Сан Себастиан 2011 приключи с екзотика и с минало
Завърши 59-ият международен кинофестивал в Сан Себастиан: добро като цяло издание, в което разнообразните, солидни успоредни програми ("Перли от други фестивали", "Made in Spain", "Латинохоризонти") отново балансираха не особено силната конкурсна секция.
В състезанието от 16 до 24 септември 2011 г. встъпиха 16 филма от Мексико, САЩ, Швеция, Франция, Великобритания, Китай, Южна Корея и др., сред които нито един не се очерта като безспорен победител. Така или иначе малцина очакваха най-високото отличие - "Златна раковина" за най-добър филм, да получи "Двойните следи" (Испания/Швейцария) на каталонеца Исаки Лакуеста, както се случи. Безсюжетният разказ на Лакуеста - наивен, муден и задържащ вниманието главно с вторичните си съставки – зрелищните човешки и природни пейзажи от Мали и магнетичното присъствие на художника Микел Барселò, озадачаващо грабна журито с председател американската актриса Франсис Макдормънд.
Явно тази година екзотиката и желанието за нещо различно, макар да е формулирано несъстоятелно, надделяха над по-издържаните, но добре познати теми и стилове, защото и друга от важните награди, тази в раздела Нови режисьори, която се присъжда от самостоятелно жури за първи или втори филм, отиде при едно безпосочно лутане на европейци в Африка – това на германеца Ян Цабайл за пълнометражния му дебют "Реката е била човек". Дълги мълчания с желание за многозначителност, пръхтене на хипопотами, преиграване и, за разлика от визуално впечатляващия "Двойните следи", бледа операторска работа.
Специалният приз на Голямото жури – вече оправдано – попадна у актрисата-режисьорка Жули Делпи (Франция) "за сплотената работа на екипа й". В "Скайлаб" на Делпи вещо е обрисувана шарена семейна сбирка в Бретан от края на 70-те. В него над двайсет герои сблъскват своите чудатости в убедителна, забавна фреска от характери.
"Сребърната раковина" за най-добра актриса принадлежеше на младата севилка Мария Леон от мига на появата й в "Спящият глас" (Бенито Самбрано), така че изненади тук нямаше, само продължителни, искрени ръкопляскания. "Спящият глас" е екранизация на едноименния роман на Дулсе Чакон за страданията на жените през Гражданската война (1936–1939) -една от големите травми в историята на Испания. Неистовото изпълнение на Мария Леон излезе далеч извън тесните рамки на добронамерения, но твърде схематичен филм.
"Сребърната раковина" за най-добър актьор някак от немай-къде (въпреки могъщото присъствие на Уди Харелсон в "Рампарт" на Орен Моверман, в конкурсната програма всъщност нямаше силни мъжки изпълнения) се озова у гърка Антонис Кафецопулос за "Нечестен свят", чийто режисьор Филипос Цитос взе и "Сребърна раковина" за най-добър режисьор. Тази мила, безпарична имитация на минималистичния стил на Аки Каурисмаки разказва бавно и не съвсем убедително премеждията на един свестен полицай, решил да бъде справедлив, съгласно собствените си разбирания.
Прилично попадение на журито бе наградата за най-добър сценарий на японския режисьор Хироказу Коре-еда "Дано" ("Чудо") - кротки сцени от семейния живот на разделено японско семейство откъм гледната точка на две откъснати едно от друго братчета. За операторско майсторство беше отличен Улф Брантос за "Хепи енд" (Швеция); наградата на 200-членното младежко жури спечели "Дивия Бил" на Декстър Флетчър (Великобритания), а тази на филмовите критици от ФИПРЕССИ – "Кръв от кръвта ми" на Жоао Канижо (Португалия). Призът в раздел "Латинохоризонти" бе отреден на "Акациите" на аржентинеца Пабло Джорджели, вече спечелил и "Златна камера" за дебют в Кан тази година. Две от най-аплодираните награди бяха на публиката: голямата за блестящия ням филм в стилистиката на американското кино от 20-те години на ХХ в. "Артистът" на Мишел Азанавичус (Франция) и малката, "на европейската публика" за сладко-горчивия "А сега накъде?" на ливанката Надин Лабаки (нейният "Карамел" също стана любимец на зрителите в Сан Себастиан 2007).
С разбираемо разочарование от фестивала тази година ще си тръгнат поне два ненаградени, но заслужаващи внимание филма - симпатичният "Семейство Марсиано" (Аржентина) на Ана Кац с нейния обичаен лежерен, абсурдистки хумор и "Доводите на сърцето" на винаги сработващия тандем в живота и изкуството Артуро Рипстейн – Пас Алисия Гарсиядиего - черно-бяла, мрачно-саркастична мексиканска адаптация на последните дни на мадам Бовари.