Скромността никога не е красяла Майкъл Мур. Автобиографията му Here Comes Trouble: Stories From My Life (на български нещо като "Задава се неприятност/Проблемът идва: Истории от моя живот"), публикувана тези дни в Америка, бе посрещната с ентусиазъм от феновете му. В същото време тя потвърди и предразсъдъците към скандалния автор и носител на "Оскар" за филма "9/11 по Фаренхайт".  

В Here Comes Trouble Мур описва себе си като някой, който все неволно се забърква във важните събития на деня. Tвърденията, че документалния филм "9/11 по Фаренхайт" почти коства преизбирането на Джордж У. Буш ("Естествено, не помогна, че и Джон Кери бе слаб кандидат", допълва авторът) и самоопределението, че е "най-мразеният човек в Америка", обаче разбудиха отново критиките срещу егоцентричността и склонността към саморекламиране и самоинсцениране на Майкъл Мур. 

Рецензията в NYTimes определи книгата като истински забавна и самоиронична, но Financial Times заключи, че Мур е арогантен и несимпатичен мемоарист. Докато представянията на Here Comes Trouble минават пред препълнени зали, консервативният блог Big Hollywood започна да разследва твърденията за заплахи и нападения срещу живота му, за да докаже, че носителят на "Оскар" е чисто и просто самохвалко.

Майкъл Мур си остава феномен, който разделя както политическа и арт Америка, така и обикновените зрители. Автобиографията му избягва да отговаря на въпроса какво превърна провалилия се семинарист, предсрочно напуснал колежанин и работник за кратко на поточната линия на "Буик" в може би най-успешния документалист с над 330 млн. долара филмови приходи. Но пък обяснява откъде идват неизчерпаемата енергия и непреодолимото му желание да провокира.

Първите трийсет страници на Here Comes Trouble са посветени на нощта на оскарите през 2003г. Тогава Майкъл Мур се превърна от известен автор в носител на наградата на Американската филмова академия за документален филм "Боулинг за "Колумбайн" и в една от най-поляризиращите личности в Америка. Четири дни след началото на интервенцията в Ирак, вместо да благодари за статуетката, той заявява, че това е фиктивна война, водена от фиктивен президент.

След тази нощ, както пише Мур, животът му радикално се променя най-малкото защото трябва да наеме денонощна охрана от девет бивши "морски тюлени" от специалните части на САЩ. "Те носят уреди за нощно виждане и друго специално оборудване, за което съм убеден, че малко хора извън централата на ЦРУ в Ленгли са срещали", полусериозно пише Мур.

 

Той обаче си признава, че последвалите две години и половина пълна със заплашителни писма и социална изолация го карат да съжалява, че избира церемонията на оскарите, за да изрази толкова директно позицията си срещу войната. По ирония от депресията го изважда не друг, а Джордж У. Буш с неговата вече крилата фраза "Ако отстъпим пред терористите, те печелят".

Мур решава да направи продукция като за последно – "9/11 по Фаренхайт". "Казах на екипа ми да работи сякаш това ще е последната работа, която някога ще имаме във филмовия бизнес. Това не беше реч за повдигане на духовете – аз наистина мислех, че това е краят", пише Мур. Времената обаче са се променили и "9/11 по Фаренхайт" печели 200 млн. долара приходи и "Оскар" за най-добър филм.

Тук автобиографията на провокативния автор спира да се занимава с днешния ден, защото, както той обяснява в интервюта, все още е твърде рано да разкрие истинските си отношения с филмовите студиа, издателите и личните срещи със силните на деня. Вместо това Here Comes Trouble се концентрира върху детството и годините на съзряване и завършва с излизането на филма "Роджър и аз", продукцията от 1989 г. открила го за широката публика. И както си личи от страниците на книгата, Мур и до днес не е много сигурен защо прямият му тон поляризира толкова много хора.

Може би една от тайните на успеха на Мур е, че взима политиката много лично. Както се оказва, дори влизането му в нея е продиктувано от гняв не от някаква световна несправедливост, а защото, когато е в гимназията, зам.-директорът публично го налага с бухалка заради измъкната от панталоните риза. Годината обаче е 1972 г., когато избирателната възраст се сменя от 21 на 18 години. Само няколко месеца по-късно Мур все още засегнат от унижението, се кандидатира и печели място в окръжния училищен съвет (в Америка органът се избира директно, за да контролира местните образователни институции). Така все още ученик, той се оказва де факто началник на директора и зам.-директора на училището си. "Те си подадоха оставките шест месеца по-късно", лаконично коментира авторът първия си мандат.

Когато на церемонията по завършването въпреки специалния си статут той обаче не се намесва в защита на съученик, изгонен от същия зам.-директор, защото не носи вратовръзка, Мур среща публичния укор. Освен че взима политиката лично, той решава и че е по-добре да е шумен дори с риск да прекали, отколкото да си замълчи. Тактика, която явно следва и до днес.  

Ако личните истории в Here Comes Trouble подсказват нещо за рецептата за успеха на Мур, то е, че въпреки че винаги играе ролята на аутсайдер, той като никой друг знае как работи системата. От избирането в училищния съвет през подписването на договори с големите студиа (Мур в момента съди Weinstein Company, че му дължи още 3 млн. долара приходи от "9/11 по Фаренхайт"), документалистът е доказал, че разбира механизмите на политиката и бизнеса и е готов да ги използва без свян. Всъщност, както коментират някои анализатори, част от популярността на Мур се дължи на вярата на зрителите, че той разбира и разкрива "голямата картина" в днешния сложен и противоречив свят.

В Ню Йорк един от присъстващите на представянето на Here Comes Trouble иска да знае дали стилът на Мур не престъпва законите на обективността в документалистиката. Носителят на "Оскар" обяснява, че въпреки че е важно да не се манипулират фактите, субективизмът винаги играе някаква роля. "Аз просто си го признавам открито от самото начало", разсмива публиката Мур.

После отказва да отговаря на въпроси над какво работи в момента, защото обича да пази до последно неизвестността около проектите си. Може би в това се крие тайната на популярността му – Мур е винаги изненадващ, забавен и прям в намерението си да провокира.