Ако препълнената премиера на българската продукция "Момчето, което беше цар" дойде на на пръв поглед изненадващо, с всеки изминал ден на Международния филмов фестивал в Торонто тя изглежда все повече като част от истинска тенденция. Документалните филми тази година се радват наравно с игралните на вниманието както на критиката, така и на публиката. Фестивалното издание на списанието на филмовата индустрия "Вараяти" пък пророкува, че поне няколко продукции, показани в Торонто, обещават комерсиален успех.

Докато тълпите фенове за премиерата From the Sky Down ("От небето надолу") на Дейвис Гугенхайм за U2, Pearl Jam Twenty на Камерън Кроу за сиатълската група и Neil Young Journeys ("Пътуванията на Нийл Янг") на Джонатън Дем бяха очаквани, то препълнените зали за Into the Abyss ("В бездната") на Вернер Херцог, Comic Con: Episode IV - A Fan's Hope ("Комиксов конгрес: Епизод IV – Надеждата на фена") на Морган Спърлок, Pina (за хореографа Пина Бауш) на Вим Вендерс и First Position ("Първа позиция") на Бес Каргмън искрено изненадаха наблюдателите.

Това, което прави тенденцията толкова интересна, е, че никой от тези филми не се занимава с глобални проблеми. Досега документалните филми, радващи се на комерсиален успех, бяха все такива, в които режисьори-активисти бъркаха дълбоко в световните рани като "9/11 по Фаренхайт" на Майкъл Мур или "Неудобна истина" на Ал Гор и Дейвис Гугенхайм.

Into the Abyss Хергоц обаче разказва например за последиците от едно страшно престъпление в Тексас и въпреки че единият от извършителите предстои да бъде екзекутиран, филмът е повече за чудовищата в самите нас, отколкото за смисъла от смъртно наказание. Comic Con на Морган Спърлок, режисьорът на Super Size Me, е приятен портрет на модерната поп-култура. Истинският хит в Торонто First Position пък разказва за големите предизвикателства и малките драми в едно балетно училище. Добре разказаните истории за реални хора с реални проблеми явно вече имат заряда да събират значителна публика.

Успехът на документалното кино в Торонто има и много общо с известното разочарование от доста от дългоочакваните игрални премиери. Така например новият филм на Фернандо Майрелес ("Градът на бога" и "Вечният градинар") не оправда очакванията въпреки участието на Джъд Лоу, Рейчъл Уайз и Антъни Хопкинс. Международната продукция е по-скоро забавен колаж, отколкото истински анализ на модерната любов и изневяра.

Още по-лоши се оказаха рецензиите за новата продукция на Люк Бесон The Lady ("Дамата") за носителя на Нобеловата награда за мир Аун Сан Су Чи. Мнозинството зрители така и не разбраха от филма нито какво точно се случва в Бурма, нито какво прави политическия активист такава икона в борбата за демокрация. Сценарият на трагикомедията The Oranges за семейни драми в американско предградие със същото име пък се оказа под нивото на звездата си Хю Лори. 

Други наблюдатели обаче смятат растящата популярност на документалното кино за по-скоро дългосрочна тенденция. Като сигнал за това самият фестивал в Торонто не само бе открит за първи път в историята си с документалния From the Sky Down, но и залите за такива прожекции бяха значително увеличени тази година.

Във времената на интернет и социалните медии, документалните творци вече имат почти неограничени възможности да достигнат до потенциалната си публика. Голямата причина обаче може би е в променящия се начин, по който възприемаме реалността.

На разговор с публиката след премиерата на Into the Abyss в Торонто режисьорът Вернер Херцог може би най-добре улови новата тенденция. "Ние имаме на разположение тези мощни нови средства като виртуалната реалност, видеоигри, въображаеми личности във Фейсбук. Имаме дигитални ефекти в документалните филми, създаващи достоверни динозаври и естествено имаме риалити шоута, които естествено следват известен сценарии," обясни той промените в начина, по който възприемаме света. Документалните филми вече не са колажи от архивни кадри, а имат възможност да разказват истински драматични истории. В същото време заради новите медии много хора пък виждат самите себе си като потенциални киногерои.