- Уникално при Марти е това, че той обича актьорите. Обича да общува с тях и да обсъждат дадена

сцена, да говорят за историческия период, в който се развива действието. И е толкова ерудиран,

не само в областта на киното, но и за изкуство, музика, история. Той иска да помогне на зрителите

да усетят духа на периода. И вярва и разчита на актьорите да му помогнат за това. Така че като

актьор наистина се чувстваш оценен.

- Не го мразете… Разбира се, знаех някои неща за периода. Но когато четях книгата "Престъпна

империя" не знаех нищо от историята на Атлантик Сити. За мен бе наистина увлекателно да чета

и да се информирам по въпроса. Когато прочетох първия сценарий, изглеждаше сякаш всичко е

на мястото си. Всичко беше описано в големи детайли. Точно това, което всеки очаква. Това е

мечтата на актьора – да пристигне и да получи толкова сложен и детайлен сценарий.

Смятам, че в него има нещо повече от жажда за власт. Според мен той искрено се наслаждава

на възможността да помага на Атлантик Сити и това по някакъв начин е свързано с егото му. На

него просто му допада да е човекът с властта, но също така се чувства и сякаш предлага услуга на

хората. Това не е абсолютна алчност. Не казвам че той не е отчасти алчен, но е факт, че наистина

се наслаждава на работата си и това е нещо, което ни свързва – когато аз отивам на работа

наистина ми харесва и същото се случва и с него, когато се появи в офиса си в 4 следобед след

парти.

- Моят герой има своя прототип в истинския живот – Нъки Джонсън. В "Престъпна империя" обаче

аз съм Нъки Томпсън и Тери Уинтър може да импровизира колкото си пожелае. Обожавам

начина, по който той обвързва героя ми с реални хора и събития. В този смисъл смятам, че Тери

си дава свобода, но от друга страна е много внимателен и се придържа максимално близо до

историческите факти.

- Не бих казал, че съм въвлечен в процеса на писане, по-скоро го подпомагам. Не задавам въпроси,

освен ако няма нещо, което не разбирам или ще бъде важно за някой от следващите епизоди.

Наистина не искам да знам. Що се отнася до изненадите – предпочитам те да останат такива за

публиката, точно както са за мен. Когато получих новия сценарий, видях някои страхотни изненади,

но не би искал да ги обсъждам.

- Не знам. Но със сигурност мога да кажа, че сценарият е страхотен. Вниманието, което се обръща

на детайлите от епохата е много голямо. Шоуто е много специфично. Има много чудесни герои,

много различни истории, които се проследяват и има историческите герои, а аз смятам че хората

по принцип обичат гангстери. В този ред на мисли мисля, че темата не би трябвало да им бъде чужда.

Аз например израснах с тези филми, с Кагни и Богарт, а тук имате възможност наистина

да научите много за една епоха и е индивидуално за всеки как ще приеме продукцията и защо ще

я хареса. Баща ми го харесва, защото това е епохата на неговия баща. Той е роден през 1930,

но си спомня Атлантик Сити, как е ходил там и казва, че не е имал никаква представа какво се е

случвало там, че за него това са разкрития, защото е ходил там като дете на семейни пътувания.

Не е имал никаква представа какво се е случвало в казината.

Смятам, че ерата на сухия режим е много интересна и заради факта, че бандите стават по-

организирани и осъзнават, че нямат интерес да се избиват, а е по-добре да работят заедно и да

печелят пари от това. Освен това стила на това време е несравним. Модата тогава е била толкова

уникална и разкошна и мисля, че хората отчитат и това.

- Не бих казал, че някога съм имал много власт. В личния си живот се чуствам по-скоро неудобно

с нея. Факт е обаче, че ролята ми в "Престъпна империя" ме прави по-добър в преговорите, а и

свиквам да бъда център на внимание. В оригиналната HBO продукция съм част от голям екип и

в никакъв случай не се чуствам така сякаш това е шоуто на Нъки. Това е "Престъпна империя".

Атлантик Сити е главният герой и ние сме част от неговата история.

- Със сигурност не използвам никого като модел за Нъки. Той самият е моето вдъхновение като

човек, управлявал много години. Надявам се да следвам неговите стъпки във филма, въпреки

че фамилията му е променена. Чувствам героя си уязвим – много хора са по петите му, но се

надявам той да се задържи за дълго време.

