Роман Полански наруши мълчанието си
Роман Полански даде първото си интервю от две години насам. Пред в. "Монд" знаменитият режисьор разказа повече около това което го е подтикнало да създаде новия си филм Carnage, както и бурния си личен живот, изпълнен с трагични събития.
Carnage направи премиерата си на кинофестивала във Венеция, а критиката го посрещна възторжено. В. "Гардиън" описва продукцията като "толкова напрегната, че ти се иска да станеш и да поемеш малко въздух", а сп. "Тайм" отбелязва тенденцията на Полански да поставя героите си в затворени пространства и да изследва реакциите им, подобно на тези от "апартаментската трилогия" "Отвращение", "Бебето на Розмари" и "Наемателят".
Черната комедия с участието на Кейт Уинслет, Джоди Фостър, Кристоф Валц и Джон Рейли е екранизация по пиесата God of Carnage на френската писателка и драматург Ясмина Реза.
"Това, което ме привлече в текста, е начинът, по който демаскира политическата коректност", казва Полански. "Историята разказва за две двойки, които в началото са в приятелски отношения, но впоследствие преминават в омраза и обиди. Героите показват истинската си същност, показват, че зад миловидното поведение на средната класа се крие способността да мразиш, да си егоист. Също като в живота, трагичното и забавното се смесват. Това ми напомня са погребението на баща ми, който почина малко след падането на комунизма в Полша - заради тежестта на ковчега всички залитахме ту на едната, ту на другата страна."
Филмът печели "Награда на честта" от кинофестивала в Цюрих – същият град, в който режисьорът беше задържан преди две години заради случай от 1977 г., когато той прави секс с непълнолетно момиче. Внезапно възобновения процес срещу режисьора, който му забранява да посещава други страни освен Франция, Швейцария и Полша, не спира творческите му идеи. Той престоява в затвор близо до Цюрих в продължение на два месеца преди да бъде поставен под домашен арест. Зад решетките той завършва филма си "Писател в сянка" с участието на Юън Макгрегър и започва Carnage.
"Бях настанен в помещение, в което затворниците обикновено режат лук, за да спечелят малко пари. Имах компютър, но ми беше забранен достъпът до интернет. За да следя развитието на продукцията, ми бяха изпращани DVD-та, след това давах бележките си по видяното и бяха изпращани до адвоката ми, той ги даваше на съдията за проверка и чак тогава те можеха да бъдат прочетени от монтажиста ми. Беше ужасно бавен процес", обяснява Полански, според когото всъщност това не е бил потискащ период и дори се шегува, че повече режисьори трябва да бъдат арестувани, за да работят по-усилено, когато са сами.
Когато Полански е освободен, синът му е този, който сваля електрическата гривна за следене. "Беше странно през първите дни, някак си освобождаващо. Човек не може да продължи да работи по същия начин, когато някой преживее нещо подобно, особено на моята възраст", спомня си 78-годишният режисьор, който казва, че съжалява за случилото се "вече 34 години и никога не съм спирал да съжалявам".
Носителят на "Оскар", "Сезар" и "Златна палма" е наясно с отношението на крайна омраза и безусловното уважение към него и казва, че е свикнал с това. "Бях в затвора, понесох заслуженото за постъпката си. Затова напусках Щатите, за да не бъда зад решетките. Но този път беше по-поносимо, все пак вече не съм младият, непокорен и постоянно пътуващ от едно място на друго режисьор."
Carnage се развива в Бруклин, но е сниман изцяло в Париж. Според режисьора забраната да пътува легално в САЩ вече не го ограничава. "Аз съм французин, живея във Франция. Свикнах с ограниченията, особено след тази наложена "ваканция". Като млад пътувах много, така че най-важното за мен в момента е да бъда близо до семейството си." От 1989 г. насам той е женен за френската актриса и певица Еманюел Сение, която участва и във филма му "Деветата порта" с Джони Деп.
Според Полански начинът, по който той е "зло и извратено джудже" за едни и "гений в киното" за други, води началото си още от убийството на втората му съпруга Шарън Тейт. Тя е убита от организацията на Чарлз Менсън, докато е бременна в осмия месец, заедно с трима приятели на режисьора.
"Преди полицията да открие Менсън, аз бях един от заподозрените. По същото време завърших "Бебето на Розмари", филм за черната магия. Медиите навързаха двете неща и раздухаха историята. Беше непоносимо." Тогава приятел на режисьора му предлага да прекара известно време в къща в малкия швейцарски град Гщаад, убежище на много известни личности, решили да избягат от публичното внимание. "И там наистина се почувствах в безопасност. Е, имаше разни папараци пред къщата, но това беше."
Срещите на Роман Полански със смъртта са чести. Подобно на Шарън Тейт, майка му също загива бременна. Смъртта я намира в Аушвиц. Той за първи път вижда убийство на седемгодишна възраст, когато жена е убита на няколко крачки от него.
"Мисля, че свикнах със смъртта по същия начин, както хирурзите свиквах да гледат отворените стомаси на хората." На въпроса как е издържал на всички трагични събития в живота си Полански няма точен отговор. "Често и аз се питам това. Може би съм просто по-силен характер."
В интервюто си за "Монд" той говори и за детството си. След като родителите му са изпратени в концентрационни лагери, той остава на грижите на бедно католическо семейство на полски емигранти с три деца. На масата няма нищо друго освен овесена каша.
Тогава започва и увлечението му към киното. Причина за това е сестра му, която по време на прожекциите не иска да изпусне нито една сцена и не обръща внимание на малкия Роман, дори когато той е имал нужда да отиде до тоалетната. "Затова трябваше да се облекчавам между седалките на салона."
Carnage излезе в Италия през септември, а през декември се очаква по киносалоните в САЩ. Подобно на предишните му продукции и с този филм Полански иска да достигне до възможно най-голяма публика.
"Човек може да създаде велики неща, но ако те не намерят аудиторията си, става трагично", разсъждава Полански. "Както любимият ми художник Ван Гог, продал една-единствена картина през целия си живот, и то на брат си. Той не е творил за хората, а за себе си. Аз нямам подобна амбиция. Искам да споделя виждането си за света с другите."