Алиса от Страната на чудесата проговаря на български през 1939 година

• 0 8
• Докладване

Дали не се намират фототипни издания на онази първа българска "Алиса.."? Почти сигурно бих си купил
От миналата седмица вкъщи детето държи да му я разказвам по сбития картинен преразказ а ла Дисни - подчертавам "разказвам", защото иначе текстът към картинките е скучен за 3-годишните... И всеки път ме пита, аджеба, защо ония двамата се казват точно Тудълди и Туидълдъм, и с какво точно Царицата играе крокет Но това са "бели кахъри", естествено - повече бих се затруднил да му отговоря приемливо откъде да си намери гъби и бисквити като описаните, ако му хрумне да пита...

• 0 12
• Докладване

- Свали си шапката!
- Не е моя.
- Крадец! Отсечете му главата!
- Аз само правя шапки, не ги притежавам.
- Беше 14. Март.
- 15.!
- 16.!
- Запишете!
- И Мартенския Заек каза ...
- Не съм!
- Каза!
- Отричам!
- Той отрича, прескочи тази част.
- Но Къртицата каза ...
- Какво каза Къртицата?
- Не мога да си спомня.
- Трябва да си спомниш или ще бъдеш обезглавен навчас!

• 4 11
• Докладване

И като малък,и като голям съм се опитвал да прочета "Алис Купър в страната на чудесата" и "Малкият принц"но неуспешно.И двете книги,особено втората,са адски скучни и за деца,и за възрастни.
Подобни впечатления имам и от прехваления роман "Под индигото"-многократно съм се мъчил да го чета,но след десетина страници започва да ме обзема адска скука,а след още петнадесет-раздразнение,след което го захвърлям с кеф.На филмовата му версия пък заспивам на петата минута.

• 25 9
• Докладване

”Най-голямата радост за Луис/Карол/ бе дружбата му с малки момиченца. Момиченцата, за разлика от момченцата, му се струваха невероятно красиви без дрехи. Понякога той ги снимаше или ги рисуваше голи, разбира се, с позволението на техните майки”.

• 5 7
• Докладване

Жестоки са олд-скуул книжките! Особено "Емил от Льонеберя" и илюстрациите там. "Карлсон" също беше меджик!

А тая пръдня "Здрач"... Амин!

• 1 11
• Докладване

До коментар [#4] от "sabbath":

"Малкият принц" не е детска книга, "Алиса" и "Мечока" няма как да са любими на децата...Абстракции, филофоски теми, каламбури и словесни игри... Къде ти, децата обичат по-скоро неща като приказките на Грим или Андерсен - просто, сърцераздирателно, тайнствено...
Това са пълни глупости, а списъкът е тенденциозен - заложила са на вечните класики, не на това което наистина се предпочита.
за Линдгрен-няма спор. Гениална!

• 5 14
• Докладване

"Карлсон" е със сигурност най-любимата ми детска книга (на второ място с известно разстояние е "Хвърчащата класна стая" на Ерих Кестнер), сигурно като дете съм я прочел повече от 20 пъти; особено главата, в която Карлсон се прави на призрак, за да изплаши г-ца Рог, е просто гениална. Сега чета книгата на 4-годишния ми син всяка вечер преди лягане (вече 5-ти път). Най-странното обаче е, че в Румъния не са и чували за Карлсон и изобщо за Астрид Линдгрен - изглежда не е превеждана там - което според мен е невероятна загуба.

• 0 10
• Докладване

На мен пък винаги ми е било странно защо въобще превеждат Алиса. На английски е толкова смешна книжка, но при превода всичките готини лафове се губят и става, както пише някой по-горе, скучни абстракции. Тогава възрастните, виждала съм ги, почват да търсят в тях какъв ли не дълбок смисъл, което е глупаво, това е детска книжка.

• 2 6
• Докладване

Btw наскоро си купихме първата част на Мери Попинс на английски и се оказа, че в българското издание отпреди 89г., което имам вкъщи, липсва цяла глава! Тя се казва "Christmas Presents", така че предполагам, че е била счетена за идеологически неправилна и просто изпусната от соццензурата. Не знам дали в новите издания вече я има...

