За по-голямата част от хората работата е просто работа или начин да си платят сметките, да напълнят хладилника и да си набавят средства за отпуска. За тях понеделникът е наказание, а уикендът - основна седмична цел.

Съществува обаче една друга порода работещи, за които нещата стоят точно обратно. Те не са много, но ги има и наличието им е някак вдъхновяващо. CNBS предлага десет примера за хора, които упражняват професии, заради които стават с нетърпение в понеделник и често с удоволствие загърбват уикендите.

Алиса Хенсли не само си пада по своята работа, тя буквално пада, блъска се, рита, гмурка се и язди като част от своята професия на каскадьор. Дублирала е актриси като Камерън Диас, Никол Кидман и Чарлийз Терон и е една от около 500 жени в този бранш, която владее бойни изкуства, кара мотоциклети, стреля с тежки огнестрелни оръжия, катери скали, плува и прави какво ли още не. "Понякога по средата на деня, когато просто се потя, докато пердаша разни момчета, не мога да повярвам, че хората всъщност ми плащат да правя това", казва тя.

Да снимаш модели на бельо, да работиш бос и фотографиите ти да стоят във всеки магазин на Victoria's Secret в света може да изглежда като работа - мечта за много, докато за Ръсел Джеймс това е реалност. Макар отстрани да изглежда лесно, всъщност фотосесиите му понякога струват до 20 хил. долара, което означава нещата да вървят гладко и да държиш под около близо 25 души екип плюс моделите. Кариерата му започва през 1997 г. със снимка на Тайра Бенкс, а работата му се състои най-вече в това да накара момичето да се почувства секси и красива, без това да изглежда странно, а той умее това повече от добре.

Историята на Dylan's Candy Bar в Ню Йорк започва с Ралф Лорън, който преди години попитал дъщеря си - тогава още тийнейджър, дали иска да направи парфюм, кръстен на нея. Дилън Лорън обаче поискала да го запази за нещо свое, както и станало няколко години след това. "Винаги съм искала да направя нещо голямо. Исках да отворя най-големия магазин за сладки неща в света и той да изглежда като "Дисни Уърлд", но с близалки." Днес Dylan's Candy Bar има на три места в Ню Йорк, Хюстън, Орландо, а догодина отваря врати и в Маями и Лос Анджелис. Във веригата работят 206 души, а до края на година се очаква продажбите й да достигнат 25 млн. долара.

Друг вдъхновяващ пример за човек, който обича професията си, е този на Грег Маршал - вицепрезидент на National Geographic Society, който като режисьор, морски биолог и изобретател е посветил последните 25 години от живота си в изучаването, изследването и документирането на живота в океаните.

Носител е на две награди "Еми" за своята кинематографична и озвучителна работа в два от филмите на National Geographic, но може би най-големият му принос за научния свят e камерата National Geographic Crittercam. Това са малки и леки камери, които могат да се прикрепят към тялото на различни същества, което позволяват чрез картина и звук съвсем нов начин за проследяването и изучаването на поведение им в ситуации, в които нормална камера и оператор никога не биха могли да стигнат. 

Докато професията на някои хора може да ги докара до състояние, в което да посягат към алкохола още от сутринта, това е всъщност част от работата на Дженифър Гланвил - мениджър на пивоварната Boston Beer Co., като дегустацията на бирата е една от най-важните моменти в нейния работен ден. Тя самата казва: "Един мой лош работен ден е може би най-добрият работен ден за други."

Нейтън Савая в миналото си е бил успешен фирмен юрист, но мечтаел за "Лего" и по-специално за правенето на скулптури от "Лего". През 2004 г. напуснал работата си и се отказал от шестцифрена заплата, за да се отдаде на създаването на фигури от малките блокчета на пълен работен ден. "Спомням си, че влязох в офиса на шефа ми и му казах: "Смятам да започна нова кариера - да строя "Лего"." Не след дълго от компанията за конструктори забелязали творбите му и днес той е сертифициран служител на "Лего", а произведенията му обикалят музеите и галериите в цял свят.

Виктория Милър преподава музика в обществено училище в Детройт от близо 40 години и работата й е не само да учи децата да пеят или свирят, но и да бъдат лидери. За нея това е личен ангажимент - да държи децата настрани от проблемите и да успява да изкара таланта им на преден план. За учениците й времето в часовете й означава по-малко време, прекарано насред опасните улици на града. Един от тях е бил в час по музика, когато негов приятел бива убит навън и до ден днешен той смята, че Милър е спасила живота му.

Майк Принчинело и Зак Моузли са собственици на автомобилния клуб за класически коли Manhattan.  Всяка година над 300 членове в него плащат по 15 хил. долара членски внос, за да могат да седнат зад волана на колите в колекцията на клуба. "Караме най-добрите коли. Купуваме каквото искаме. Осъществяваме мечтата си", казва Принчинело. Разбира се, работата им не се състои само в блясък и скорости. Двамата се грижат за всички разходи по поддръжката на колите като застраховки и ремонти.

Раян Харис е съсобственик на Eco Boardworks, като прекарва дните си на плажа. Той прави първите природосъобразни сърфбордове и винаги тества продуктите си. "Всеки ден се цапам като 5-годишен с прах и смола, след което се прибирам вкъщи, изчиствам мръсотията от себе си и започвам наново. Обожавам това. Не бих го заменил за нищо на света", казва самият той. Бизнесът му започва през май 2011 и в момента е изключително успешен, макар дъските му да струват доста повече от онези, произведени от неприродосъобразни материали. Той и партньорът му произвеждат всяка отделна дъска на ръка по модел, дизайн или идея на клиента.

Работният ден на 38-годишната Стеф Дейвис преминава на огромни надморски височини, до които тя достига, катерейки се без въжета, след което скача оттам с малък парашут. Понякога скача и от самолети. В началото всичко това за нея е просто хоби, потискано от нуждата да намери работа, с която да печели достатъчно пари. За нея скалното катерене, скоковете и летенето са част от начина й да изследва големи въпроси в живота и да се справи със страха - не само като го преодолее, но и като познава и работи заедно с него, а не под неговия контрол. В момента около 80 процента от приходите й идват от спонсорства. За 20 години е успяла да се утвърди сред водещи спортни марки в тази сфера. Освен това има магистърска степен по литература и в момента пише втората си книга, озаглавена "Да се учиш да летиш" (Learning to Fly).