добре, то тя може да се ползва вечно и да не замърси природата и че всъщност това е една доста комплексна тема, която едва ли някога ще стигне до категоричен извод.