Първо виждам дълъг коридор, от двете му страни са строени буркани отляво и бутилки червено вино отдясно. В дъното - широка усмивка.

Усмивката е на Михаела Лазарова, собственик на магазинчето за подправки "Бахарат" на ул. "Иван Асен II", съвсем близо до класическата сладкарница "Пчела". А бурканите със сини капачки съдържат нейните съкровища.

Още с влизането ни Михаела изсипва в шепа тъмновиолетови кристалчета. Виж какво си имаме отскоро - листенца от виолетки, кристализирали със захар. Има и от розови листенца. На вкус виолетките много приличат на бонбоните "виолетки" от чантата на баба, но някак си... много по-истински.

Михаела ми казва, че дъхавите цветни трошици се поръсват върху пюре от кестени. Да, и от него има в това много специално магазинче.

Най-отчетливата миризма на зимата е на канела, кардамон и карамфил. И джинджифил. Така мирише Коледа, казва Михаела. Вече е подготвила смес от смлените подправки, готови за правене на коледни сладки и меденки. Ухае... божествено. Обмислям рязко бягство от работното място в полза на домашно майсторени меденки. Устоявам на импулса, засега.

Междувременно Михаела се движи из магазина и ми показва скрити богатства. "Наскоро пристигнаха ето тези - сушени листа от лайм. Поръчахме ги от Тайланд, пристигнаха след два месеца (ароматът им е на лимонов цвят, нищо, че са изсушени). А това са листа от къри. Слагат се, докато ястието се готви, после се махат като дафиновия лист." Следва висок буркан с пушен червен пипер. (Според мен мирише на стрит пипер върху бекон на скара, вечно добра комбинация.)

Питам я какви хора пазаруват тук. Кулинари, логично отговаря тя, без значение дали са любители или професионалисти. И хора, които обичат да експериментират.

Магазинът изобщо не е от онези претенциозни места, в които надценките са въпрос на престиж, а не на качество. Минават хора от квартала за смес сушени зеленчуци за супата или да вземат бутилка вино, преди да отидат на гости. Михаела е горда и със собственото биопроизводство - боб, нахут и мед, произведени собственоръчно и с любов вместо с химикали.

Питам я какво е "махлеб" - така пише на етикета на малко бурканче със светъл прах. Това са сушени стрити костилки на дива череша, помириши го, отговаря тя. Обяснява, че подправката се слага в сладкиши и кексове. Докато сме на сладкарска вълна ми, подава нещо от буркана с надпис "бобено семе тонка". Прилича на набраздена ядка с форма на бадем, почти черна на цвят. Никога не съм чувала за това чудо. Оказва се също подправка за сладкиши - половин или цяла ядка се настъргва и добавя в тесто за курабийки например. Какво става след това, още не знам, но щом пробвам рецептата, ще кажа.

Михаела разказва, че понякога вид подправка, която със седмици никой не е купувал, изведнъж започва да се търси и свършва за дни. А поръчките от по-далечни страни идват бавно, понякога с месеци. Стоката определено не е бързооборотна - когато някой търси нещо определено и го намери тук, едва ли пак ще му потрябва след месец.

Самата тя рядко пътува, за да подбира продуктите. По-често поръчва онлайн. Все пак е пътувала до три-четири места, в търсене на уникалния аромат. Последно от Турция е донесла няколко вида лют пипер. Разпитвам я как се готви типичния за турските пазари сушен патладжан. Явно по същия начин, както сушената червена чушка. Но пък оригиналната рецепта предвиждала в него да се готвят пъдпъдъци.

В магазина влиза клиент (общо трима за около един час, докато съм там), който търси и намира смлян джинджифил за сладки, захаросани начупени фъстъци и натурални орехи. Следващият идва за червен пипер. През това време зяпам плътно наредените рафтове. Изобщо не успявам да се фокусирам върху винената селекция, игнорирам и красивите чаши и декантерите, лакомията към екзотичните подправки напълно ме е завладяла.

Изговарям непознатите и познатите думи като мантра и си мисля, че това място има вид на сертифицирано коледно вълшебство. Чимен - както се оказва, подправка само от семената на сминдуха. Сурови зърна какао. Бадемово брашно. Звездовиден анасон. Няколко вида истински марципан. Шушулки ванилия, пръчки канела. Десетки видове чай, включително и фино смления матча, който се използва в японските чайни церемонии.

И асефетида - светложълт прах, правел се от смола и е с много апетитен аромат - според Михаела мирише едновременно на сушен чесън и лук.

В бурканче под неясното име "Микс пудра от манго" пък имало чат масала. В съседство - още няколко вида сложни индийски смески. Червена и черна сол - от Хаваите и от Кипър, цветът идвал от начина на пречистване - червена глина и въглени.

В магазинчето с размер на коридор има няколко вида боб - бледозелен френски "Фражуле", който, видите ли, се поднасял с агнешко, лима и пинто, както и бакла. И всякакви варианти ориз. Сушени манатарки. Филиран сушен чесън, в отделно бурканче сушени люспи лук.

Михаела силно се затруднява от въпроса каква подправка или аромат би подарила за празниците. "Не зная. Всички. Всеки аромат тук обичам." Казва, че подаръци изобщо избира трудно и винаги в последния момент. Но ако реши да подари книга, любимата й е "Най-великият търговец на света" на Ог Мандино. Тя е малко магическа, добавя.

Годината е далеч от успешна, но е доста по-добра от миналата, казва собственичката на магазина. Разказва, че нещата вървят бавно - все още малко хора рискуват с екзотични подправки, а и е много трудно да се планира зареждането. Трудно е, но си стискам палци, казва още Михаела.