Джеймс Франко ще извика духа на Тенеси Уилямс

Успех

• 2 1
• Докладване

А ся де...тоя на Елена Блаватска ще се прави...а книгата "Урания" 4ел ли е?

• 2 2
• Докладване

Поредният му ексцентричен проект е да извика духа на драматурга Тенеси Уилямс по време на фестивала Performa в Ню Йорк.

Най-много да извика някой бяс.

• 0 2
• Докладване

ЗА ПАГУБНОСТТА НА СПИРИТИЗМА. Беседа на оптинския старец Нектарий

Това, за което се говори в тази беседа, не е остаряло и днес, макар че е станало в началото на ХХ век. Дори сега тя е още по-насъщна и злободневна. През последните десетилетия сатаната е свил змийското си гнездо в сърцата на онези, които са се посветили на НЛО, увлякъл е другите по астрологията, екстрасенсориката, различни видове магия, теософия, чародейство, лъжецелителство, окултни науки, източен лъжемистицизъм и всякаква друга духовна нечистота. Нека тази беседа на един от великите старци на Оптинския манастир стане назидание за нас и вразумление за онези, които са прелъстени от тази бесовщина.

Посещението на известния спиритист В. П. Биков при старец Нектарий в Оптинската обител довело до окончателно разрешение на всичките му преживявания и направило преврат в душата на този закоравял спиритист. Той се покаял за предишните си увлечения и започнал открито да проповядва против спиритизма, окултизма и другите лъжемистични знания, които са тясно свързани с викането на духове и черната магия. Ето как В. П. Биков възпроизвежда смисъла на беседата със стареца:

- Е, как е при вас в Москва? - бил първият въпрос на стареца.

Аз, като не знаех как да му отговоря, му отвърнах с гръмката фраза:

- Как да ви кажа, всички се намираме под взаимна хипноза.

- Да, да... Ужасно нещо е тази хипноза. През отминалите времена хората са се бояли от това деяние и са го избягвали, а сега се увличат и извличат полза от него... И цялата беда е там, че това знание влиза в живота ни под прикритието на някаква огромна полза, която то може да даде на човечеството. А ето едно още по-ужасно, още по-пагубно за душата, а и за тялото увлечение - увлечението по спиритизма...

Ако в килията се бе разнесъл оглушителен гръм, той не би ми направил такова впечатление, както думите на Боговдъхновения старец.

- О, колко пагубно, колко ужасно е това нещо! Под прикритието на великото християнско учение и чрез своите ревностни слуги, бесовете, които се появяват по време на спиритическите сеанси - незабележимо за човека - той, сатаната, чрез сатанинската лъст на древния змей го отвежда в такива пропасти, такива дебри, от които няма нито възможност, нито сили не само да излезе, но дори да разпознае, че се намира в тях. Той овладява чрез това проклето от Бога човешко деяние човешкия ум и сърце дотолкова, че онова, което на неповредения ум изглежда като грях и престъпление, за отровения от спиритизма изглежда нормално и естествено.

В главата ми с бързината на мълния преминаха цяла редица от лично мои деяния и деяния на други хора, отдали се на това учение, които преминаха именно при посочените от стареца обстоятелства. Защото какво може да бъде от гледна точка на истинния, неповреден християнин по-престъпно от такова деяние, като например - да прощават много от спиритистите - приемането на такъв страшен грях в семейството като прелюбодеянието и съжителството на една от страните в брака с трето лице? Онези, които са проникнати от сатанинското учение на спиритизма “за превъплъщение на душите”, според което човек се появява на земята неведнъж, уж за да изкупи греховете на предишния си живот, оправдават явното нарушение на седмата заповед, скрепена с Божествените слова на Христос: „Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва“ (Мат. 19:6) и узаконеното от Самия Творец на вселената на първите страници на Библията: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат двамата една плът“ (Бит. 2:24), с нищо необоснования довод, че прелюбодейците в предишното си превъплъщение са били мъж и жена и сега разгорялата се между тях любов само показва, че те не са довършили в предишния си живот някаква възложена им задача, която сега трябва да довършат съвместно? Или какво по-противозаконно, от християнска гледна точка, може да има от безбрачното съжителство, а то е издигнато почти в догмат в спиритическите организации само затова, защото там еротиката се счита за най-верния импулс при проявата на способностите на медиума.

