Българската постановка "Паякът" получи два приза в Русия
Българската постановка "Паякът" на Йордан Славейков и Димитър Димитров получи два приза от Международния фестивал на камерните театри и малките форми "АртОкраина" в Санкт Петербург, Русия, съобщиха от екипа на постановката.
Международното жури удостои спектакъла с награда за най-добро представление и силен театрален експеримент, а носителката на "А'Аскеер" и "Икар", актрисата Анастасия Лютова ("Дзифт"), която изпълнява една от главните роли, получи статуетка за най-добра женска роля.
От общо пет връчени награди българската постановка си тръгна с два приза от Русия и е единствената, представена на език, различен от руския, който е задължителен за всички участници, допълват от екипа.
"Паякът" е дело на младите режисьори Димитър Димитров и Йордан Славейков от сдружени "Б Плюс" съвместно с Театрална работилница "Сфумато". Постановката попада сред единадесетте финалисти в конкурсната програма на фестивала, след като през лятото журито прави селекция измежду 105 спектакъла от пет държави - Израел, Азербайджан, Италия, Украйна и България.
"Наградите присъждаме за изключителната игра на Анастасия Лютова, съчетаваща в себе си силата на трагедиен персонаж и извела поетиката в лаконичния текст на авторите, както и заради оригиналния начин, по който "Паякът" се опитва да докаже, че несъществуващите неща съществуват и заради способността на спектакъла да променя мисленето на зрителите", казва един от членовете на журито, народният артист на Русия Ефим Каменецкий, играл във "Вера Комисаржевска" и "За черной речкой" в Санкт Петербург и познат от филмите "Омайна нощ", "Животът и приключенията на четиримата приятели".
Историята в "Паякът" разказа за брат и сестра (Пенко Господинов и Анастасия Лютова) - сиамски близнаци, които празнуват рожден ден малко преди операция за разделянето им. Двамата попадат в тъмните лабиринти на неказани думи, забравени престъпления, неизживяна любов и крайно различни виждания за свободата. Постановката разглежда недостатъците в живота - ясен сигнал, че животът - такъв, какъвто е, не ни задоволява.