• 0 6
• Докладване

До коментар [#10] от "morchagan":

Тогава възрастните, виждала съм ги, почват да търсят в тях какъв ли не дълбок смисъл, което е глупаво, това е детска книжка.
...............
"Алис" е толкова детска книга, колкото и "Портокал с часовников механизъм" на Антъни Бърджес , "Щастливият принц и други истории" на Оскар Уайлд или "Приказки" от Херман Хесе.
"Алиса" е имала голямо влияние върху Джеймс Джойс (Finnegans Wake), Дъглас Адамс...
Под повърхността трябва да се гледа, а не само лафовете и екшъна.
Наскоро ми попадна един философски труд, в който авторите правят тъкувания на светът на Пипи и Карлсон от гледната точка на метафизиката.
http://www.perlentaucher.de/buch/16594.html

• 1 9
• Докладване

"Преди всичко - каза си то - това бръмчене значи нещо. Не може да има бръмчене само току-тъй - бръм... бръм... - без да значи нещо. Щом има бръмчене - значи някой бръмчи. А единствената причина да издаваш такъв звук, доколкото знам, е защото си пчела.

После мисли още дълго и си каза: - А единствената причина да си пчела - доколкото знам - е да правиш мед!"

"Пух взе да се чувства по-добре, защото, когато си Мече с Много Малко Ум и Мислиш за Неща, ти откриваш понякога, че Нещо, което изглежда съвсем като Нещо вътре в теб, изглежда иначе навън, когато го гледат другите."

"Една есенна утрин, когато вятърът беше отвял през нощта всичките листа от дърветата и сега се опитваше да отвее и клоните им, Пух и Прасчо седяха на Местенцето за Мислене и се чудеха какво да правят. - Това, което мисля - каза Пух, - е: мисля да отидем в Къта на Пух да видим Йори, защото може би вятърът е отвял къщата му и може би той ще пожелае да му я построим отново. - Аз пък мисля - каза Прасчо, - мисля да отидем да видим Кристофър Робин, само че той сега няма да е у дома си. Значи не можем да го видим. - Хайде да отидем да видим всички - каза Пух. - Защото, когато си ходил няколко мили по вятъра и влезеш неочаквано в някой дом и ти кажат: “Здрасти, Пух, тъкмо навреме си дошъл за малка кльопачка”, и ти си дошъл - това аз наричам Приятелски Ден. Прасчо мислеше, че трябва да имат Причина, за да обходят всички, например Търсене на Малчо или Организиране на Експедиция. Ако Пух може да измисли нещо… Пух можа: - Ще отидем, защото е Четвъртък - каза той, - и ще пожелаем на всеки Много Щастлив Четвъртък. Хайде, Прасчо!"

• 0 7
• Докладване

До коментар [#13] от "nv":

Btw наскоро си купихме първата част на Мери Попинс на английски и се оказа, че в българското издание отпреди 89г., което имам вкъщи, липсва цяла глава!
...................
Почти всички романи на Карл Май са превеждани на български от Веселин Радков.
Глави не липсват, но цели страници с природни описания...
Виж от кое издание е бил направен преводът, има разлика: съкратени версии и подобни, при което се печели добре, понеже заобикалят закона на авторските права. Не идават цялото произведение, а "само" част от него (95% от него).
Карл Май има 3 издателски версии на 3 големи издателства, които се различават съществено и всяка счита себе си за оригинала. Става дума за пари.

• 1 6
• Докладване

Пипи беше една от любимите ми детски книги. Като гледах снимките горе и видях господин Нилсон да държи счупената кана, ми стана мило. Не бях виждал тази картнка от поне 35-6 години. )))
Веднъж прочетох там, че Пипи нагостила Томи и Аника със студено печено мляко. Много ми стана любопитно, исках и аз да опитам това, пък и звучеше лесно. Изсипах мляко в една тава и го сложих във фурната. Част от него се изпари, другата се спече по стените на тавата и стана голяма гадост някаква. Разочарован, прочетох пак в лъжливата книга, а там си пишеше - "със студено печено И мляко". По-внимателно трябва да се чете, тогава го научих. )))

• 1 11
• Докладване

Алиса не е детска книжка и не се сещам да има дете което да я харесва

• 7 3
• Докладване

И Мечо Пух не е много детска, през уикенда я пробвах със седемгодишната си племенница. Четохме песничката за Тигъра и Заю и доста трябваше да обяснявам какво означава "да беше Заю силен" и "да беше тигърът по-малък, по-кротък и по-жалък"...

Трудна работа са туй условностите, да се чудиш за какъв дявол ги има

• 0 3
• Докладване

Аз харесвах Алиса като дете. И огледалният свят ми беше по-интересен от страната на чудесата.

Книгата съдържа много от нещата, които карат детското въображение да полудява - положителни, отрицателни и фантастични герои и най-вече милион причини да задаваш въпроси.

Баща ми ме научи да играя шах на 6 години, заради балкантонската плоча "Алиса в Огледалния свят" и защото не спирах да питам какво означава "Третият (или беше петият, не помня вече) квадрат е горист, но един от конниците ще ти покаже пътя".