- Струва си да се вгледаме по-отблизо в повечето спиритисти. Преди всичко върху тях винаги лежи някакъв отпечатък, чрез който става очевидно, че този човек извършва спиритически сеанси. След това се появява страшна гордост и чисто сатанинска озлобеност срещу ония, които им противоречат. Така незабележимо и съвсем фино действа сатаната при спиритизма, както никъде другаде. Човек се отдалечава от Бога и църквата, макар че, забележете, в същото време духът на тъмнината често чрез своите духове настойчиво из праща отвлечения от него човек в Божиите храмове, но не за разкаяние, а за да служи панахиди, молебени, акатисти, да се приобщава със Светите Христови тайни без искрена изповед на своите дела, като в същото време малко по малко влага в главата му такива мисли: „Та всичко това ти би могъл да направиш и сам, в домашна обстановка, и с по-голямо усърдие, с повече благоговение и дори по-продуктивно в смисъл на изпълнение на измолваното!“ И според това, доколко неразсъждаващият човек все повече и повече затъва в бездната на своите падения, той все повече и повече се обърква в сложните лабиринти на духа на тъмнината, а Господ започва да се отдалечава от него. Той губи Божието благословение. Преследват го неудачи. Разстройва се жизненото му благосъстояние. Ако не беше повреден от сатаната, той би потърсил Божията помощ, помощта на Светите угодници Божии, на Царицата Небесна, на Светата църква, на свещенослужителите - и те биха му помогнали със светите си молитви, а той отива със скърбите си при същите духове - при бесовете, и те още повече го объркват, още повече го въвличат в задушаващата тиня на греха и проклятието.

О, колко правдиви бяха тези думи! Старецът като по книга четеше скръбните страници на моя живот, а спомените ми в това време само илюстрираха думите му. Когато започна в нищо да не ми върви, когато отвсякъде започнах да изпитвам само неудачи и разочарования, вместо да се обърна с прошенията си към Господа, аз учестявах общуването си с духовете. И колко коварно, колко дипломатично тези псевдоумрели приятели и покровители се стараеха да завоюват лошите ми наклонности, като казваха, че огънят на тези изпитания цели още повече да ме усъвършенства, още повече да подобри душата ми, за да я приближи към Твореца на вселената и след това да я възнагради с благата на този свят. При това ми даваха съвети, които още повече разрушаваха благосъстоянието ми; и когато исках от тях оправдание за тази лъжа, те обясняваха, че това е станало не по тяхна вина, а по вина на нисшите духове, които се плашат от духовния ми ръст. А всичко това биваше подкрепено с някакви поразителни феномени от физическо и психическо естество.

- Най-накрая Божието благословение напълно отстъпва от човека. Гангрената на неговата гибел започва разрушително да влияе върху цялото му семейство. Започва необичаен и с нищо немотивиран разпад на семейството. От него се отдръпват най-близките, най-скъпите му хора!

Целият изтръпнах. Мъчителен хлад обзе душата ми и цялото ми тяло, защото почувствах, че съм изправен пред това страшно и мъчително преживяване.

- И когато нещастната човешка душа с помощта на сатаната достигне най-последната степен на своето самозаблуждение, тя или губи разсъдъка си, човек става невменяем в точния смисъл на тази дума, или пък слага край на живота си. Макар спиритистите и да казват, че сред тях няма самоубийства, това не е истина: най-първият, призовавал духове, цар Саул, завършил живота си със самоубийство, “задето не спази думите Господни и се допитва до магьосница, а не потърси Господа” (1 Парал. 10:13-14). С човек, който призовава духове, пророчестващи от името Божие, които Господ не е пращал, става това, което някога предричаше пророк Иеремия: „С меч и глад ще бъдат изтребени тия пророци, и народът, комуто пророкуват, от глад и меч ще бъде натъркалян по иерусалимските улици... и Аз ще излея върху им тяхната лошотия.“ (Иер. 14:15-16)

Старецът, без да отваря очи, някак особено тихо, особено нежно се наведе към мен и като докосна колената ми, тихо-тихо, смирено и с любов продума:

- Остави... зарежи всичко това. Още не е късно... иначе можеш да загинеш... жал ми е за тебе...

Велики Боже! Никога не ще забравя този покъртил душата и сърцето ми момент. Не мога да говоря за него спокойно, без сълзи, без трепет и вълнение в гласа, където и пред когото и да си спомням този велик момент на възраждане в моя духовен живот. Когато дойдох на себе си, първият ми въпрос към стареца беше: какво да правя? Старецът тихо се изправи и рече:

- На това ще ти отговоря с думите, които Господ Иисус Христос е рекъл на човека, когото изцелил от бесовете в Гадаринската страна: „Върни се в къщата си и разказвай, какво ти стори Бог.“ Върви и се бори против това, за което си работил. Енергично и усилено изскубвай плевелите, които си посял. Срещу теб ще се надигне много вражда, много зло, много козни на сатаната, особено от онзи лагер, който си напуснал, и това е напълно понятно и естествено... но ти върви, не се бой... не се смущавай... върши делото си, каквото и да ти се изпречи по пътя... и Бог да те благослови!

“Троицкий листок” № 39.

• 0 2
• Докладване

Спиритизъм, духовидство, врачуване
Написано от Архимандрит Серафим (Алексиев)


Що е спиритизъм? - Учение, спо­ред което чрез особени лица — ме­диуми и с особени средства се извик­ват духове (респ. души на покойни­ци) за влизане в общение с тях. Тер­минът „спиритизъм" произлиза от ла­тинската дума spiritus — дух. Сродни със спиритизма са духовидството или дарбата да се виждат духове и да се разговаря с тях, както и врачуването, същината на което се състои в това да се изтръгва съвет или помощ от духовете чрез разни магически дейст­вия и заклинания.

