Българска следа сред най-оспорваните паметници в света
Паметникът на Съветската армия в София, който това лято беше изрисуван, за да влезе "в крак с времето", попадна в интересна класация на най-оспорваните монументи в света, подготвена от специализираната медия travelandleisure.com.
Авторите на класацията поставят скулптурните композиции от България, които бяха превърнати в герои от американски комикси, редом до статуята на Исус в Лима, мемориала на дивите коне в Северна Дакота, а също и паметника на "Бийтълс" в Монголия. Колкото до българската следа в класацията, в статията е цитиран министърът на културата Вежди Рашидов, който видя в преобразяването "престъпление".
Някои от най-известните монументи в света имат интересна предистория, която заедно с множеството слухове около тях, ги превръща в още по-привлекателни за туристите, пише travelandleisure.com. Но дори и когато отсъстват подобни пикантни подробности, нищо не гарантира, че една скулптурна творба ще се възприеме еднозначно от хората от различни култури.
Един от най-пресните примери за това е мемориалът на Мартин Лутър Кинг в американската столица Вашингтон, който беше осветен на 16 октомври. Церемонията обаче беше помрачена от критици, според които дизайнът на скулптурата напомня на "произведено в Китай", а надписът върху него звучи като "арогантен туит".
Като друг пример за неприемлив монумент е посочен мемориалът "Дивият кон", изграден в Северна Дакота, САЩ, в памет на племето сиукси. Проблемът с него е, че той не е просто някаква фигура, а всъщност е изваяна в скалата форма, което естествено предизвиква гнева на екозащитниците и любителите на естествените пейзажи. Това според тях противоречи напълно на начина на живот, воден от индианското племе.
22-метровата статуя на Исус например, която президентът на Перу Алан Гарсия реши да построи, за да покровителства столицата Лима, беше открита през юни и се издига върху 15-метров пиедестал. Прилича доста на тази от Рио де Жанейро (Бразилия), но е с няколко метра по-ниска. Идеята обаче не беше приета еднозначно от гражданите на страната и предизвика спорове.
Долината на падналите, или Абатство на Светия Кръст в област Мадрид е друг пример за предизвикващ нестихващи дискусии монумент. Причината е, че изграждането му е по поръчка на диктатора Франциско Франко, който искал така да обезсмърти загиналите за собствената му кауза по време на гражданската война в Испания през 30-те години. Освен това обаче там е погребан самият Франко, а за изграждането на монумента са използвани политически затворници. След години на протести и дебати през май 2011 г. правителството в Испания сформира комисия, която да се произнесе за бъдещето на паметника. По първоначален замисъл тялото на Франко трябва да бъде изнесено оттам.
Статуята на африканското възраждане в Сенегал е друг пример за инициатива, подета от управляващ, която не среща разбиране и одобрение сред масите. Монументът струваше почти 30 млн. долара, което оправдано предизвика масови протести в държава с разпадаща се инфраструктура, режим на тока и слабо социално осигуряване.
Членовете на "Бийтълс" пък правят компания на статуи на Буда и на Чингис хан в столицата на Монголия Уланбатор. Паметникът е издигнат през 2008 г. като символ на свободата и демокрацията в страната, но старото поколение все още не може да преглътне появата му.
Статуята на кафявото куче в Лондон е богата с предисторията си. Намира се в Батърси парк и на пръв поглед изглежда безобиден монумент. Паметникът е реплика на същия такъв, вдигнат още през 1906 г. от активисти срещу използването на животни за медицински експерименти. Създаването му е свързано с т.нар. Афера с кафявите кучета - политически скандал, предизвикан от поддръжниците и противниците на тази практика в медицината. "Дами и господа на Англия, докога това ще продължава?", гласял оригиналният надпис върху първия паметник на кафявото куче. Това обаче предизвикало гнева на студентите от Лондонския университет и те започнали да вандалстват върху паметника, а полицията му осигурила 24-часова охрана. За да потуши сблъсъците, тогавашният кмет решил да демонтира статуята през 1910 г., но тя била възстановена в същия парк през 1985 г.