Биографът на Кърт Вонегът: Той бе един разочарован американец
Кърт Вонегът обичал да кара гостите си да потърсят името му в енциклопедията. След като не откривали нищо, ги карал да потърсят Джак Керуак.
Авторът на "Котешка люлка", "Закуска за шампиони" и "Кланица 5", който почина през 2007 г., е бил разочарован от мястото си в американските литература, усещайки, че е възприеман като научнофантастичен писател, което не му е гарантирало място в която и да е енциклопедия.
Множеството му книги и сборници от разкази обаче разказват за човешкото състояние и с хумор представят някои от абсурдите на следвоенна Америка. Вонегът е бил оформен от две ключови събития през 20-те си години - самоубийството на майка му и това, че е бил свидетел на бомбардировката над Дрезден през 1945 г., когато е военнопленник.
Биографът Чарлс Шийлдс, който преди време разказа историята на писателката Харпър Ли в "Присмехулник", описва обекта на своята нова биография като един "разочарован американец".
Авторът на "И така нататък - Кърт Вонегът. Живот" (And So It Goes - Kurt Vonnegut: A Life) говори пред "Ройтерс" за личността на писателя и неговия творчески отпечатък.
Как започна този проект?
- Започнахме да си кореспондираме през лятото и есента на 2006 г. Тогава започнаха телефонните обаждания и пощенските картички. Обаждаше се понякога дори късно вечер след няколко питиета, поне така звучеше. Първия път, когато го срещнах, той директно искаше да говори за детството си, семейството си и недоволството си като тийнейджър. Така че започнах да пиша като обсебен. Успехът на телефонните ни разговори зависеше от настроението му. Вонегът бе малко мрачен човек, малко тънко обиден.
Той чувстваше ли се пренебрегнат от критиката?
- Доста. Казах му нещо от сорта, че много млади хора го поставят в групата на научнофантастичните автори, а той поклати глава и каза: "Все още ме ограничават по този начин". Това бе определение, от което той страдаше.
Кои са били формиращите личността преживявани в младежките му години?
- Той бе дълбоко засегнат от самоубийството на майка си, тъй като го приемаше като потвърждение на факта, че тя никога не го е обичала. Имаше съмнения, че по-големият му брат Бърнард е бил предпочитаното дете. Смятам, че това е често срещано явление при много от хората на изкуството. Те копнеят за любов и одобрение. Мисля, че Кърт никога не е вярвал, че някой някога го е обичал. На 84 години, дни преди края на живота си, той ми каза, че баща му е бил много разочарован от него. Той будеше възхищение у хиляди млади хора, но все още бе самотен, обсебен от духове от миналото човек.
Вонегът често е сравняван с Марк Твен. Смятате ли, че има защо?
- Марк Твен бе марка. Самюел Клемънс (истинското име на Марк Твен - бел.р.) направи състояние от това да играе ролята на Марк Твен. Той бе разбрал, че неговата непретенциозност и хумор се приемат добре от обикновения човек. Вонегът се правеше на Марк Твен така, както Самюел Клемънс се правеше на Марк Твен.
Вонегът влезе в собствената си кожа, когато описа преживяванията си в Дрезден в "Кланица 5". Мисля, че това е книгата, с която ще бъде запомнен, и тя е неговият принос към американската литература. В нея той говори като Вонегът, а не като Марк Твен. Оставя всички претенции заради явна умора. Той работи над тази книга от години. Тя разкрива преживяното от един травматизиран от войната човек, разказана под прикритието на Били Пилгрим.
Това ли му помогна да се превърне в икона на контракултурата?
- Може ли да устоите на писма от млади хора, които ви пишат: "Чета книгата ви и плача". Той открива вътрешна връзка с младите, объркани хора. Мисля, че емоционално той спира някъде около Дрезден. Имало е много неизвестни и незасегнати ужаси от Втората световна война.
Каква е търсената от биографа публика?
- Тя не е една. Умишлено покривам няколко слоя в книгата. В нея има по нещо за учените, които искат свеж анализ. Искам да е също така и за непубликуваните автори, които искат да прочетат за човек, започнал като писател на свободна практика, опитващ се просто да сложи нещо за ядене на масата. Успехът на Вонегът идва по-късно. Книгата е и за учениците на човешката същност, които да се потопят в историята на един друг живот и неговите превратности, неуспехи и грешките, които Вонегът прави. Никой няма подробен план за това как да изживее перфектния живот.
Можете ли да опишете писателя с няколко думи?
- Вонегът бе разочарован американец. Той вярваше в американската мечта, тъй като семейството му я бе изживяло. Имаше и доказателството. Той обаче е смяташе, че е пропуснал златната ера. Имаше усещането, че е пристигнал прекалено късно.
Сега разочарованието е още по-осезаемо, имайки предвид икономиката.
- Правилно, точно така. Изглежда сме оставени на банкстерите (разговорна дума за съчетанието от банкер и гангстер - бел.р.).