Св. Библия ни дава обилни факти и доказателства за съществуването на духовен свят. Да си спомним за аендорската вълшебница, която се зани­мавала с гадния и с извикване духовете на умрели хора (1 Цар. 28 гл.). Да си спомним за оня момент от живота на св. прор. Елисей, когато той видял дошлите в защита на без­защитния израилски народ много не­бесни войнства (4 Цар. 6:16-17). Да си спомним всички ония разкази за явявания на ангели на ветхозаветни праведници като Авраам, Лот, Иаков и др. (вж. Бит. 22:22-35; 3 Цар. 19:5-8; Зах. 1:9-14 и мн. др.). Да си спомним най-сетне многобройните новозаветни доказателства за същест­вуването на духовния свят: ангелите, явили се на Иосифа (Мат. 1:20) и на пастирите (Лук. 2:9-15) във връзка с раждането на Христа; сатаната, изку­шаващ Иисуса Христа в пустинята (Марк. 1:13); Христовото Преобра­жение на Тавор, дето се явили ветхозаветните праведници Моисей и Илия (Мат. 17:3), и много други явявания на ангели, описани в Деяния Апостол­ски (1:10-11; 5:19-20; 12:7-10; 27:23 и др.).

Духовният свят според Божестве­ното откровение не образува едно-единно цяло. Покрай светлите духове има и тъмни, които са отпаднали от Бога (2 Петр. 2:4). Много са местата в Словото Божие, които свидетелстват, че съществуват демони и че те се намесват в човешкия живот с цел да погубват хората (Зах. 3:1; Марк. 3:11; 1 Петр. 5:8; 1 Сол. 2:18; 2 Сол. 2:9). Особено харак­терно е това, че в желанието си да погубят колкото се може повече човешки души, демоните си служат с разни хитрости и лукавства, в които стигат до там, че приемат светъл вид и се представят като добри ангели. Св. ап. Павел твърди, че сам сатаната се преобразява в Ангел на светли­ната, (2 Кор. 11:14).

След тия кратки основоположителни разяснения нека си отговорим на запитването: възможно ли е по принцип общуването на човека с ду­ховния мир? - Отговорът е поло­жителен. Човекът е психофизическо единство. Както с тялото си общува с физическия свят, така той може с душата си да влиза в общение с ду­ховния свят. Разбира се, това не значи, че духовният свят в същата степен ни е достъпен както физическият. До­като сме в тяло, не можем да влизаме свободно и неограничено в сферата на духовния мир. Затова общуването с отвъда не е нещо обикновено и самопонятно, а е нещо сравнително рядко.

Тук следва да си поставим въпроса: полезно ли е влизането в общение с духовния свят чрез извикване на ду­хове? - Длъжни сме да отговорим с едно решително „Не!”. Основанията за това са следните:

Когато човек се сили да извика обитателите на отвъдния мир, той си присвоява дръзко правото да властва над тоя мир. А това дръзновено посе­гателство свидетелства за гордост. В него има нещо нередно от гледище на здравия религиозен опит. Истин­ското общение с небожители си оста­ва акт на Божие благоволение, а не на човешки самочинни домогвания.

Освен това при болнавия стремеж неограниченият и грешен човек да влиза в общение с духове, явява се опасната и почти единствена възмож­ност да общува той не с ангели, не и с души на покойници, защото те, по думите на словото Божие, са в Божия ръка (Прем. Сол. 3:1), а с демони, което става обикновено в такива случаи.

Епископ Игнатий Брянчанинов, разсъждавайки върху злите духове казва, че ние поради греховността си, сме много по-сродни и близки с тях, от­колкото с ангелите. Затова, когато непостигнали светост прибързано се стремим към общение с небожителите, вместо ангели, явяват ни се демони1. А туй ни води към гибел.

Но дори и ангели да биха ни се явявали, при нашето нравствено несъ­вършенство и това не би ни било полезно, тъй като то би ни довело до възгордяване, а оттам - пак до гибел.

Св. отци на нашата Православна Църква са забранявали строго всяка злоупотреба с възможността за общу­ване с невидимия мир. Дълбоката при­чина за тая забрана се крие в ясно вижданата от тях опасност за христия­ните да бъдат измамени от бесовете и да бъдат безнадеждно вплетени в техните пагубни примки2. Има цяла светоотеческа литература върху демонологията. Тая литература разкрива козните на сатаната, хитрите му хо­дове и упоритите му пристъпи към човешкото сърце. Великите Божии угодници от древността, които опитно са узнали, що значат думите на св. ап. Павла: Нашата борба не е против кръв и плът, а против ... поднебесните духове на злобата, (Еф. 6:12), еди­нодушно ни предпазват от неуместно общуване с невидимия мир. Жаждата за създаване на връзка с духове под каквато и да било форма отваря вратите на човешката душа за бесовете. По всевъзможни пътища дори и по пътищата на усърдното на вид, но не здраво благочестие, лукавите демони могат да се вмъкнат незабелязано в съзнанието ни и оттам да почнат да управляват като пълни господари це­лия наш отбил се от правия път, ду­ховен живот.

