Ясно защо хипи поколението изчита на един дъх "Пътешествие из Ориента" на романтика Жерар дьо Нервал. Заради свободата да поемаш по пътя, заради срещата с различни култури и толерантността към другите, но и заради признания като това: "Все още не си ме попитал къде отивам. Да не мислиш, че знам? Ще се опитам да разгледам страни, които не съм виждал; а и през този сезон не можеш да избираш пътищата; трябва да поемеш по този, който не е покрит със сняг, нито наводнен, нито пълен с крадци." 

Тези редове Жерар дьо Нервал пише през първата половина на 19 век. Сто и петдесет години по-късно тази внушителна като обем и като съдържание книга още може да се чете на един дъх.  

А историите, които Нервал разказва от първо лице за странстванията си през Швейцария, Австрия и Турция, през Гърция, Ливан, Египет и Сирия са пъстри и непринудени, любопитни и смешни. Освен това са честни.

Нервал се наслаждава на простотата на живота на обикновените хора, описва симпатията, която вижда в очите на непознатите и пита – кой е сигурен, че нашият свят струва повече от другия.

Жерар дьо Нервал е псевдоним на френския поет, есеист и преводач Жерар Лабрюни - една от водещите фигури на френския романтизъм. Животът му също е достоен за роман – той е близък приятел на Теофил Готие и Александър Дюма, превежда Фауст, стиховете му са високо оценени, живее на границата между лудостта и разсъдъка, страда от маниакално-депресивна психоза, пуши опиум и предприема далечни пътешествия. Самоубива се през 1855 г.

Именно тази поредица на "Алтера" грабна и голямата награда за цялостен издателски проект "Бронзов лъв" за миналата година.