Монпелие-2011 приюти 2 филма и 1 проект от България
Фестивалът на Средиземноморското кино в град Монпелие (Синемед), е известен като второто най-значимо филмово събитие на Южна Франция след безспорния световен лидер в Кан. Тази година той се проведе за 33-ти път и показа над 250 филма от Средиземноморския район, страните от Черноморската зона, а също така от Португалия и Армения.
На този не особено познат на българските кинаджии форум между 21-ви и 29-ти октомври в две от конкурсните програми темпераментната южняшка публика видя "Островът" на Камен Калев и късометражния филм на Майя Виткова "Моят уморен баща".
За първи път, от години насам, и в конкурса за развитие на проекти "Bourse d’aide au développement" беше избран български. "Една седмица от живота на един млад eвропеец", представен от Иван Ничев и Татяна Гранитова, бе в силната конкуренция на общо 20 проекта.
Историята на осиновеното от френско семейство ромско момче Благой, което години по-късно решава да се върне в България, за да открие биологичните си родители, подвигна завесата над проблемите на етноса и във Франция. "Бихме искали да покажем как в съзнанието на едно 16-годишно момче две съвършено различни култури се приближават една към друга. Величието, тайните и паденията в живота на едно ромско гето в България помагат на героя ни да порасне" – каза Ничев в Монпелие.
Формално "Островът", зад чието разпространение във Франция и по света стои известната компания LePacte, се е озовал в конкурса заради гъвкавата културна политика на фестивала, която преди време разшири регионалните ограничения на избираемите страни и по този начин направи възможно участието на България в него.
Оказа се, че в някои аспекти, филмът не противоречи и на желанието на директора на фестивала Жан-Франсоа Буржо "Синемед да бъде отворен към възможно най-широк кръг от зрители и да показва творби със стремеж за непосредствен диалог с публиката." В този смисъл, присъствието в "Островът" на много популярната в родината си Летисия Каста, както и сериозната дистрибуторска защита, са били достатъчни аргументи филмът да се озове именно в конкурса, а не в някоя от паралелните програми.
След прожекцията прозвучаха мнения, че "историята за сложните взаимоотношения между Софи и Данил върви добре до внезапната стилистична промяна на разказа, когато героят се включва в телевизионния формат "Биг Брадър." Самият Камен Калев не присъства на фестивала, поради което иначе доброжелателната публика не успя да получи отговора на режисьора за необходимостта от сблъскването на стилове в красиво заснетия му филм.
Поради тази причина, а също и поради дълбокия социален ангажимент на повечето от останалите заглавия в конкурса, екзистенционалността на "Островът" остана встрани от вниманието на международното жури, водено от главния редактор на световноизвестното списание "Позитив" Мишел Симон.
Филмите с концентрация на социална енергия бяха от Египет ("Жените от автобус 678" на Мохамед Диаб); Грузия ("Бяла сол" на Кети Мачавариани); Гърция ("Волфрам" на Георгос Георгопулос), Сърбия ("Врагът" на Деян Жечевич) и Италия ("Континентална земя" на Емануеле Криалезе).
Теми като насилието над жените в арабския свят, духовната нищета на посткомунизма, отсъствието на идеали и вяра в кризисна Европа, следвоенните травми в бивша Югославия и емигрантските потоци от Африка към "белия" континент дадоха тон на целия фестивал.
"Златната Антигона" отиде при "Мъж без мобилен телефон" на дебютанта от Палестина Замех Зоаби. "Опитах се, зад фасадата на комедията, да покажа проблемите на живеещите в Израел араби. Реших, че мога да разкрия борбата им за собствен идентитет и запазване на лична свобода и чрез обединяването им против една клетка за мобилни телефони" – каза в Монпелие младият режисьор. Интересното в случая на този филм е, че той е ко-продуциран и от Палестина и от Израел, при участието на Франция и Белгия.
Заради силата на темата за последиците от войната върху колективната психика същото жури отличи "Врагът" на Деян Жечевич със специален диплом, който иначе не съществува в официалния списък на наградите.
Журито на критиката си избра филм от Израел – красивият и тъжен "Градините на Хана", в който дебютантката Хадар Фридлих показва последните дни на все още живи участници в някогашната селскостопанска комуна кибуц. Така, към темата за социалния бунт се прибави и тази за тихата съпротива срещу съвременния глобализъм.
14 минутният "Моят уморен баща" на Майя Виткова бе прожектиран пред пълна зала заедно с още 21 къси филма. Това е второто заглавие на режисьорката, което се разпространява от базираната в Хамбург компания Kurz Film Agentur. Непретенциозната история за една случайно озовала се в типична нашенска панелка мишка и последвалото епическо преследване, бе приета със симпатия от публиката.
Заради отворената си структура за България, а най-вече заради изключително темпераментната си публика, фестивалът на Средиземноморското кино в Монпелие, чиято кръстница е известната испанска актриса Кармен Маура, е интересно място за бъдещи изяви на българското кино. Една от важните територии, които предстоят да бъдат "превзети" в близко бъдеще, е документалният конкурс на уникалния фестивал.