"Норвежката партия на музиката" на Нилс Петер Молвер спечели джаз изборите на 23 октомври

"Норвежката партия на музиката" на Нилс Петер Молвер спечели джаз изборите на 23 октомври

"23 октомври - ден на избори, в който ние избрахме да гласуваме за норвежката партия на музиката и триото на Нилс Петер Молвер" - с тези думи глас обяви началото на концерта на джаз триото на тромпетиста, композитор и продуцент Нилс Петер Молвер (Nils Petter Molvaer) в неделната вечер в "София лайв клуб".
И докато на по-горните нива на НДК трепетите бяха съсредоточени върху развитието на изборния ден в страната, в столичния клуб имаше близо 200 човека, които бяха избрали да посветят вечерта на джаз звук с силно изпъкваща марка "Норвегия".
"Норвежката партия на музиката" на Нилс Петер Молвер спечели джаз изборите на 23 октомври
Още с излизането си, малко преди 21 ч., тромпетът на Молвер превзе тишината на клуба с малки тихи стъпки, подкрепян постепенно от китарните рифове на Стиан Уестерхюс и тактовете на барабаниста Ерланд Дарлен. Музикантите представиха голяма част от новия албум на изпълнителя, озаглавен Baboon Moon, който предстои да излезе на 1 ноември тази година за лейбъла Thirsty Ear Recordings.
Концертът, който продължи около час и половина, мина като на един дъх. Във въздуха се носеше джаз усещане със силен скандинавски привкус, подсилен от необикновени и хипнотизиращи визии на стената зад триото.
"Норвежката партия на музиката" на Нилс Петер Молвер спечели джаз изборите на 23 октомври
Тримата музиканти не правиха паузи между темите, не говориха с думи, а само с помощта на инструментите си. Тромпетът на Молвер звучеше с типичното за музиката му ехо на фона на ритми, които прескачаха от даунтемпо до твърд рок с електронни елементи - запазена марка на изпълнителя още от дебютния му албум Khmer от 1997 г. и поддържана в девет последователни албума след това.
Музикантът сменяше ефектите, блендите и техниките на свирене постоянно, с което на моменти звукът на тромпета му наподобяваше флейта и дори кавал. Част от композициите изригнаха в тежък рок ритъм, други се развиваха спокойно от началото до края си, прекъсвани рядко от аплодисментите на публиката, която осезаемо беше затаила дъх, но видимо очарована извика триото на бис с бурни аплаузи.