В тази класация ми липсват романите на Ерих Кестнер.

• 2 9
• Докладване

"Алиса" ми е любимата детска книжка. Предпочитам обаче "Алиса в Огледалния свят" пред "Алиса в страната на чудесата" - по-откачена и развиващата детското въображение е. Какво ли не бих дал да имам това първо българско издание.

Наскоро прочетох една много стари издание на "Еленово царство" на Георги Райчев и съм се "специализирал" в четенето на тогавашния български правопис.

• 0 8
• Докладване

До коментар [#4] от "sabbath":

Повредата е във вашия телевизор.

• 0 3
• Докладване

До коментар [#20] от "Петя Райковска":

И на мен много ми липсва Кестнер.

• 0 2
• Докладване

До коментар [#16] от "СДС":

Коя глава липсва от Мери Попинз?

Харесвах Мери Попинз като дете и все пак за мен книгата си оставаше странна. Чак по-късно разбрах какво е това чудо гувернантка и защо английските дечица от средната класа и нагоре си мечтаят за идеалната гувернантка.

• 0 3
• Докладване

До коментар [#5] от "mitko11":

Да, по онова време е имало такава "естетика на невинността" в английското рисуване. Майките са присъствали, когато Доджсън е рисувал голите момиченца.

• 1 1
• Докладване

Алиса не била детска книга ... Много бързо пораснахте ! )) Има книги, които трябва да прочетеш няколко пъти в живота си. И всеки път ще откриеш нещо ново в тях!

• 1 6
• Докладване

До коментар [#20] от "Петя Райковска":

Аз харесвах Алиса като дете. И огледалният свят ми беше по-интересен от страната на чудесата.
.......................
Нали точно за това става въпрос, макар и да не сметнах за нужно да се подчертава с дебел туш...
Момиченцата се идентифицират с прекрасната Алиса, момчетата - в никакъв случай.
Играеш с дървен меч и рицарски шлем от пластмаса до заздрачаване и героите , които оставят най-ярка следа във въображението са подобни на тебе в някаква степен, стига се до взаимодействие на имагинерен и реален свят.
На нем пък ми беше :
"чудното пътешествие на Нилс Холгерсон през швеция", както и "Вилервале в южно море"
и абсолютно всички романи на Петър Бобев, които са ми попадали в лапите...
Но , тях, както виждаме въобщe не са в списъка.

• 0 4
• Докладване

До коментар [#27] от "СДС":

Здравей приятелю,
Би ли ме "светнал", как се цитира коментар, на който искаш да отговориш? Знаеш, че другарят Сталин не е съвсем в час с интернета, защото малко късно ме изписаха от Мавзолея. Ха-ха!
Другарят Ленин е още по-зле и от мен. Той още не знае, че има интернет.

• 1 5
• Докладване

[quote#28:"joseph_stalin"]Би ли ме "светнал", как се цитира коментар[/quote]
Здраве желаем другарю генералисимус,
надявам се нямаш против аз да те " открехна " за новите технологии. Маркираш текста, който искаш да цитираш и до него ти се появява едно червено квадратче с едни кавички в него. Когато го натиснеш в полето за коментари ти излиза маркирания текст. Мисля че ще се оправиш и без инструкции на руски, понеже ми вдъхваш повече доверие отколкото твоя " съотборник " другаря Ленин.

А за уважаемия модератор: В " Малкия принц " има повече мъдрост и поука отколкото едно дете може да извлече и осмисли, така че не е лошо книжката да се препрочита от време на време с напредването на възрастта.

• 0 6
• Докладване

До коментар [#28] от "joseph_stalin":

Привет, Коба.
Драго ми е.
Другарят "Снайпер"-овски е поел задачата и обяснил задоволително, като за новак в редиците на борците...
Учи се момчето, може и да стане човек от него някой ден.
Ако разбира се чете прилежно и си прави подробни записки по твоите коментари.

• 0 6
• Докладване

[quote#30:"СДС"]обяснил задоволително, като за новак в редиците на борците...
Учи се момчето, може и да стане човек от него някой ден. [/quote]
Може и да е новак момчето, ама реагира овреме, поради което другаря вече фучи из коментарите и прилага наученото. Ти може и да си старо куче, ама няма те чака тебе ти да си намериш очилата, па да му обясниш, че да разбере човечеца. Ние " новаците " сме така, минаваме и ви отнасяме като куцо пиле домат, докато един ден не осъзнаете, че сте били борци.

• 1 5
• Докладване