Неподозирано пътешествие из османска България
Ако живеете в София, няма начин да не сте минавали покрай църквата "Свети седмочисленици". Но дали знаете, че красивият храм всъщност е започнал съществуването си като джамия?
Вероятно сте забелязали останките зад Военния клуб. Неотдавна те бяха грижливо консервирани и до тях беше поставен надпис, че тук са били турски казарми.
"Вярваме, че [голяма част] от културно-историческотo [ни] наследство по различни причини е останалa неизвестнa, пренебрегнатa, а в някои случаи е била активно разрушаванa", твърди авторът и фотограф Антони Георгиев, който тази вечер ще представи "Пътеводител за Османска България" заедно с Димана Трънкова и проф. Христо Матанов. Богато илюстрираното издание на Vagabond запълва празнина, за която едва ли сме подозирали, и ни пренася в действителност, с която не сме имали истински допир.
"През 2011 г. малцина знаят, че десетките "римски" мостове в страната са всъщност османски", твърдят изследователите. В съзнанието на мнозина 500-те години османско робство се побират в една шепа. Причината е, че не знаем почти нищо за културата от този тъмен откъслек от историята си, смятат авторите на пътеводителя. "Освен очевидното - стари джамии, мостове, чешми и понякога сгради - повечето българи трудно биха назовали паметници от този период, защото... не знаят почти нищо за тях", пишат те.
Много обекти дори са подложени на умишлено унищожение. Добър пример за това е голямата чешма, построена във Варна в чест на Султан Махмуд II през 1834 - огромно съоръжение, високо 9.5 м, с няколко мраморни корита и изящен надпис. Тя е красяла площад "Мусала" - точно пред сегашния варненски театър. През 1927 г. обаче чешмата мистериозно изчезва. "Не, тя не е открадната от цигани, които да рециклират мрамора", разказва Антони Георгиев. По някакво странно и загубено в аналите на историята градско решение чешмата е разглобена и оставена на произвола на климата в конюшнята на тогавашната пожарна.
Днес Махмудовата чешма, обявена за археологически паметник от национално значение още през 1914, е разделена на три части. Коритата са в двора на гръцката църква "Свети Атанасий", надписът - в лапидариума на Археологическия музей, а върхът на чешмата - на пет километра на запад - на могилата, от която Махмудовия прапрапрапрадядо Мурад II е ръководил битката с рицарите на Владислав Варненчик.
По-рано тази година Vagabond издаде аналогичен пътеводител на забравеното еврейско наследство в България - A Guide to Jewish Bulgaria. Изненадващо най-добрият пазар за тази книга е американският, където почти ежедневно има продажби. "Купува се предимно от хора, които имат интерес не толкова към България, колкото към историята и наследството на евреите в Югоизточна Европа", разкрива Антони Георгиев. Двата пътеводителя описват аспекти от българската история, които са "някак встрани от официалните балкантуристки брошурки" и са насочени към всеки, който има интерес да разбере какво вижда, докато пътува из България.
