На пръв поглед "Бонбониерата" ни предлага колекция чудни разкази. Да, това са истории, които могат да се четат напълно самостоятелно. След втория и третия разказ обаче пъзелът сам започва да се подрежда – всички герои се оказват въвлечени в едно голямо трагично събитие, което променя съдбите им. Решително и категорично, така както само смъртта умее да изравнява всички.

А когато човек затвори последната страница има усещането, че е прочел завършен роман, а не отделни разкази.

Необходимо е обаче време, за да бъде разпознато събитието от вестникарските страници – новината за онзи автобус, който не могъл да спре на слизане от връх Бакаджик и помита хората, пристигнали за традиционния събор на Спасовден.

И въпреки че тук има трагични обстоятелства, тази книга се чете леко – тя е написана с лекота, защото разказите на Яница Радева не остават при журналистическите описания, а продължават да създават светове.

Понякога гърчиви, самотни, отчуждени, понякога щастливи и самодостатъчни, точно както е при бонбониерите, които се използват за черпене и при щастливи, и при тъжни поводи.