При спиритизма, духовидството и врачуването, по посочените вече при­чини, са изключени явяванията на ан­гели, светци и души на обикновени люде, отминали отвъд. При всички ми­стериозни явления от подобен род ние имаме работа с чистопробен де-монизъм, ако не се крие зад тях уме­ло прокарвано шарлатанство. Защото - това трябва да се изтъкне в инте­рес на обективността - тая тъмна област дава широки възможности за най-безскрупулно мошеничество. На­шите обикновени спиритисти, нашите популярни врачки и баячки, нашите панаирджийски прозорливци и духовидци са често мошеници, които тър­гуват с доверието на хората. Като гледат на ръка или на кафе, или като се мъчат по картите да познават къс­мета на хората, те говорят общи фра­зи и със случайни налучквания смай­ват лекомисленото доверие на хората. Ние ще имаме пред очи тук не такова шарлатанство, а истинското общение с духове, каквото, за вярващите, не­съмнено съществува.

• 0 2
• Докладване

Спиритизъм, духовидство, врачуване – част 2
Написано от Архимандрит Серафим (Алексиев)

Дълбоката древност ни е оставила доста паметници, от които се съди за широката разпространеност в стария свят на различни видове култове, магии, заклинания, общуване с духове на мъртви люде и прорицания. Ние не бива лекомислено да обявим всичко това за суеверия, а трябва да видим, дали то няма някакви по-дълбоки реални основи. Защото мислимо ли е, че всички езически народи, сред които е имало несъмнено много талантливи и просветени люде, без всякакво основание са се поддавали на диви суеверия и то до такава степен, че нищо не е било в състояние да ги разубеди?

Според нашата дълбока увереност, фанатичната религиозност на древните езичници се е хранела с опитно достижими доказателства за съществуването на духовния свят. Езическите жреци са общували с бесове, криещи се зад бездушните идоли1. Тия зли духове било чрез прорицания, било чрез други някакви знамения са слисвали суеверните си почитатели2.

Но как са произлезли всички тия тъмни култове? Св. отци ни обясняват това с тънките коварства на демоните. За да отклонят човечеството от истинското богопочитание, бесовете са прибягнали до идолите, измествайки по тоя начин от правия път неизкоренимата потребност на човешката душа да общува с Бога и невидимия мир3.

Човекът е създаден тъй, че на всяка негова потребност отговаря и нещо отвън, което да я задоволи. Например човекът има очи. За очите е създадена светлината. Има уши. За тях съществуват звуковете. Усеща глад. За неговото задоволяване съществува храната. Усеща жажда. За нейното задоволяване е предназначена водата. Има нужда от върховен идеал. Тоя идеал му е даден в Бога.

Но както очите могат да се повредят и да не виждат светлината, както ушите могат да оглушеят и да не чуват звуковете, както организмът може да се разболее и да не иска да приема добрата храна, така и душата може да се повреди и да не може да възприема Бога. Нуждата от висш идеал обаче и тогава си остава. В такъв случай вместо с Бога душата почва да се задоволява с идоли, тъй както при липсата на слънчева светлина, очите се утешават със светлината на свещта. Ето тъй след грехопадението - това катастрофално повреждане на душата - се е помрачило истинското богопознание и са се появили езическите низши идолопоклоннически религии при усърдното съдействие на сатаната, който мами цялата вселена, (Откр. 12:9)4.

Знаменателно е, че словото Божие нарича езическите религии бесовски, а идолите им - бесове. Псалмопевецът, упреквайки евреите, че се заразявали от заблудите на околните езически народи, направо казва: Служиха на техните истукани, които бяха примка за тях, и принасяха синовете си и дъщерите си жертва на бесовете, (Пс. 105:36-37; Срв. Втор. 12:31). А св. ап. Павел казва: Каквото принасят в жертва езичниците, принасят го на бесове, а не Богу, (1 Кор. 10:20).

Библията строго забранява общуването с бесове. Бог е наказвал много пъти еврейския народ заради отпадането му от истинската вяра в идолопоклонство. Той го пратил в асирийския плен заради увличането му от бесовски магии (4 Цар. 17:6-18).

Иисус Христос, Който дойде, за да разруши делата на дявола (1 Иоан. 3:8; Рим. 16:20), прогонваше от човешките души бесовете (Мат. 12:22; Лук. 11:14), отстранявайки властта им от живота на хората. Той възвести истинското почитание на истинския Бог (Иоан. 4:23). Той научи човеците да не се поддават на бесовското влияние, давайки им личен пример, когато отхвърли всички съблазнителни предложения на изкушаващия Го в пустинята сатана (Лук. 4:2-13). Той им даде и благодатни сили да се борят с тъмните духове на злобата и да ги побеждават в Негово име (Марк. 16:17).

