Най-добрите финали на романи

Наи-добрият финал на роман е този на "Парфюмът" от Патрик Зюскинд.Според мен,де.

• 5 18
• Докладване

Ами спретнете една класация само за българска литература! Че то май ний сме спецове по чуждото, а не сме чели почти нищо от български автор. А по-по-най-класации винаги ще има и те донякъде хем забавляват, хем те карат да се спреш върху неща които са ти убягнали или просто си забравил.

• 7 11
• Докладване

В селекцията попадат добре познати имена и романи като "Великият Гетсби" на Франсис Скот Фицджералд...............
---------------------------------------
Ама финалът не е писан от Фицджералд!

• 1 6
• Докладване

Посочете ми ОБЕКТИВЕН критерий за оценка на финалите...... можете ли? Май е въпрос на нагласа, вкус, моментно душевно състояние.....На мен пък ми харесва МАЛКИЯТ ПРИНЦ

• 6 15
• Докладване

Тери Пратчет е номер 1 в уводните такива.

• 5 14
• Докладване

Ето ви убийствен, убийствен финал от "Трейнспотинг", книгата. Циничен, безжалостен и верен едновременно.

So why did I do it? I could offer a million answers - all false. The truth is that I'm a bad person. But, that's gonna change - I'm going to change. This is the last of that sort of thing. Now I'm cleaning up and I'm moving on, going straight and choosing life. I'm looking forward to it already. I'm gonna be just like you. The job, the family, the fucking big television. The washing machine, the car, the compact disc and electric tin opener, good health, low cholesterol, dental insurance, mortgage, starter home, leisure wear, luggage, three piece suite, DIY, game shows, junk food, children, walks in the park, nine to five, good at golf, washing the car, choice of sweaters, family Christmas, indexed pension, tax exemption, clearing gutters, getting by, looking ahead, the day you die.

• 6 19
• Докладване

Олдъс Хъксли, Прекрасният нов свят:

Запленени от очарованието на ужаса от страданието и движени от вътрешния подтик на навика за единодействие, на желанието за единодушие и изкупление, които обучението им така неизкоренимо бе насадило у тях, те започнаха да имитират яростните му движения, като си нанасяха взаимно удари така, както Дивакът удряше по своята размирна плът или по онова изкусително въплъщение на низостта, гърчещо се сред пирена в нозете му.

— Смажи я от бой, смажи я, смажи я… — продължаваше да крещи Дивакът.

И изведнъж някой запя: „Веселете се в захлас, фордови чеда…“ и след миг всички подеха припева и пеейки, започнаха да танцуват. Веселете се в захлас — обикаляха и обикаляха, като се удряха един друг в шест осми такт. Веселете се в захлас…

Вече бе минало полунощ, когато отлетяха и последните вертолети. Замаян от сома и изтощен от дълго проточилото се безумство на сладострастие, Дивакът спеше сред пирена. Когато се събуди, слънцето вече се бе вдигнало високо. Той полежа още миг, после изведнъж си спомни — всичко.

— О, боже мой, боже мой! — Той покри очи с ръка. Същата вечер орлякът хеликоптери, който прелетя с бръмчене над Хогсбек, приличаше на тъмен десеткилометров облак. Снощната оргия на сливането бе описана от всички вестници.

— Дивако! — провикнаха се първите, които пристигнаха още щом слязоха от машините си. — Господин Дивак!

Никакъв отговор.

Вратата на фара беше открехната. Те я блъснаха и влязоха в сумрачното помещение. През свода, в дъното на стаята, се виждаше долната площадка на стълбище, което водеше нагоре, към следващите етажи. Точно под дъгата на свода се люлееха две ходила.

— Господин Дивак!

Бавно, много бавно, като две тромави стрелки на компас, ходилата се завъртяха надясно — север, североизток, изток, югоизток, юг, югозапад; после се спряха и след няколко секунди се завъртяха, пак без да бързат, обратно, наляво. Юг-югозапад, юг, югоизток, изток…

• 1 4
• Докладване

Най-добрия финал има Библията.

• 8 13
• Докладване

В този дълъг списък е пропусната гууд хелт иншурънс, щото мога да ти кажа ,4е без нея си заникъде в Америка-през последната година ми се наложиха две операции, плюс скенери, консултации, тестове и т.н., над 200 000$.От тях след приспадане на главницата от застрахователната компания по хелт иншурънс плана, сме платили около 7000$.И да,лекарите и здравеопазването са им номер едно, но пък си плащаш като поп.

• 5 3
• Докладване

Настроение - носталгично... Красив завършек на красива книга. Ще ви прозвуча старомодно, но малко съвременни писатели имат класата на Фицджералд. "Великият Гетсби" е един от най-поетичните романи, които съм чела и сигурно затова сега ми напомни Яворовото "Копнение":
Все туй копнение в духът
все туй скиталчество из път
на който не съзирам края.

И поглед вечно устремен
напред, към утрешния ден
без там пристанище да зная...

