Ако има някой, който може да изрази поезията на сюрреалистите в образи, то това е Хуан Мирó. Утре в Музейната галерия за модерно изкуство се открива ретроспектива на големия модернист "Градините на Мирó". Изложбата продължава до 15 януари и показва 45 оригинални цветни литографии, създадени в късния период на художника между 70-те и 80-те години на ХХ век. Откриването съвпада с втория рожден ден на галерията.

са основни вдъхновения за Мирó. Той създава цветни акорди и хармонии, абстрактни игри между черния контур и шарени фигури. Картините са лесно разпознаваеми заради яркостта на визуалния им ритъм.

 

Представената серия "Чудеса и акростишни вариации в градината на Мирó" е вдъхновена от две влечения на художника: поезията и градинарството. Мирó толкова обича второто, че дори известно време работи като градинар. Поезията пък е обвързана с ритъма и структурата, загатнати чрез акростишни вариации. Прочитът на всяка картина е вертикален и носи скрито значение, загадка. В другата изложена серия - ESCULTOR, доминиращата черна линия изгражда скелета на композициите, а цветовете внушават визуален ритъм.

Името на каталунския модернист стои редом с Пабло Пикасо и Салвадор Дали в испанския триумвират, доминиращ изкуството на ХХ век.

Миро е скромен и вглъбен човек, който прекарва по-голяма част от времето си в четене, писане на поезия и рисуване. Художникът доживява 90-годишна възраст и оставя след себе си хиляди произведения на изкуството. Първите му картини са повлияни от фовизма и кубизма, съчетани с традициите на каталунския фолклор. 

Стъпва в Париж за първи път през 1920 г. и живее там една година, преди да нарисува картината, която ще го направи известен - The Farm (и която по-късно Ърнест Хемингуей купува). Силно повлиян от атмосферата на града с неговите поети и писатели, както и от "Манифеста на сюрреализма" (1924) от Андре Бретон, Мирó използва образи от сънищата си и въображаеми пейзажи. Голяма част от творбите му се явяват визуален аналог на сюрреалистичната поезия. Тези приказни и неясни видения са добре организирани и премислени. В картините си Мирó обикновено използва ограничен набор от чисти и интензивни цветове – жълто, червено, синьо, зелено и черно. Той владее множество техники в изкуството – офорт, литография, акварел, пастел, колаж и живопис. Много популярни стават и опитите му в керамиката и скулптурата. Двете керамични фрески за сградата на UNESCO в Париж, преименувани "Стената на Луната" и "Стената на Слънцето" (1957-59), са едни от най-известните му произведения.

През 2010 г. са продадени 1080 произведения на Мирó, което го нарежда на трето място след Пабло Пикасо (с 2022) и Анди Уорхол (с 1120) по данни на artprice.com. Миналата година продажбите на творби с неговия подпис достигнаха 43 488 806 долара, като най-скъпо продадената картина беше L’Air (1938) за 10 330 500 долара.