Плиска и Преслав – история без край
В учебниците по българска история често могат да бъдат срещнати следните пет думи: "Плиска е първата българска столица". Различно мнение обаче изказаха някои учени на кръглата маса "Столиците на средновековна България – Плиска, Велики Преслав, Охрид и Търново", част от четвъртия ден на Международния конгрес "Византия без граници".
Един от тях бе д-р Даниел Цийман от Централния европейски университет в Будапеща. Той откри началото на сесията с доклад на тема "Източници за Плиска и Преслав – история без край". В него той постави въпроса дали Плиска е била първата българска столица и дали Преслав е претърпял преместване на столичния център. Освен това той разгледа писмените извори и до колко те могат да се използват от археолозите при проучане на двата града.
"Вече повече от 100 години се говори какво представлява Плиска и Преслав и винаги има нови теории, нещо допълнително. Понякога имам чувството, че никога няма да се намери краен отговор.", каза той пред dnevnik.bg.
По думите му в другите страни няма проблеми да се развиват различни теории за българските средновековни столици, да се говори по-свободно за това. В България също е възможно. Той смята, че е трудно да се развиват различни идеи от вече наложените теории. Интересното в средновековна България е, че близостта й с Византия оказва голямо взаимно влияние.
Даниел Цийман има специализация по ранна българска история, освен това свободно владее български език. Живял е в България от 1999 до 2002 година. "Жена ми е българка. Така мога да говоря български и вкъщи. Аз много обичам България. Има толкова много страхотни неща – хората, културата. Тук винаги идвам с удоволствие.", сподели той.
Дали Плиска е първата българска столица и въобще дали сме имали столица през ранното средновековие, отговор на тези въпроси дава д-р Чавдар Кирилов, асистент в катедрата по археология към Софийския университет "Св. Климент Охридски".
"Моята теза е че в ранносредновековна Европа, с изключение на Византия, няма такова нещо като столица. Да притежаваш столица означава да изпълниш няколко важни условия: да имаш администрация, която си общува писмено и позволява комуникация на дълга дистанция – между центъра и периферията на държавата и ясна административна структура, каквато не съществува в ранните векове на българската държава. Освен това имаме доста оскъден археологически материал от Плиска за края на VII-VIII век и началото на IX век."
По думите му династията, която започва от Крум и управлява близо две столетия, утвърждава като политически център Плиска. Тя се превръща в най-важната, но не единствена резиденция. Най-вероятно такава роля са изпълнявали още Преслав, и Дръстър (днешна Силистра). Едва след довършената от цар Симеон административна, религиозна, управленска и писмена реформа, се появяват предпоставки България да създаде своя столица, а именно Преслав, в края на IX век.
Освен българския принос във византийския свят, през четвъртия ден от конгреса бяха представени доклади за политика, икономика и археология от различни периоди, както и доклади за отношенията на Византия с другите страни.
В късния следобед на изминалия ден, програмата завърши, вместо с изложби, с представяне на книга и документален филм.
Най-новата публикация на Американският научен център в София - State and Church: Studies in Medieval Bulgaria and Byzantium("Държава и църква: Изследвания върху средновековна България и Византия") бе раздадена безплатно на присъсващите. Тя събира 13 изследвания, посветени на историята на средновековна България и Византия от VI до XV век.
Книгата е редактирана от академик Васил Гюзелев - съорганизатор на провеждащия се конгрес "Византия без граници" и от д-р Кирил Петков - професор по история на Средиземноморието в Университета на Уисконсин-Ривър Фолс в САЩ. Сред 13-те автора са професор Георги Бакалов, удостоен с орден "Св. Св. Кирил и Методий" I степен и Василка Тъпкова- Заимова, дългогодишен професор в Института по Балканистика при БАН в София.
Сборникът има за цел да представи българската историческа наука през последните десетилетия и ще бъде широко разпространен в Западна Европа и Северна Америка.
Същата вечер бе прожектиран и първият епизод на документалната филмова поредица The Secrets of the Long Anastasian Wall (от англ. "Тайните на дългата Анастасиева стена"), озаглавен The Builders.
Документалната поредица прави ретроспекция във времето, когато дългата Анастасиева стена – едно от невероятните архитектурни постижения в световната история – е построена от Мраморно до Черно море, за да предпази Византийската империя и Константинопол от западна инвазия. Фокусът на петте филма пада върху цялостната икономическа, политическа и екологична обстановка по онова време. Разглежда се и периодът между края на V и началото на VI век, когато трае управлението на Анастасий I и Юстиниан, по-известен като Златния век на източната Римска империя.
Поредицата бе представена в кратка презентация от доц. Алекси Данчев, професор по икономика във Fatih University, Турция и продуцент на филма. Той обясни, че идеята за него се заражда преди 7 години. От тогава екип от 12 учени работят усилено по създаването и цялостното оформление на 5-те епизода.