Стивън Спилбърг е един от най-продуктивните филмови режисьори и сякаш, за да го докаже, по време на празничните дни в световните киносалони може да бъдат гледани едновременно два негови филма. Периодът е и един от най-силните за боксофис резултати.

Комютърната анимация "Приключенията на Тинтин" се основава на известните книги на белгийския автор Ерже за приключенията на момче - журналист. Във филма на Спилбърг Тинтин е по следите на пиратско съкровище.

Другият му филм War Horse се базира на книга и пиеса за любовта между момче и кон, която се случва насред опустошенията от Първата световна война. Лентата е вид драма, която има големи шансове да спечели "Оскар".

Пред "Ройтерс" Спилбърг говори и за двата си филма.

- Мисля, че е просто, защото до тогава не бях срещал друг герой, който толкова упорито да се стреми към целта си. Смятам, че аз и Тинтин споделяме едно нещо - и двамата сме много целеустремени и наистина се възхищавах на този герой.

Тинтин никога не се отказва от целта си да бъде велик журналист и да стигне до дъното на историята. Разбира се, очакваното последствие от тази негова упоритост е и факта, че той самият става част от тази история. Такъв съм и аз. Аз съм режисьор. Винаги търся велика история. Когато открия такава, въвличам себе си в тази история по същия начин.

- През 83-а не само нямаше подобен тип технология, нямаше въобще такова нещо като дигитална анимация. Това бе аналоговата ера. Бях основно загрижен за това да се получи сценарий, който да удовлетвори спомените, които милиони хора имат за тези герои. Отне ми поне десетилетие да разработя сценария.

Разбрах как искам да направя филма едва след първите появи на motion capture, който показа красивото си лице в The Polar Express. Тогава си казах: "Все още технологията, с която искам да разкажа Тинтин, не се е появила, но това е формата на изкуство, в която искам да го поставя. Просто ще седя и ще чакам докато тази форма се развие още повече."

След това се замислих, че вместо да наемам американски сценаристи, ще наема европейски сценаристи, които са отраснали и са родени с Тинтин в живота си... Така че - две неща - на първо място сценария и откриването на хора, които са израснали с Тинтин и които да го напишат, и на второ място - да изчакам тази нова анимационна медия да узрее, за да мога да доведа тези образи до един по-фотографски и реалистичен живот и никой да не може да се оплаче, че в очите им няма душа.

- Не знам как да се самоопределя или как да говоря за себе си по този начин, тъй като съм в неравностойното положение да бъда себе си. Нямам тази гледна точка от трето лице спрямо себе си. Знам само, че откликвам на истории, които ме докосват, както и че War Horse ме разплаква, а Тинтин ми спира дъха и ме разсмива.

Обичам да сменям и да мога да разказвам емоционално истории, които стигат до различни крайни нотки. Мисля, че и в двата филма има различни такива върхове. Не смятам, че има връзка между тях, освен тази, че семействата могат да отидат заедно и на двата - по-възрастните семейства на War Horse, по-млдите на Тинтин.

- Благословен съм, че мога да направя и двата, когато искам да направя и двата. Не мисля, че трябва да избирам, просто защото дигиталните средства имат смисъл и дават на въображението ми свободата да лети. Аналоговите средства, които аз все още обичам и които са чистия филм, ми дават възможността да уловя онова, което природата ни е дала. Поставяме актьорите си в центъра на природата и това, което тя ни дава - това е всъщност War Horse. Така че аз просто се чувствам голям късметлия за това, че мога да правя и двете.

- Не знам. Един от най-добрите ми приятели е Клинт Истууд (на 81 години) и той е моята пътеводна светлина, така че, докато той може да работи, и аз ще мога.