Отказвам се веднага, защото тези номера като за туристите ме влудяват, и продължавам в жегата да обикалям всеки камък от Чичен Ица (Chichen Itza). Древен град, принадлежал на маите, които според някои прогнозират светът да се свърши точно тази година. 

Стигам дотам с организирана екскурзия от популярния най-вече за американци курорт Канкун, който се намира в Мексиканския залив. По пътя дотам установявам, че въпреки недоверието ми към информацията, че като излезеш от курорта и само да кривнеш в тревата край пътя, вече си в джунглата, това е точно така. Затова гледам да не криввам много. 

Под досадно-вещото ръководство на местния гид след 1-2 почивки по пътя, стратегически позиционирани до магазини за сувенири, стигаме до Чичен Ица. Смята се за град на маите от предколумбово време. В превод означава "Кладенец на племето ица". Според други преводачи ица означава също "магьосници на водата". Като се имат предвид всичките тълкувания на това какво са искали да кажат маите всъщност, преставам да обръщам внимание на преводите и гледам да се придържам към фактите, доколкото това е възможно от разстояние на времето.

Един от най-големите градове на маите е създаден някъде около 8-9 век, като малко по-късно се превръща в град на толтеките. Връзката между двете групи е все още въпрос на дебат, подобен на този за края на света през декември. 

През 12 век градът е разгромен от войски на околни градове-държави, а в средата на 16 век е вече в развалини, от които обаче има останки и днес.

Естествено всички първо се лепваме за пирамидата, която някак логично ни изглежда като центъра на майския град. Яд ме хваща, че не мога да се кача по стълбите, понеже вече е забранено.

Причина за това бил станал инцидент с турист, но аз подозирам местните власти, че по-скоро се опитват да предпазят древното съоръжение от разрушителното въздействие на безспирния туристически поток.

Това е храмът (El Castillo) Кукулкан - пирамида с широки стълбища от четирите страни. Смята се, че освен храм той е действал като календар. Основно доказателство за това е, че по време на пролетното (21 март) и есенното равноденствие (23 септември) ивицата, която се спуска отгоре и завършва със змийска глава долу, в основата на стълбите, показва и тялото на влечугото. Това са и дните, в които Чичен Ица се радва на особено голям интерес от страна на туристите. Символ на бога змия, който е начело на майския пантеон в късния период на развитие на града. 

Според някои от тълкуванията (знаем колко подло могат да ни подведат) пирамидата въплъщава Световното дърво, което играе основна роля във вярванията на маите. Смята се, че те не правели разлика между небето и земята. В началото Богът Царевица посадил Световното дърво, опората, която издигнала небето над земята, отваряйки пространство за човешкия живот. Това дърво се вижда и в много рисунки, завещани ни от маите. 

След като ме напече твърде много в обикаляне около El Castillo, се отправям към другите останки от древната цивилизация.

Следва сграда с кръгъл купол, която вероятно с пълно основание се нарича обсерваторията Каракол. Заради допусканията на археолозите, че това място е служело с това предназначение. В известен противовес отвън са пръснати статуи на различни божества.

Пътят продължава към Храма на хилядата воини, пред който има стройни редици колони - друго топ място за снимки в околността. Тъкмо си застанал в поза - изникваш от нищото посред древните колони - и ето че на снимката установяваш как зад гърба ти поне двама други туристи неясно откъде театралничат по същия начин. 

Насред непоносимата жега решавам, че е крайно време да стигна до мястото, заради което археолозите смятат, че именно тук маите са построили града. Свещеният кладенец. Те са всъщност два. По онова време тук сушата е била сериозен проблем и затова логично животът се е зараждал там, където е можело да се набавя живителна течност непрекъснато. 

Ето го така наречения сенот, дълбок 50 метра. По време на археологическите проучвания в него са намерени златни предмети и човешки останки. Смята се, че тук жителите на този град са извършвали жертвоприношения в чест на бога на дъжда Чаак.    

Като казах разкопки. Те започват тук по следния нетрадиционен начин. Случило се през 1894 г., когато консулът на САЩ в Юкатан купил за 30 години селището - руините и земята под тях, и дал начало на проучването. Години по-късно мексиканското правителство го обвинило в кражба и контрабанда на антики, тъй като той пратил в САЩ за изследване откритите предмети. Той никога не се върнал на полуостров Юкатан. Години по-късно местен съд го реабилитира и връща собствеността на наследниците му, които пък я продават за туристически цели на местните власти. 

Тези и по-късни археологически проучвания не дават категоричен отговор на въпроса живели ли са тук маите или наоколо, а пък това е било церемониален център. Има проблем и (тук внимавайте) с датирането на града. Защото календарът на маите назовава по един и същ начин различни години. 

С малко по-голяма сигурност може да се каже, че Чичен Ица е бил голяма икономическа сила в апогея на маите. 

През 2007 г. древното селище беше обявено за едно новите седем чудеса на света. 

На път за изхода си пробивам път през редици шарени сергии с всякакви местни джунджурии, клонящи към единична цена от 1 майски долар. Всеки продавач, навлечен в пончо и сомбреро, те приканва да купиш от него. И в секундата, в която го направиш, от съседната сергия местна жена умилително-умолително те приканва да се сдобиеш с нещо и от нея. Да ти е неудобно да откажеш. Смяташ по курса майски:щатски долари и решаваш.

По обратния път от един магазин с подобни неща, но малко по-арт, се сдобивам с една гривна, горната част на която изобразява не знам кое местно божество и има ли нещо общо с маите или толтеките. В безсилието си да ми обясни на своя ограничен английски продавачът само бодро заключава, че носи късмет и с разговора ни се приключва.

По някаква причина решавам да я взема, като се задоволя с тази липса на повече информация, и се опитвам да не обръщам внимание на мъничкия червей на съмнението под формата на суеверие, който започва да ме гложди.

Махвам с ръка и решавам, че ако ще идва краят на света, е все едно с какво божество на ръката ще ме завари.