Преди малко повече от  месец информационни агенции цитираха едно не особено аргументирано изследване, според което името Елена гарантирало най-голям успех на представителките на нежния пол, които го носят.  Поради липсата на всякакви съмнения относно достоверността на това твърдение, потвърдени по емпиричен път, проверих дали същото важи и за градовете с това  име.

От една страна - не съвсем:  население едва  9500, безработни 660,  средната заплата не е ясна, а  възможностите за поминък – твърде ограничени. "Нашият град е прекрасен да дойдеш в петък и да си тръгнеш в неделя, иначе няма какво да се прави, особено зимата", казва не един еленчанин.

В събота и неделя наистина населението на града набъбва – съдейки по нарасналия брой коли с търновска, русенска, варненска и софийска регистрации.  

В понеделник Елена затихва. Затова този ден от седмицата е определен от общината като безплатен за посещение на музеите.   

А те не са един и два. Часовниковата кула, реставрирана с помощта на проекта "Красива България" отмерва с камбанен звън всеки кръгъл час – от 6 сутринта до 12 през нощта, после можете да спите шест часа спокойно. Местоположението й – на една от най-високите точки в центъра, помага да чуете този отмерен натрапчив звън където и да се намирате, дори извън града.

В родния град на Мина – любимата на поета Яворов,  домът й е една от най-малко забележимите забележителности (простете за тавталогията), дори не е музей. Най-голямата е черквата Св. Никола в музейния комплекс, току до Часовниковата кула. Вкопаната в земята постройка е изградена за 45 дни в началото на 19 в. И изписана от братята с библейски имена Давид и Арон от съседната махала Болярци – монаси в Хилендар, но не и зографи, разказва екскурзоводът на входа. Била е единствено освежена през 60-те години на 20 в. И да не повярваш ... вътре греят в охра, прасковено розово, морско синьо и пясъчно жълто популярните библейски образи и сюжети – сякаш багрите са били положени преди дни, а героите на историята четат в душата ти. Отвън схлупена и принизена до височината на конник, отвътре се извисява до небето – повече от изумителна, зашеметяваща.

 

Горе на хълма е действащата черква Успение Богородично, долу в ниското – Рождество Богородично. Камбанариите и на двете черкви стоят отделно от основната сграда. Ех, че интересно би било да се изкачиш догоре (срещу стандартните за града два лева вход на забележителност, а защо не и повече) и да сравниш гледката. За съжаление на туристите достъпът до тези атракции, както и до Часовниковата кула, не е разрешен.

Не е разрешен, а би могло – защо не на съответната цена, достъпът и до многото стари частни къщи  Ама наистина стари, толкова стари, че човек се страхува да премине покрай тях - да не би да паднат, а вижда, че тук живеят хора. Други са реставрирани от собствениците, но любопитният поглед на човека отвън не успява да проникне зад зида и портата, и да си отговори как ли са устроили съвременния си бит тези еленчани, така грижливо запазили домовете на предците си. В други държави  да отвориш дома си за публиката, щом й е интересно, е обичайна практика, а и винаги можеш да наложиш ограничения - и за времето, и за часовете на посещение. Да не говорим за цената.

Тук там, при това в най-старата част на Елена, се издигат и бетонни бункери, от които явно няма спасение никъде в България.

Ще е несправедливо да не отбележим и друга местна забележителност – героинята от тв рекламата на "вълшебния" уред за почистване, който "премахва дори покапалия восък от свещите в черквата". Баба Койка ще срещнете в храма "Рождество Богородично". Със специфичния си глас тя ще ви въведе вътре, ще ви покани да си купите свещи и ще ви накара да се чувствате може би малко по-близки.

А по-красиви и по-млади ще станете на "Кисьовата чешма". Така поне твърди човекът, който я е изградил. Бай Кольо ме увери, че ако си мия там лицето всеки ден и ако си взема и бутилчица с вода у дома, роднините ми няма да ме познаят - толкова млада ще изглеждам. Така и стана – двегодишната ми внучка се скри  в прегръдките на майка си с плач, когато се прибрах от Елена и отидох да я видя след двуседмична раздяла.