Въпреки че Томас Бернхард е един от най-интересните съвременни австрийски автори, до преди десет години у нас той е превеждан по-скоро инцидентно – има един сборник "Диханието", които излиза през 1983 г. от "Народна култура", и тук-там се превеждани негови разкази или други кратки текстове.

Действително в последно време издателите и преводачите Александър Андреев, Владко Мурдаров и Владимир Теохаров сякаш се опитаха да наваксат пропуснатото.

Няколко поредни години издателство "Атлантис-Кл" и преводачите Алекдсандър Андреев и Владко Мурдаров работят по въпроса – първо се появиха "Племенникът на Витганщайн", "Крушенецът", "Изличаване" и "Моите награди", а преди това сборникът "Театралът" с четири пиеси - "Празник за Борис", "Президентът", "Имануел Кант" и "Театралът" на издателство "Пигмалион" в превод на Владко Мурдаров.

През 2004 г. издателство "Критика и хуманизъм" и преводачът Владимир Теохаров представиха "Старите майстори", а сега финален шрих нанася издателство "Рива" и Владко Мурдаров.

Почти едновременно излизат три тома "Събрани пиеси" в общ обем от над 1700 страници, а някои от тези пиеси представят един съвсем различен Бернхард.

Иначе животът на самия Томас Бернхард е достоен за роман – роден е като извънбрачно дете, дядо му по майчина линия - писателят Йоханес Фроймбихлер, го въвежда в музиката, която остава трайна следа в живота му. По-късно Бернхард следва драматургия и актьорско майсторство, работи като репортер, живее в Югославия и Сицилия, една година е библиотекар в Лондон, пътува из Полша, а от 1965 г. до края на живота си остава в малко австрийско село.

Бернхард е автор на стихотворения, драми и блестяща белетристика. Престава да пише лирика в началото на 60-те години. Голям успех имат романите му "Племенникът на Витгенщайн" и "Крушенецът". В завещанието си забранява пиесите му да бъдат поставяни в Австрия, но наследниците му отменят това.

Носител е на куп престижни награди, между които наградите "Рудолф Александер Шрьодер" на град Бремен, Австрийската държавна награда за литература през 1968 г., престижната награда "Георг Бюхнер" през 1970 г. и др. Даже пише книга "Моите награди", в която с намигане говори за литературната слава и суета.

В първия том са събрани пиеси, писани в периода от 1970 до 1979 година. Тук са включени "Празник за Борис", "Невежият и безумният", "Ловната дружина", "Силата на навика", "Президентът","Прочутите", "Имануел Кант" и "Преди пенсиониране".

Във втория том влизат "Oбнoвитeлят нa cвeтa", "Haд вcички въpxoвe e тишинa", "Дocтигнaтaтa цeл", "Видимoтo мaми", "Teaтpaлът", "Pитep", "Дeнe", "Фoc", "Пpocтo cлoжнo", "Елизaбeт Втopa" и "Плoщaдът нa гepoитe", кoитo ca пиcaни oт 1979 дo 1988 гoдинa.

В трети том са включени най-ранните пиеси на Томас Бернхард, писани в периода от 1957 до 1987 г. - "Розите в пущинака", "Глави", "Планината", кратките пиеси "Измислената", "Роза", "Пролет", драмолетите "Мъртвец", "Майска молитва", "Мач", "Оправдателна присъда", "Сладолед", "Обяд" и др.

Томас Бернхард обаче е бил изключително продуктивен писател и през следващите години има още какво да очакваме от преводачите.