Ho ето, въпреки всичко това, след Христовата решителна победа над дявола, последният не е престанал, ма­кар и с последни напъни, да въвлича хората в гибелните си примки. Още в апостолския век ние срещаме един Симон влъхв, който с бесовските си магии смайвал самарийския народ (Деян. 8:9-11) и един лъжепророк - магьосникът Елима (Деян. 13:6). Тертулиан (2 век сл. Хр.) говори, че през не­гово време се разигравали маси и ви­кали духове (спиритически сеанси)! Св. Иоан Златоуст разказва за бесновати, които под влиянието на злите духове, говорещи в тях, казвали: „Аз съм душата на еди-кой си покойник”5. „Това, - обяснява светият отец, - е дяволска лъжа и измама. Не душата на умре­лия казва туй, а демонът, който се прикрива, за да измами слушателите". (Колко типичен паралел към спиритическите явления, при които тъмните духове се представят за душите на разни преминали във вечността човеци(!)

А днес ние имаме същите древно-езически демонически прояви във врачуванията, спиритизма, духовидството и сродните им явления.


Духовна култура”, Кн. 9 и 10, София, 1949



1. Св. Димитрий Ростовски като казва, че дяволът заслепил човешкия род, продължава: „И за да не познаят човеците своята слепота, бесът се вселявал в идолите и прелъстявал хората със своите отговори", (Творения, стр. 723). (обратно в текста)

2. Вж. примери за това в пространните животописи на св. Мелетий – 12 февр., св. Аполинарий - 23 юли, св. великомъч. Георги - 23 апр. (обратно в текста)

3. Тъй учи св. Григорий Ниски, вж. Хр. Поповъ - Християнството и спиритизмътъ, Кюстендилъ, 1910 г., стр. 22. Св. Иоан Златоуст определено говори, че идолопоклонството е дело на дявола, (Творения, том II, стр. 16; том VI, стр. 238). (обратно в текста)

4. Виж по тоя въпрос: Архим. Методий - Нестинарските игри, Пловдив, 1942 г., стр. 89 и следв., (обратно в текста)

5. 28-ма беседа върху Евангелието от Матея; (обратно в текста)

• 0 2
• Докладване

Спиритизъм, духовидство, врачуване – част 3
Написано от Архимандрит Серафим (Алексиев)


С необузданото си любопитство много православни християни от днешно време се поддават по тия пъти­ща на бесовската измама. Особено склонните към мистични преживява­ния наивни души обичат да слушат и сами да преживяват видения на небожители, без да си дават сметка за пакостните последици от такова не­позволено надничане зад завесата на невидимия мир. Тайната, криеща се зад тая завеса, силно възбужда тях­ното желание да проникнат в закри­тата област на духовете, което те вършат не без фатална вреда за душите си.

Не рядко и представители на по­ложителната наука са се увличали подир любопитното си влечение да узнаят, що се крие зад пределите на смъртта и що има зад хоризонта на видимото. Било е време, особено през 19 век, когато спиритизмът е заразя­вал като епидемия цели общества и е прониквал в кръговете дори на най-просветни люде. Бележитият астроном К. Фламарион, професорът по физика Шарл Рише, естественикът Оливер Лодж и много още други са били убе­дени спиритисти и дълбоко са вярва­ли, че явленията при сеансите не са измама или плод на самоизмама, а действителни факти. В някои среди дотолкова се е усилила пристрастеността към тия мистериозни явления, че е било станало дори семейна необ­ходимост разиграването на масички, питането на мъртви и записването на тайнствените откровения.

Правени са научни изследвания на тия явления. Някои са отрекли изцяло спиритизма и духовидството. Други раз­палено са ги защищавали. Трети, като Р. Шанц, допускайки, че някои явления из областта на спиритизма могат да се обяснят чисто научно — психологически и физиологически — твърдят все пак, че тук има и много необяснимо, единственото обяснение, което може да се намери в допущането за действителното явяване на демони1.

Ние ще се постараем да си изясним, как православният християнин от висотата на своята вяра, трябва да си разреши поставените тук на разглеждане въпроси. За нас ще бъде достатъчно, ако успеем да хвърлим достатъчно библейска и светоотеческа светлина върху тях.

Да видим най-напред, как могат да се обяснят следните неопровержими факти. При някой медиум, при някоя духовидка или „гледарица", както някъде народът ги нарича, отива човек на когото са изчезнали важни документи. Гледарицата казва безпогрешно името му, макар че го вижда за първи път, разкрива в подробности някои страни от живота му и накрая му казва „Документите са в еди-кое си сандъче. А ключът от сандъчето, който вие смятате за загубен, е там и там.”. След справка оказва се, че „прозорливката” е дала абсолютно точни указания.

