"Мис Свят" разбуди 40-годишен протест срещу конкурсите за красота
Конкурсът "Мис Свят", спечелен преди ден от "Мис Венецуела" Ивиън Съркус Калванаде, тази година стана на 60 години, а британската активистка Джо Робинсън преди няколко месеца е навършила 70-години. Свързва ги една история на 40 години, разказва "Индипендънт".
"Мислите си, че след 40 години нещата ще са се промени, нали?", казва г-жа Робинсън, докато размахва плакати, а приятелките й викат "Срам!" към официалните гости, които пристигат на церемонията "Мис Свят" 2011 в Лондон този уикенд, пише изданието.
41 години по-рано Робинсън прекарва една нощ в ареста и една сутрин в съда, след като през 1970 г. атакува същия този конкурс в "Роял Албърт Хол" с миризливи и димни бомбички, както и такива, направени от брашно. 41 години по-късно тя отново е на входа на конкурса, за да покаже същото възражение.
"Вижте какво се случва, какво обществото очаква от младите жени. Над тях има ужасно напрежение да изглеждат по определен начин. Аз нося грим, искам да изглеждам добре, но не и да стигна до подобна крайност, че да си правя операции", казва тя.
Сред близо стоте протестиращи пред входа на конкурса вчера бяха и седем от активистките на Women's Liberation, които предизвикват сблъсъка през 1970 г. Сю Финч казва, че e бясна, ядосана, разочарована и възмутена, че конкурсът все още съществува и още повече, че продължава да се провежда в Лондон. "Смятахме, че сме го спрели, но не сме. Той се върна и сега е по-зле, отколкото беше преди 40 години. Индустрията на красотата е по-крайна и по-широко разпространена", допълва тя.
Жените, прекарали последните 40 години от живота си, работейки като учителки, акушерки, градинари и работници в благотворителни кампании, явно не носят същия взривоопасен гняв, който ги кара преди години да хвърлят димни бомбички по време на конкурса и партито с участничките в един от клубовете след това. Сега по-разгневени са по-младите активистки. Една от тях развява плакат с надпис "Мис Свят е перлата в короната на културата на изнасилвания".
Участничките в конкурса обаче не споделят тези възгледи. "Това е празник на човешкото тяло", казва "Мис Австралия" Амбър Грийзли и допълва: "Струва ни много усилия, за да изглеждаме по този начин и да можем да се разхождаме наоколо в бански костюми. Защо не?"
Мис Сиера Леоне пък споделя, че участието й е свързано с "ребрандирането" на нейната страна и че тя иска да покаже на децата в държавата какво могат да постигнат.
През 50-те години в изискванията за участие в конкурса на преден план за физически характеристики, както и такива за външен вид като "красиво лице, хубави зъби, хубава коса и перфектно оформени крака". През 1974 г. британката Хелън Морган е принудена да се откаже от титлата си четири дни, след като става ясно, че е майка без сключен брак. Шест години по късно, през 1980 г., организаторите премахват условията за физически данни и започват да оценят участничките по интелигентност и личностни данни.
Историята на конкурса помни и няколко по-крайни протестни действия като това от 1996 г., когато един индиец почина, след като се самозапали пред мястото, на което се проведе конкурсът в Бангалор наред с бурни протести. През 2002 г. пък няколко държави бойкотираха събитието в Нигерия в знак на протест срещи присъдата на жена, осъдена на смърт чрез бой с камъни, заради това, че е изневерявала на мъжа си.