- Мисля че това, което можем да научим е, че можем да легализираме поне марихуаната. Наистина

не разбирам защо тази забрана все още съществува. Също така можем да започнем малко по-

сериозни дебати на темата относно легализирането на другите наркотици, защото това създава

голям черен пазар с много банди и организирана престъпност.

Моето усещане е, че е най-добре да се легализира, да се регулира и да се направи всичко възможно да спрем децата да употребяват. Защо да не е както при алкохола? Винаги съм намирал за нелеп броя на хората, които са в затвора заради употреба на наркотици. Разбира се, е съвсем различно, ако си дилър и продаваш на деца. Но ако си пристрастен или просто взимаш наркотици от време на време – не

виждам защо това трябва да е криминално престъпление. Алкохолът е легален и се регулира, така

че смятам, че с останалата част от наркотиците трябва да се процедира по същия начин.

- Не бих казал, че пия особено често. Обичам да пия червено вино на вечеря. Относно виното –

харесвам всякакво сухо вино. Сухо червено вино.

- Затова има нужда от питие, нали? Нека ти призная, аз съм също толкова съсипан. Ок, това не го

записвай (смее се).

- Намирам тази част за наистина трогателна и ми допада, когато подобен тип продукции се

фокусират върху семейството. Мисля че това беше и една от причините за успеха на "Семейство

Сопрано". Всички обичат гангстери и насилие, но семейната обвързаност в "Семейство Сопрано"

беше това, което удари в десетката.

- Това е нещо, което свързвам с това да бъда баща и съпруг. Това, което се надявам да дам на сина

си, е любов и подкрепа във всичко, което иска да прави в живота си, да бъда до него и винаги да

съм добър баща.

Моят баща е страхотен и двамата ми родители са най-големите ми фенове. Те може би не винаги разбират какво съм правил или защо съм го правил, но винаги съм чувствал много любов, подкрепа и защита от тяхна страна. Баща ми иска да се справям добре и се старае да ме защитава, което е наистина много мило.

- Беше пожарникар в Ню Йорк в началото на 80-те години. Никога нямаше да работя това, ако не

беше той, защото той буквално ме принуди да взема изпита за пожарникар, когато му дойде

времето. Той е работил в областта на водоснабдяването и канализацията 30 години и целият

му живот минава на държавна служба, поради което искаше аз и братята ми да вземем теста за

държавна служба, за да имаме добри професии. Така той се грижеше за нас. В крайна сметка се

оказа, че наистина ми харесва да съм огнеборец и това се превърна в голяма част от живота ми и

определено съм му благодарен, че ме насочи в тази посока.

- Свързах се с моята бригада "Енджин 55" след 11 септември и работих с тях няколко дни, след

което се занимавах заедно с тях с благотворителност и събития на пожарникари и техните

семейства. Има една организация, с която съм работил, казва се "Приятели на пожарникарите в Ню

Йорк". Всеки 11 септември правя едно и също. Отивам в моето отделение на пожарната и закусвам

с пожарникарите и семействата им, след което отиваме на църковна служба, а после обядваме.

Мразя причината, поради която се събираме, но съм наистина благодарен, че се срещам с тях,

защото осъзнавам, че това е част от живота ми, която наистина ми липсва.

- Това е нещо, което почувствах на ранна детска възраст, а когато си дете всичко ти се струва

възможно и аз казах на майка ми, че това е нещото, което искам да правя. След това, когато

пораснеш малко, почваш да се съмняваш и да не мислиш, че можеш да го постигнеш. Все пак в

доста по-късен етап от живота си реших да опитам.

- Намирам го за интересно, но съм много пресметлив и мисля, че никога няма да се отдам на

хазарта. Не мога да разбера как хората могат да залагат толкова големи суми пари. Мисля, че

работата в тази професия е хазарт сама по себе си, така че не ходя много често по такива места.

Бил съм само в Атлантик Сити.

- Не знам какво значи перфектен гангстер. Мисля, че повечето гангстери не биха нарекли себе си по

този начин. Това все пак не е истинска професия. Това по-скоро е начин на живот.