Или друг случай. При една сляпа гледачка отива един интелигентен чо­век от гр. X. Още с влизането му тя се обръща към него и казва: „Ето идва при мене Иван Григоров от гр. X. Той куца и се подпира с бастунчето си! Ами ти защо не ми донесе ликьора? Той трябва на мен да се до­несе!" — „Какъв ликьор? Нямам ника­къв ликьор!" — опитва се да скрие Иван Григоров. — „А, имаш, имаш! В хо­тела го остави. Шишето скри в чан­тата си, а чантата заключи в куфара си!" Поразен Иван Григоров признава, че всичко това е вярно и отива да до­несе ликьора. По пътя той се досеща, че са се черпили от това шише и отива в една питиепродавница да го долее. Като се връща при сляпата гледачка, тя му казва: „Ти къде се отби по пътя? Защо доля шишето с друго пи­тие, та развали хубавия ликьор?..."

Такива достоверни случаи могат да се изброят с хиляди. За нас са доста­тъчни обаче и тия два примера, за да имаме повод да разсъждаваме върху тях.

Как да се обяснят тия странни факти на несъмнена прозорливост?


Духовна култура”, Кн. 9 и 10, София, 1949

• 0 2
• Докладване

Спиритизъм, духовидство, врачуване - част 4
Написано от архим. Серафим (Алексиев)


За всички ония случаи, при които изворът не е чист, при които имаме за медиуми хора грешни, неочистили се от своите страсти и пороци, хора, пълни с недостатъци в характера си, с явна или скрита гордост, (а такива са обикновено нашите гледачки и духовидци), обяснението е едно — те узна­ват скритото за нас с помощта на срод­ните им по греховност бесове, които стоят край тях и им разкриват имената на посетителите и техните минали пре­междия и истории, като ги учат какво да приказват, за да се намерят загубени неща или открият откраднати вещи.

Как става това? — Светоотеческата литература ни дава следното обяснение: бесовете действат в податли­вите към бесообщение човеци най-често чрез ума им. По тайнствен и непостижим начин демоните общуват с душите на такива люде и им разкриват много скрити тайни. Ако се говори при те­лепатията за предаване на мисли от човек на човек, то защо да не могат бесовете — тия интелигентни, умни, изобретателни, многознаещи, но отпаднали от Бога духове — да предават на срод­ните им по греховност души своите мисли?

Преподобни Иоан Карпатийски го­вори: „Бесовете влизат в чувствата и членовете (на тялото), мъчат плътта с разпалване, настройват човека страстно да гледа, да слуша, да обонява, вну­шават му да говори неприлично, из­пълват очите с прелюбодеяния, при­веждат в смущение, като действуват вън и вътре в нас."

За да обясни, как могат бесовете да влизат и действуват вътре в нас, епископ Игнатий Брянчанинов си служи със следното сравнение. Виното, съдър­жащо спирт, при пиене влияе по не­обясним начин на настроението на чо­века, влияе на ума му, на мислите му, на чувствата му и на волята му. Ако едно физическо тяло, един спирт (spiritus — дух — газ) може така да влияе, то колко повече могат това демоните, които са духовни същества!1

Същите тия (услужливи, но) зли ду­хове са, които идват на спиритическите сеанси и от името на умрелите разказ­ват смайващи неща. Ето един порази­телен случай, който пишещият тия ре­дове е слушал от очевидката Мария Славова от Сливен.

Теофана Попова от Стара Загора, голямата благодетелка на безприютните и майка на сираците, преди да стане това, е била обикновена майка на двама сина, които тя един подир друг загубила. Когато убили първия ѝ син, подлудена от непоносима мъка, тя се подала на изкушението чрез спиритически сеанс да влезе в общение с духа му. С племеницата си Мария Славова тя отишла при медиума. С по­мощта на една точилка, движеща се по букви, се получили поразителни отговори. Явилият се дух накрая й ка­зал: „Недейте повече ме пита! Бързам! Утре в Свищов е моето дело!"

И действително на другия ден се разглеждало делото по убийството на сина на Т. Попова.

Т. Попова поискала на друг сеанс да види духа му. Загасили лампата. Медиумът застанал пред огледалото и започнал да шепти своите заклинания. Теофана лежала изнемощяла на дивана. На другия край на стаята стояла племенницата ѝ М. Славова. Изведнъж Ма­рия вижда сянката на убития и в тоя миг забелязва две огнени стрели да се насочват светкавично към сърцето на лежащата Теофана. Мария извиква: „Лельо, ще те убият тия стрели!" И запалва лампата. Медиумът разядосан казва: „Работата вървеше така добре! Ти всичко развали!..." Може би, при това страшно нервно напрежение Т. Попова действително щяла да умре, ако навреме не се били прекратили дяволските пъклени ходове.

