В името на тъщата, или истории от Кавказ
"Когато се ожених, забелязах, че фамилията на жена ми е много по-сложно оплетена от моята. Нейната рода беше много по-голяма и се разпростираше географски на десетки хиляди километри – на север и на юг из целия бивш Съветски съюз. Членовете й бяха еднинни и задружни, дори когато едва се разбираха един друг", пише немският писател с руски произход Владимир Каминер.
Той е роден през 1967 г. в Москва, през 1990 пристига в Берлин, без да говори и дума немски, а днес е най-популярните немски автори.
В онези години обаче той не предполага какво капиталовложение е семейството на съпругата му. Към тъщата вървят комплект още баби и дядовци, чичовци и лели, колоритни съседи, близки или по-далечни роднини с буен нрав, склонност към разпри и конфликти, но също почитали на живота, хубавата храна и силния алкохол.
От всички тези срещи и раздели с роднините се раждат много смешни истории, които Владимир Каминер превръща в разкази, после в книги и накрая – дори във филм. Но пък и историите според Каминер не могат да се случат никъде другаде, освен в Кавказ.
И той дава за пример как функционира руската народна поща и как един колет може с месеци да се препредава от ръце на ръце, но накрая винаги стига пред дома на тъща му на улица "Степна". Или как няма друг такъв познавач като чичо Джо – един от роднините в голямото семейство, който може безпогрешно да различи коя диня е добра и коя не, защото на младини е прекарал доста време в бригада, която имала за задача да яде дини и да плюе семки за бъдещо производство.
Според историите на Каминер в Кавказ и днес се живее по други правила на модата – хората обичат лъскавите и златисти дрехи, а всичко семпло и изчистено се счита за скучно и лишено от въображение.
Затова пък на кавказците им се струва досадно да живеят спрямо скучните закони. И Каминер дава за пример как всички жители на далечното кавказко селце Бородиновка, където живее и тъща му, са се отказали от електричеството и на документи се водят "самоелектрифициращи се". Но на практика жителите на въпросното село просто са се закачили към електропровода на минаващата наблизо железница и живеят безпроблемно, само дето от време на време, когато пуснат кранчето на чешмата в кухнята и наблизо минава влак, получават лек токов удар.
Това не притеснява близките и роднините на Владимир Каминер. "Общественото мнение на селяните клони към следното заключение: Единичните токови удари са добри за кръвообращението и поддържат свежа имунната система", пише Каминер.
В "Моята кавказка тъща" той от дума на дума си признава, че живее в Берлин от години, но си остава руснак по душа. А книгата му – макар и смешна, е разказ живота на обикновените хора и показва какъв отпечатък е оставила върху живота им войната в Чечения от средата на 90-те години.
Сборникът с истории за тъщата и за другите роднини е заглавие на Enthusiast.