"Моето опяване", или добра португалска проза
Задъхана проза, в която няма време за паузи – така изглежда писането на португалката Дулсе Мария Кардозо.
Това е първата й книга, която излиза на български език, макар че Дулсе Мария Кардозо има вече куп литературни отличия. През 2002 г. първият й роман - "Окървавено поле", е отличен с голямата награда за литературно събитие "Аконтесе", присъждана на млади таланти от страните - членки на ЕС.
През 2008 г. излиза сборникът й с разкази "До нас", а през 2009 г. – третият й роман, "Земята на врабчетата".
"Моето опяване" е вторият й роман, той излиза през 2005 г., но през 2009 г. португалската писателка получава за него Наградата за литература на Европейския съюз.
В тази книга една жена разказва историята си и нищо в тази история не може да бъде второстепенно – жестове, думи, страхове, срещи, колебания, пейзажи и огорчения. Това стихийно писане е пределно откровено, едновременно много лирично и на ръба на циничността, но най-важното - толкова искрено, колкото може да си позволи да говори само човек, застанал пред смъртта.
"Моето опяване" може да се чете напосоки – романът прилича на монолог, който се задъхва, но не спира нито за момент, и който не може да остави никого безразличен.
"Моето опяване" излиза на български език със знака на издателство "Ерго" в добрия превод на Даринка Кирчева.