Сами спиритистите признават, че често в сеанси те имат общение със зли духове. И все пак продължават своите опасни експерименти, понеже наивно вярват, че повечето случаи им се били явявали добри духове. Те не знаят, колко са тънки козните на лукавия и колко средства има той, за да вкарва в заблуда човеците. Преп. Нил, разкривайки коварствата на злите сили, говори: „Трябва да знаеш за хитростта на демоните, че те понякога се разделят помежду си и, ако ти по­мислиш да търсиш помощ, то едни от тях идват в ангелски вид и изгонват другите, за да бъдеш ти измамен."

Тъй са измамени много хора, под­дали се на спиритизъм, на разни ви­дения и откровения, на врачуване и духообщение. Такива хора неусетно из­сушават душите си, нервно се изтоща­ват от напрегнатост при спиритическите и други подобни тайнствени прежи­вявания и свършват обикновено или с умствено разстройство или със самоубийство2. Защото явилите се тъмни духове не радват и не възвисяват ду­шата, а както казва еп. Игнатий Брянчанинов, всякога я изпълват със стра­шен „смут, омрачение и недоумение"3.

„В наше време, — казва еп. Игнатий Брянчанинов4, — мнозина си позво­ляват да влизат в общение с падна­лите духове посредством магнетизма (сроден със спиритизма — в ск. н.), при което падналите духове обикновено се явяват във вид на светли ангели, лъжат и мамят с разни интересни из­казвания, като смесват истината с лъжа и винаги причиняват крайно душевно и даже умствено разстройство. Употребяването на магнетизма е отрасъл от чародейството." То води към постепенно отричане от Бога, разбира се по един тънък и незабележим начин.

Абсолютно прав е еп. Игнатий Брян­чанинов, когато казва: „Желанието да се виждат духове, любопитството да се узнае нещо за тях и от тях е признак на най-голямо безразсъдство и на съвършено непознаване нравствените и подвижнически предания на Право­славната Църква. Познаването на ду­ховете се придобива съвсем иначе, отколкото предполага това неопитният и невнимателен изпитател. Откритото общуване с духове за неопитния е най-голямо бедствие, или служи за извор на най-големи бедствия”5.

Нека си послужим тук с един на­гледен светоотечески пример.

Духовна култура”, Кн. 9 и 10, София, 1949


1. Сочинения, том V, С. П. 1905, стр. 334. (обратно в текста)

2. Хр. Попов — „Християнството и спиритизмът”, Кюстендил 1910, стр. 12. (обратно в текста)

3. Сочин., том V, стр. 335. (обратно в текста)

4. Сочин., том III, стр. 19. (обратно в текста)

5. Сочин., том III, стр. 11. (обратно в текста)

• 0 2
• Докладване

Спиритизъм, духовидство, врачуване - част 5
Написано от Архимандрит Серафим (Алексиев)

В един манастир живял някой си млад монах. Той пожелал да спасява душата си в една пещера, намираща се над манастира, и открил на игумена желанието си. Игуменът, мъж разсъдителен и свят, му рекъл:

- О, чедо, как можеш ти да жи­вееш сам в пещерата, без да си побе­дил плътските и душевните си страсти?! Който иска да се уедини на безмълвие, трябва да има наставник, а не самочинно да постъпва. Ти си още много млад и не си достигнал тая степен да се уединяваш. Ти не виждаш различните дяволски примки. Много по-добре е за тебе да слугуваш на отците, да живееш в послушание, отколкото сам да се бориш с нечестивите мисли. Не си ли слушал, какво казва богогласният отец Иоан Лествичник: „Горко на уединения, защото ако изпадне в униние или в леност, няма кой да го изправи." А където са събрани двама или трима в Моето име, там Съм и Аз посред тях, — говори Господ.

Напразно игуменът дълго го съветвал. Младият монах настоявал на своето. Тогава игуменът със скръб в душата си го отпуснал на уединение. Младият монах се затворил в пещерата и почнал да се подвизава. Един от братята му донасял храна. Той живял тъй известно време в пещерата. Отначало дяволът го смущавал с лоши мисли денонощно. Но не след дълго той се преобразил на светъл ангел, явил му се и рекъл:
- Знай, че заради чистотата на твоя живот и добродетелите ти Господ ме изпрати да ти служа!
- Какво добро съм сторил аз, та ангели да ми служат? — отвърнал приятно изненаданият монах. Но бесът му отговорил:
- Всичко, що си извършил, е велико и високо. Ти си напуснал хубавия свят, станал си монах, подвизаваш се с пост, молитва и бдения и дори манастира си оставил и си се заселил в тая пещера. Как да не си достоен да ти слугуват ангели?

С тия думи душегубителният враг подкупил доверието му, подтикнал го към гордост и редовно му се явявал. Към предишните свои козни дяволът прибавил и нова хитрост.

Един ден се запътил към монаха за съвет някой си човек, когото крадци обрали. Нечистият дух пак се явил на младия отшелник във вид на светъл ангел и му рекъл:
- При тебе ще дойде един човек обран от крадци. Ти му кажи, че откраднатите му неща са на еди-кое си място. Там ще си ги намери.
Човекът дошъл и се поклонил пред пещерата. Монахът му рекъл:
- Добре си дошъл, брате! Знам, че скръб те е споходила. Крадци са те обрали. Но ти не се опечалявай, защото те скриха нещата ти на еди-кое си място. Ти иди там, ще намериш всичко и помоли се за мен!

