"Кожата, в която живея" – тих хорър маскиран като мелодрама
След успешно представяне в Кан, новият филм на Педро Алмодовар "Кожата, в която живея" (The Skin I Live In) е вече по европейските кино салони. А след няколко загадъчни откъса, официалният трейлър на лентата е онлайн, съобщи Huffington Post.
Филмът е частично базиран на романа "Тарантула" на френския писател Тиери Жонкет, а това, което е привлякло вниманието на Алмодовар е докъде може да стигне чувството за отмъщение на главния герой – пластичния хирург Робърт Ледгард (в ролята – Антонио Бандерас). Друг френски роман, хорърът Les Yeux Sans Visage ("Очи без лице") на Жан Редон, също оказва влияние върху сценария.
"Напоследък Антионио Бандерас участва в детски филми като "Шрек" и "Котаракът в чизми", но сега той се завръща при хората и то по доста страховит начин.", пише Huffington Post с намек към сюжета.
Той се завързва около внезапната трагедия, случила се в живота на д-р Ледгард – съпругата му получава тежки изгаряния след катастрофа. Впоследствие героят на Бандерас отвлича жена (в ролята – Елена Аная), върху която прави експерименти, за да създаде перфектната огнеупорна кожа за любимата си. "Не се нуждаете да знаете нещо повече от това. И всъщност – не трябва.", казва в. "Ню Йорк Таймс", като изданието сравнява филма с втория сезон на сериала "Клъцни-срежи" (Nip/Tuck), но "пренаписан от Алмодовар".
"Наред с темите, по които Алмодовар се вманиачава, като предателството, неспокойството, самотата, сексуалната идентичност и смъртта, режисьорът вкарва и елемент на фантастика.", казва The Hollywood Reporter, определящ самият филм сам по себе си като лабораторен експеримент. "Но само човек като него може да съчетае тези неща без напълно да обърка всичко."
Сайтът The Quietus пък сравнява героя на Бандерас с режисьора - "Алмодовар използва камерата толкова умело, колкото д-р Ледгард скалпела."
"Изнасилване, убийство, тайни, лъжи, неясни семейни връзки – всичко това потвърждава, че "Кожата, в която живея" е всъщност мелодрама, но Алмодовар успява така да комбинира различните елементи, че те стават едно цяло." - отбелязва сп. "Ънкът" в опитите да си да дефинира жанра на филма, който самият Алмодовар описва като "хорър без викове и сплашване".
"Антионио Бандерас е невероятно харизматичен в главната роля.", пише в. "Гардиън"."До голяма степен в този филм Алмодовар открива в Бандерас това, което Хичкок е открил в Кери Грант. Някои ще намерят продукцията за твърде абсурдна и е вярно, че това не е толкова трогращ филм, както например "Завръщането", но най-ценното в него е, че той е една невероятна смесица от стилове, картини и похвати."
Това е първата лентата, по която Антонио Бандерас и режисьора работят от повече от две десетилетия. Предишната лента, в която те си сътрудничеха, е Tie Me Up! Tie Me Down! (1990). Идеята отново да направят филм заедно датира още отпреди 10 години, когато режисьорът за първи път прочита "Тарантула".
"Но един ден той ми се обади и каза "Време е!", казва Бандерас в интервю за Movies.ie. "Чувството да работят с него беше същото като през 80-те, реакциите на публиката също – метаболизмът й се затрудняваше да храносмели филма, те трудно можеха да му дадат етикет."
В подготовката за ролята, Бандерас прави подробно проучване за реални случаи, в които се откриват прилики със сюжета, включително процесът срещу австриеца Йозеф Фрицъл, изнасилвал и държал в мазето си дъщеря си в продължение на 20 години. "Важен беше фактът, че тези психопати и чудовища проявяват пълна липса на каквото и да е състрадание към другите – те не чувстват чуждата болка."
"Кожата, в която живея" е осемнадесетият филм в кариерата на Педро Алмодовар и както той го определя в интервю за британския в. "Телеграф" - "напълно нов път, напълно различен филм от всичко, което съм правил досега."