• 1 8
• Докладване

До: etty1

Стига с тоя Гетсби, бе......супер надценена книга:да , американска класика е ,изу4авана в у4илищата, но на мен ли4но въобще не ми е по вкуса.....ако искате стойносттна съвременна литература, 4етете Тони Морисън, Филип Рот, Джонатан Френцен/последният не знам още дали е преведен в България/?......от съвременните световни автори безспорно Нобеловия лауреат Марио Варгас Льоса...... по4ти толкова брилянтен колкото и Г.Г. Маркес -и като него автор, произлязъл от "латинската вълна"......"Разговор в катедралата", "Угощението на козата", монументалната му "Война в края на света" и много други.

• 10 6
• Докладване

До коментар [#28] от "littleton":
Благодаря за съветите Все пак има и личен момент тук, въпрос на вкус, настроение, светоусещане. Аз чета от четиригодишна и не харесвам предпочитаните от Вас автори, от които не познавам единствено творбите на Джонатан Френцен. Доста харесвам обаче съседа Ви - Стивън Кинг. От съвременните писатели бих препоръчала Карлос Луис Сафон, но Вие едва ли ще го одобрите. Все пак предпочитам споровете за изкуство.

• 1 7
• Докладване

И защо само англоезични автори?
Много по-богати като лексикално богатство са китайският език, испанският, немският, руският, арабският, хинди.
Няма по-поетичен и мелодичен език от арабският.

• 5 8
• Докладване

Въпреки,4е познавам Стивън Кинг и го уважавам за това ,което е постигнал коли4ествено, жанра на творбите му по моите ли4ни критерии не се вписва то4но в определението за ка4ествена литература:неговият стил е по-скоро комерсиално-булеварден жанр, определян в Америка като хорър трилър.Авторите,които посо4их, са само 4аст от плеядата представители на истинската съвременна литература,много от тях носители на международни литературни награди като Пулицър и Букър'с, но естествено се съгласям любезно с вас, 4е вси4ко е въпрос на ли4ен вкус и избор на такаво 4етиво, което ти доставя удоволствие, а вси4ко останало са просто подробности.

• 3 8
• Докладване

" И тогава той съзна, че всичко, което ставаше, не можеше да бъде друго и че хората се бореха, страдаха и умираха, а животът вървеше неспирно напред."

" Тютюн ", Димитър Димов

• 2 11
• Докладване

[quote#28:"littleton"]Льоса...... по4ти толкова брилянтен колкото и Г.Г. Маркес -и като него автор, произлязъл от "латинската вълна"[/quote]

Аз лично се присъединявам към латино групата, Маркес, Карпентиер, Кортасар, Льоса, Бастос... невероятни, но няма как да пропусна и "На изток от рая" и много други...

А такива съревнования, като най-добър финал... са напълно неуместни, подхождат единственно на 6-то класен лексикон (моля, шестокласниците/чките да не се засягат .

• 2 10
• Докладване

типично англо-класация

• 1 0
• Докладване

"Животът не е нито толкова добър нито толкова лош, колкото ни изглежда" Мопасан - "Един живот" Това като финално изречение.
Иначе като край на роман най-добър е този от "Любов по време на холера" - "хепи енд" по Маркес

• 0 3
• Докладване

До коментар [#30] от "nu6ka":
Entertainment Weekly не биха направили арабска или руска класация. За нас е интересно, защото в България четящите доста добре познават англоезичната литература.

• 0 3
• Докладване

До коментар [#31] от "littleton":

Въпреки, че уважавате Стивън Кинг, според мен Вие доста го подценявате. Това не е типичният "бестселъров" писател, независимо от завидното количество произведения. Зад осъвременената ужасяваща приказка има всичко, което ни прави хора, лекува страховете, насърчава бунта, възпява любовта, доверието и приятелството. Има и пророчества в ранните романи, има и една Америка, която е безпощадно критикувана от свой, от някой, който я обича. Защото няма по-лесно от това да критикуваш нещо, което мразиш. Ако искам да прочета откровение, ще избера Библията. Ако искам новини, ще избера периодично издание. Ако искам мъдрост, ще чета философия. Но когато искам да изпитам удоволствие, ще взема книга, която разказва интересна история с думи, които ме вълнуват и чувства, които ме докосват. Защото това е едно от най-прекрасните преживявания - "да влезеш" в романа, да споделиш емоцията, да научиш уроците. По отношение на наградите, браво, но те са последния стимул за мен когато правя личен избор.

• 0 7
• Докладване

До коментар [#36] от "metachrom":
Мопасан - всяка фраза е изпълнена със смисъл! Съгласявам се напълно за "Един живот".

• 0 4
• Докладване

Точно го е написал 28. Тия автори са надценени и са известни само поради националността си. Не само Фицджералд и Хемингуей са въздух под налягане. Пушкин и Толстой са също прехвалени манджи.

• 9 2
• Докладване

Ети, ако ти приписваш на четящите запалянковски маниери, много бъркаш. Изреченето :"да критикуваш някого, защото го мразиш" е оксиморон. Нито познавам тия писатели лично, нито някога съм мразил някого.
Думата "критикувам" също намирам за неуместна. Като не намирам даден автор за значим, що за критика е това? Критика ми звучи като вразумяване, даване на тон.
При соца беше дори градивна, а най-модерна беше самокритиката. Онова дете, дето казало, че царят е гол, как го тълкуваш?