Човекът се зачудил, като чул всичко това. Той наистина намерил на посоче­ното място откраднатите вещи, и на­вред разгласил славата на младия пророк в пещерата, който всичко му бил казал. Отвсякъде почнали да се стичат при чудотвореца множество люде, които, слушайки го, се чудели на „прозорливостта" му. Защото, каквото кажел на хората, бидейки сам подучван от хитрия дявол, сбъдвало се. От такъв неочакван бърз успех, от голямата слава и почести, замаяла се главата на младия пустиножител и той окончателно си въобразил, че е велик чудотворец и пророк.
Не след много дяволът пак му се явил и му казал:
- Знай, отче, че заради твоя не­порочен и равноангелен живот и други ангели ще те посетят и тъй, както си в плът, ще те възнесат на небето, за да съзерцаваш вечно заедно с всички ангели небесните красоти.

Като ре­къл това, бесът станал невидим.

А човеколюбивият Бог, Който не иска ничия погибел, внушил на монаха да разкаже всичко на игумена. По оня брат, който носел храна, той поръчал да дойде игумена при него. Добрият игумен веднага отишъл. Като го видял, подвижникът радостно извикал:
- Аx, как ще ти се отплатя, отче, за всичко, което Ти направи за мен!
- Та какво съм сторил за тебе? — запитал игуменът.
- Как какво? — отговорил мона­хът — чрез тебе аз се удостоих да се облека в ангелски образ, чрез тебе виждам ангели и дори разговарям с тях. Чрез тебе приех дара на пророчеството и прозорливостта.
Игуменът се учудил, че толкова дълбоко е прелъстен монахът и рекъл:
- Нещастнико, ти ли виждаш анге­ли, ти ли си станал прозорливец? Горко ти! Не ти ли казвах аз да не влизаш в тая пещера, за да не бъдеш прелъстен от бесовете?
Братът прекъснал игумена и казал:
- Не говори така, честни отче! Ето утре аз дори ще бъда възнесен на небето в плът. Дори ще се помоля на Бога и тебе да те вземат ангелите, та да се наслаждаваш с мене на оная слава.
Като чул това светият игумен, уда­рил го по лицето и рекъл:
- Окаянико, ти си изгубил ума си! Аз няма да мръдна от тук, докато не видя, какво ти се готви. — И взел да се моли, да чете псалми и да чака.
Когато дошъл часът, в който пре­лъстеният очаквал да бъде грабнат на небето, той видял явилите се бесове и възкликнал:
- Ето, отче, дойдоха!
Игуменът, ужасен, го прегърнал и извикал със силен глас:
- Господи Иисусе Христе, Сине Бо­жий! Помогни на този Твой прелъстен раб и не го оставяй да стане плячка на бесовете!
Демоните повлекли жертвата си. като искали да я отскубнат от стареца. Но той с молитва им забранил. Те грабнали мантията на прелъстения и станали невидими. Мантията била от­несена във въздуха.
- Моли се! — извикал игуменът на изтръпналия от страх монах. — Моли се Господ да отвори ослепените ти очи!
И двамата почнали да се молят. След известно време мантията, ле­тейки, паднала на земята.
- Видиш ли, безумецо, — казал старецът, — какво направиха бесовете с твоята мантия? Така щяха те и с тебе да постъпят: да те издигнат във въздуха като Симон Влъхв и от високо да те пуснат, за да се убиеш и в тяхна власт да падне душата ти.

Тогава игуменът завел отново в манастира самочинния монах и му за­повядал да изпълнява най-долните по­слушания — да помага в кухнята, в хлебопекарницата и пр., за да се смири душата му, пленена от гибелна гордост.

Така мъдрият игумен спасил мла­дия монах.

Духовна култура”, Кн. 9 и 10, София, 1949

• 0 2
• Докладване

До коментар [#9] от "rosen":

Тоест за теб спиритизмът и пропагандирането му са признак на душевно здраве, а изобличаването на спириритизма е признак на болест?

• 0 2
• Докладване

До коментар [#11] от "точка 1":

Що дрънкаш глупости. Та Джеймс Франко е евреин. Дреме му за твойта религия. Той си е дяволе отвсякъде.

• 1 1
• Докладване

До коментар [#12] от "Дива селянка":

Ти дрънкаш глупости. И ортодоксалните евреи не одобряват спиритизма.

• 0 2
• Докладване

До коментар [#13] от "точка 1":

Ми той не е ортодоксален щото не е от nkusa.org ,а си е ционист4е. Майка му е руска еврейка.

• 1 1
• Докладване

Голям симпатяга е! Желая му успех и повече филми в които да го гледаме!

• 1 0
• Докладване