• 2 1
• Докладване

До коментар [#41] от "kodjauzun":

Много сурово ме съдите. Аз изразявам лична позиция и уважавам Вашата. Четенето е лично преживяване и никой не избира вместо мен. Или смятате, че ме превъзхождате като човек защото предпочитате да четете Нобелови лауреати? Да критикуваш, когато мразиш не е оксиморон. Най-забавният, за който се сещам в момента е от Уди Алън - "гондолиер-милионер".

• 0 5
• Докладване

Ако търсим буквалната истина в литературата, ще трябва да се задоволим с детските съчинения. Фактът, че царят е гол не ме прави щастлива, той е очевиден. Дори да го премълчим, ние го осъзнаваме. Има един съветски писател Василий Биков, който обяснява гнусното и ненужно предателство на един от своите герои с простичкото: "Малко книги е чел."

• 1 5
• Докладване

Не видях общо между "не харесвам" и "мразя". От какъв зор да го мразя човека, не ми стана ясно. Като не ми хареса супата, трябва да намразя готвача ли? Не съм му виждал очите дори.
А какво харесвам, не съм уточнявал никъде.

• 1 1
• Докладване

Ледът се пропука, господа съдебни заседатели!

• 1 2
• Докладване

До коментар [#44] от "kodjauzun":

Ама Вие ме удостоявате с мнение, но не и с внимание. Използвала съм фразата да критикуваш, когато мразиш по адрес на Стивън Кинг. В този момент Вие дори не присъствахте в дискусията. След това се появихте, за да коментирате начина ми на изразяване и литературните ми предпочитания, изваждайки думите ми от техния контекст. Точно това е основната ми идея - има книги за всеки, важно е да се чете!

• 0 3
• Докладване

Албер Камю - "Митът за Сизиф"

"Ще оставя Сизиф в подножието на планината! Човек винаги намира отново своя товар. Но Сизиф проповядва висша вярност, която отрича боговете и повдига скали. Той също смята, че всичко е добре. Този свят, останал завинаги без господар, не му се вижда нито безплоден, нито жалък. Дори поотделно всяко зрънце от този камък, всяко парче материя от тази планина, изпълнена с мрак, представлява един свят. Самата борба на порива към върховете е достатъчна, за да изпълни човешкото сърце. Трябва да си представяме Сизиф щастлив."

• 0 5
• Докладване

До коментар [#46] от "etty1":

Да, съгласен съм, че извадих думите от контекста и не се произнесъх по дискусията като цяло. Коментирах само тях, защото ми се сториха странни. Сега изяснихме ли се?

• 2 0
• Докладване

Напълно По времето на социализма бях дете, но не влагам в думата критика негативен смисъл. Самокритиката също не ми е чужда, нито неприятна. Просто си говорим.

• 0 2
• Докладване

Не точно по темата нос си спомням че навремето прочетох най-късият научно -фаннтастичен разказ:

Последният човек на Земята стоеше сам в една стая.На вратата се почука?

• 0 2
• Докладване

''I was a Flower of the mountain yes when I put the rose in my hair like the Andalusian girls used or shall I wear a red yes and how he kissed me under the Moorish wall and I thought well as well him as another and then I asked him with my eyes to ask again yes and then he asked me would I yes to say yes my mountain flower and first I put my arms around him yes and drew him down to me so he could feel my breasts all perfume yes and his heart was going like mad and yes I said yes I will Yes.''
—James Joyce, Ulysses (1922)

• 0 1
• Докладване

Един от моите фаворити за финал на роман/книга:

"Почти всички хора са добри, Скаут, когато най-после ги видиш"
от 'Да убиеш присмехулник' в превод на Цветан Стоянов

• 1 3
• Докладване

До коментар [#31] от "littleton":

Според меня, единствената наистина стойностна книга на Стивън Кинг е "Мъртвата зона"

Един цитат и от мен - книгата "Случаят Джем":

Свършвам. Не мога да бъда свидетел по онова, което се случи след 5 май 1481. На 5, вечерта, бях обезглавен.

• 1 0
• Докладване

До коментар [#53] от "НАТАРА":

На базата на колко прочетени правите това заключение?

• 0 0
• Докладване

Не се изживявам като arbiter elegantiarum за разлика от доста участници в това обсъждане. Но темата се измести и критиките отново взеха връх. Жалко, спорът за изкуство би трябвало да е приятно преживяване.

• 0 3
• Докладване

До коментар [#54] от "etty1":
Май съм чел всичко... Но... може да съм пропуснал някоя друга добра. Ще ми дадете ли съвет. (и от сега нататък на "ти"

• 0 0
• Докладване

До коментар [#56] от "НАТАРА":

На прима виста: "Дългата разходка", "Сияние", "Долорес Клейборн", "Гняв", "За писането", разказите в "Нощна смяна". Съветвам те ако имаш време да ги прочетеш отново, дори да си ги чел Поне за мен вторият прочит разкри нови пластове.

• 0 1
• Докладване